петно

Понякога се влюбвашe повече в изцапаната риза на един, отколкото в спретната тениска на друг и накрая това правeше съществуването й по-смислено и от Северната полярна звезда и Венера взети заедно.

печени чушки

Всичко беше пълно

градът - с мързелив въздух

календарът - с дните на август
улицата - с ухание на печени чушки
пощата - с писма, които тя не искаше да чете в неделя

главата й - с мелодия
телефонът - с пропуснати обаждания

чашата - с лимонада
леглото - с аромата им
устата й - с цигарен дим и няколко думи, които не искаше да му каже
очите му - с нея
ръцете му - с раменете й
въздухът - с чакане

лоши думи

Завинаги е лоша дума измислена от хора със скучен живот, търсещи смисъл на еднообразието му. Няма завинаги, дори дълго е утопия.

Всичко е изградено от кратки моменти - лимонадата е момент, ромът е момент, червилото е момент, високият ток е момент, погледът му е момент, цигарата е момент, парфюмът ти е момент, целувката е момент, дрехите върху теб са моменти, влюбването е момент, вие сте момент, ти си момент.. и нямаш време.

зад слънцето

"Внимавай, да не изгубиш луната, докато броиш звездите," продължи облакът, докато се обръщаше.

камион

"Знаеш как работи сърцето ми. Когато някой пристигне в него, той не измества друг. Просто всички се сместват и му правят място, като бежанци в камион с табелка "Чупливо!". Ама не те, а сърцето ми се чупи, а кой да го поправи в пустинята?!

Сега трябва да разбираш, защо не искам да се влюбвам. Само трупам товар, който обричам на обичане," каза облакът на дъгата и се скри зад слънцето.

черен чай

Тя беше от онези неща, които правиш, когато ти е сладко. Той, той беше черен чай.

боровинки

Той щеше винаги да помни

аромата на боровинки на първото момиче, с което прави любов
как луната осветяваше лицето й, когато филмът свърши
сянката, която падаше вечер от колоните в двора на последното му училище
мелодията, която чу от колата, спряла на светофар един обед, когато беше тъжен
хилядите капки дъждовната вода между него и едно такси, в което не се качи
цвета на небето и формата на облаците в първата му сутрин в този град
вкуса на бонбоните от последния си рожеден ден
как нощният вятър нежно движеше косата й, докато тя си тръгваше
сянката на сапунените балони, които едно момиче му подари
звука на ронещите се листа под гумите на първата му кола
скърцането на леглото на третото му гадже
лампата над прозореца на първата му квартира
горещата чаша мляко, която му остави белег над горната устна, който по-късно всички намираха за доста секси
задачата, която не реши на изпита по линейна алгебра
топлия глас на момичето, което му продаваше кафе всяка сутрин в продължение на 17 месеца
Коледата, която изкара сам в Прага
мелодията, с която звънеше телефонът на момичето, с което веднъж си легна, но така и не попита за името

и още много неща, които го разсейваха от мисли за нея.

луни

"Мога да те кача на луната и да те върна обратно толкова бързо, че дори няма да разбереш. Но няма смисъл, като не разбираш, така че по-добре да не си играем," помисли си тя, гледайки го как й купува захаросани лешници и се скри зад дървото.

рано

Постоянно му се привиждаше сянката й, държаща неговата за ръка. Дори слънцето мечтаеше за тях в ранния август.

може ли

Всеки път, когато сърцето й искаше да се влюби, разбуждаше предишните влюбвания и ги питаше, дали са съгласни. Те обаче не пускаха никого. Затова винаги се налагаше новият да разбива врати, да чупи прозорци и да наранява, за да бъде обичан.

грозно

С най-грозните си букви, той изписваше най-милите думи и ги редеше на малки бележки под шишенцата й с лак, за да е винаги с нея, докато сменя метновия с тиквен. Беше най-прекрасна, седнала в леглото по шорти и тениска с разрошена висока опашка и с четчица в ръка, съсредоточена в нокътя на палеца си.

късмет

В този мързелив град всичко, което можеше да прави, бе да мисли за него. Не през цялото време, но през повечето свободно.

Представяше си как вдишва парфюма от шията му, как показелецът й се разхожда по гръбначния му стълб, как дланите й наектризират неговите, а погледите им се разминават, опитвайки се запаметят всяка реакция на тялото на другия.

дом

той е дом

диви ягоди

времето се разваля, дори когато се съхранява в хладилника
дните са тъмни, колкото и да се увеличават ватовете на крушките вкъщи
вечер е студено, дори под четвъртото одеяло
царевицата отказва да се пука, колкото и продължително да се върти във фурната
чешмата плаче, нищо че е суша
сапунът отслабва с всяко измиване
косата вехне във вода
телефонът няма сили да крещи и само вибрира
погледите се заобикалят
трамваят се усеща и над 50-тия дюшек

принцесата влезе в гората за диви ягоди