Master Mimi и сладкиша, който не свършваше

ММ си стоеше в леглото от прекалено меки облаци, събаряше звезди (на Земята ги наричаха "падащи"), слушаше Asher Roth и ядеше 19-тото си парче сладкиш. Между мислите й защо след 18-тото парче кутията е също толкова пълна, колкото и в началото, се прокрадваха и някакви малки, сребристи мислички. Сред тях тази, която най-силно се открояваше след мисълта за капацитета на стомаха й и константността на сладкиша, беше мисълта за Края. ММ не разбираше Края, това странно създание нямаше конкретна функция, появяваше се винаги неканено, сееше раздор или успокояваше разразили се бури. То просто съществуваше и именно това не проумяваше ММ, как може нещата просто да свършват. В света на ММ, Край не беше добре дошъл и не само това, тя не го пускаше на по-малко от 4 светлинни години от нея. При нея нещата винаги продължаваха, може от време на време да отсъстваха, да отпочиваха, да бяха с ограничен достъп или просто скрити, но винаги бяха там, винаги се връщаха. ММ рядко(клонящо към никога) си признаваше, че греши, но сега бъркаше, той не беше това, за което го мислеше и беше всичко, което се надяваше да не е... И може би някак си напълно случайно, също така ненадейно и особено неочаквано, тя беше на прага на решението да се подготви да опита да каже край...

И тази мисъл започна да потъмнява, стана розова, мина през червено, избухна в лилаво, посиня и изведнъж заблещука в златисто. Тогава ММ си смени песента, събори още три падащи звезди, отпусна се в облаците и се пресегна към сладкиша за поредното 23-то парче за да разбере с изненада, че й е последното.

С л а д к и ш ъ т б е ш е с в ъ р ш и л !

Какво губя?

За него тя не беше специална. Вече нямаше нищо у нея, което да харесва особено много. Дори не виждаше смисъл да говорят, всяка дума се произнасяше на сила и изглеждаше фалшива. Стигна се до момент, в който и вечното й отсъствие спря да го дразни, както и липсата на отговори и пропуснатите обаждания. Не му пукаше от срещите и подминаванията им, не му правеха впечатление снимките й, не му трябваха подробности.

Въпреки че вече не усещаше липсата й, онова чувство, че губи нещо, не му даваше мира. За него тя никога не е била специална и не разбираше защо вместо безразличие, усещаше празнота всеки път, когато тя се отдалечаваше..

търси се

акули, мухи, перли, къси поли, дълги сака, ризи, боси крака, проститутски токчета, бретони, гел, вакса, помади, класики, трендове, маншети, лак, масивни гривни, цветни спирали, Глория, адреналинки, адреналин, часовници, FHM, KFC, майонеза, oversize, сандали, ботуши, Дан Браун, Паулу Коелю, Seven Seconds, бели прилепи, идваща есен, отиващо си лято, пясък в обувките, канела, лате, кафява захар, мока, нуга, изумруд, мекота, русо, цикламено, Firetrap, чесън, слънце, 3 в 1, 7:30, 25, звуци с мъничко музика в тях, спомени, забрави, ципове, слушалки, Black Berry, ябълки, Oscar, Blaze, картофи, яйца, палачинки, колани, крокодил, Минчо Празников, магазини, селекции, Toshiba, Amica, бизнес, снимки, вафли, метро, трамвай, автобус, такси, Eva, тиква, Банкя, юфка..........

Къде сред тях остана Мими???

14 септември 2009

"- Не се бави, неприятно е. Решил си да заминеш. Върви......

Защото не искаше той да види, че плаче. Беше много гордо цвете..." М.П.

Днес си взех от онези пластмасови цветенца, които се клатушкат на ляво и на дясно... Много лигаво, нали?

Как се пише "липсваш ми" на език, които би разбрал?

Ако не в друго, поне ме бива в пожеланията!

Днес единствената музика в главата ми беше La Roux - Bulletproof и то за малко, странно, обикновено не е една и трае цял ден. Не искам да изгубя музиката в глава си, би било страшно.

0% адреналин!

Прозрачното изчезнало ли е?

Телефонът няма ли да се събуди?

Кога ще се излекувам от вредния навик да живея в миналото?

Колко литра вода на ден гарантират липсата на целулит?

Искам да си изтегля MTV VMA 2009 от някъде.

Не очаквам ли твърде много от есента?

Печено пилешко или риба тон?

Обожавам Kanye, но ми писна да го гледам отвсякъде.

Знам, че не си...

Какво губя???

Сам си пускай музика!

Стени

Тъжно е.

Вече не говорят или говорят много малко. Пишат си от време на време по някой ред, гледат се по снимки, колкото да покажат на другия, че съществуват, колкото да не изчезне всичко съвсем. По улиците се усмихват, за да мислят, че другия е добре. Мълчат си, но преди мълчанието им крещеше, мълчанието имаше смисъл, сега мълчанието е тихо и празно. Стените помежду им, които бяха съборили, отново се появиха и стават все по-дебели и все по-високи, скоро няма да се чуват през тях, няма да се виждат снимките, няма да се усеща мълчанието. Скоро ще се изгубят, ще се забравят, ще свърши смисъла, ще спре да им пука...

Вече няма да бъде тъжно.

има някой, който ми липсва..

снега започна да се топи...

Musical Mashed Potatoes

Днес времето най-накрая се отсърди на софиянци и се усмихна широко, широко :))))))))) Чак ме изненада и ми напомни на една голяма сладурана, която реших да ви представя, понеже знам, че част от вас, скъпи читатели, все още не сте запознати с личността и. VV Brown е с много сладко, свежо, леко ретро, леко футуристично и леко странно излъчване, с много топъл глас, страхотно тяло и прекрасна коса. Определя стила си като "musical mashed potatoes", което имаш свободата да си преведеш, както искаш, но го разбирай като нещо ново, нещо старо, нещо взето на заем, нещо синьо, нещо черно и много приятно. Освен музиката, се е снимала за Vogue има онлайн магазин за vintage дрехи и навит бретон. Ако още не те е впечатлила виж това...

Сложи очна линия, навий бретона, облечи се секси, романтично, малко ретро и малко странно и да отиваме на танци!

P.S. Скоро тук ще стане като музикален канал. Приемам оферти за реклами ;)

Най-дългата Неделя

Този път Неделя продължи дълго, събуди се в 5:30 на 6.09 и сега 7:57 на 7.09 все още продължава. Не, че не и се спи, напротив, но твърде дълго беше спяща и сънуваща, време беше да се събужда. Отново разтърка нервно очи и ужасният въпрос "Ами сега какво следва?" изникна в съзнанието и за пореден път, но нека ви разкажа как започна всичко. В 5:30 на 06.09 Неделя се събуди, подскочи в леглото, умираща от студ. Издърпа одеалото и се уви в него като какавида. Продължи да трепери, но вече не от студ, а от някакво странно вълнение, като че ли чакаше да се превърне в пеперуда. Завъртя се няколко пъти в леглото, достатъчно за да разбере, че няма да заспи повече и легна по гръб, гледайки тавана. Веднага започна да прави планове как ще подреди секундите си, беше 5:43, имаше толкова много време за планиране, но тягостното чувство, че няма да и стигне за всичко, все по-натрапчиво се обаждаше. Тъкмо се беше преобразила от капризната Събота и не бързаше този ден да минава и да става Понеделник.
Оставаше малко време до Неделя Сутрин, а тя нямаше нито "бяло Victory", нито "цветя до себе си", за сметка на това навън валеше, за това съвсем логично Неделя подари сутринта си на Maroon 5, вместо на Ъпсурт. След това излезе и отиде да доказва, че не е глупава, а просто мързелива. Не разбираше, защо хората се възмущаваха от мързела и, все пак беше Неделя, най-почивния ден от Уикенда...
9:34, 08.09 Понеделник беше задрямала за няколко минути, когато някакви безДелници се разтропаха на вратата, трябваше да ги изтърпи докато се преобрази в Сряда(Вторник както винаги бързаше и отново беше една седмица напред)... До къде бяхме стигнали?
А, да, до почивката, Неделя толкова много обичаше да си почива, но сега имаше толкова много време, че не можеше да го пилее в почивки. Така, че докато вървеше към първата си цел, чакаща да стане Неделя предиобед, тя си мислеше "Какво следва?". Ами следваше Неделя обед... Неделя предиобед приключи бързо и безболезнено, нищо неочаквано не се случи, но при Неделя рядко се случваха неочаквани неща, защото преди да действа тя обичаше да обмисля всеки възможен вариант, за да е готова за всеки изход. Понеже денят беше необичайно дълъг Неделя прекара Неделя обед и Неделя следобед в приятната компанията на приятели, въпреки, че имаше безброй задължения. Странните времеви обстоятелства я караха да вярва, че днес ще има време за всичко.
И така Неделя вечер настъпи – студена, черна и дъждовна. Пеперуденото напрежение, което не я напускаше цял ден отново я обхвана и Неделя започна да се чуди какво ли ще предизвика преобразяването. Понеделник я плашеше. Като всяко начало, Понеделник сутрин криеше безброй изненади, а знаете отношението на Неделя към изненадите.
Но колкото по-късно ставаше, толкова повече време намираше Неделя, секундите ставаха по-дълги, а минутите като, че ли изтощени спираха за почивка. “Времето трябва да се е изморило” мислеше си тя.
Към 6:30 на 07.09 напрежението изчезна, но преобразяването още не беше настъпило. Неделя още беше какавида. Още имаше време... Толкова много време, че дори повярва в онази глупост, че хората умеят да съжаляват и когато съжаляват се променят и когато се променят не е за час... но уви само в Неделя часовете бяха дълги. Или просто хората са странни и изграждат много заплетени отношения помежду си, с върхове и спадове, като спадовете преобладават, а върховете са доста високи, обаче за много кратко или поне хората, които Неделя срещаше...
20:56, 07.09 все още пеперудената Понеделник не се е появила, а Неделя си мисли: “Писна ми от хора, искам пеперуди!”

Специални благодарности на Викси!

Мaster Mimi и денят, в който телефонът не звънна

Нещо днес не беше наред, ММ се събуди много рано, още не беше изгряло третото слънце. Погледна телефона си. Той лежеше в кома под леглото без да издава звук. ММ го вдигна и го постави върху леглото, след това отиде да се изкъпе в лунното езеро настанило се в банята и. Върна се отново в спалнята, телефонът лежеше все така безмълвен. ММ излезе да се разходи до Земята, понеже си забрави любимата ластичка в малък хотел на брега на Индийския океан. Приключи бързо и до обяд се върна, веднага изтича до спалнята, но телефонът спеше като, че ли още по-дълбоко. ММ започна леко да се тревожи. Наистина, беше едва обед, но чувството, че нещо не е както трябва се засилваше у нея, въпреки, че тя знаеше, че той се обажда винаги, когато обещае. ММ се отправи към градината с пъпеши растящи по дървета. Тъкмо бяха започнали да зреят и няколко бяха паднали на земята, един се беше разтворила и от него течеше мед, който няколко пеперуди жадно пиеха. ММ обичаше да се разхожда в тази градина, когато той и липсваше. Тук те се бяха запознали. Беше го довял някакъв непознат вятър точно на пейката под дървото, което даваше най-малко плод, с плодовете, които зрееха последни, бяха най-малки и най-горчиви. ММ седна на пейката и погледна към дървото. Плодовете все още бяха червени. Времето беше тихо, нямаше вятър, толкова тихо, че и телефон да звъннеше, щеше да се чуе, но нищо не се чуваше, само едно малко пиленце пееше в другия край да градината "CocoRosie - Werewolf", която листата леко прехвърляха от едно на друго, за да може ММ едва да чуе леката мелодия. Така ММ изчака да мине следобеда и вечерта, и нощта, и следващата сутрин...
Второто слънце изгря. ММ отиде в спалнята, погледна телефона. Той се поклати леко, завъртя се и иззвъня... Търсиха я от малкия хотел на брега на Индийския океан. Някакъв странник оставил чаша с топъл пясък от несъществуващ морски бряг до леглото и. До чашата имало бележка: "Остава малко!"...