да и не
Искаше му се да обръща повече внимание на важните неща - да гледа новините, да чете икономически статии, да знае имената на повечето политици или поне професорите си в университета, да си пише редовно домашните, да се интересува повече от работата си, да следи нивото на холестерола в кръвта си, да внимава къде изхвърля боклука си, да пести енергия, да чете повече книги и повече енциклопедии и т.н.
Вместо това, той се гмуркаше във вълните на косата й всеки път щом се доближеше до нея. Броеше примигванията й, докато тя преглъщаше чай и можеше да се храни с целувките й. Не слушаше какво му говори, защото мелодията, която се появяваше в главата му, когато беше с нея, се засилваше с всеки сантиметър близост. За това само отговаряше с да или не, а някаква сила, вероятно късмет, му помагаше да уцелва момента..
Вместо това, той се гмуркаше във вълните на косата й всеки път щом се доближеше до нея. Броеше примигванията й, докато тя преглъщаше чай и можеше да се храни с целувките й. Не слушаше какво му говори, защото мелодията, която се появяваше в главата му, когато беше с нея, се засилваше с всеки сантиметър близост. За това само отговаряше с да или не, а някаква сила, вероятно късмет, му помагаше да уцелва момента..
БАМ
В една ледена сутрин, Ком излезе да тича, както правеше всяка топла сутрин от началото на лятото, но октомври не беше най-гостоприемният месец за тичащите непрофесионалисти - умееше да ги разболява с лекотата, с която се отделя сапунен балон от пръчица в спокойно време. На третата пряка се спря задъхан и седна на стълните пред някакъв вход.
Вперил поглед в земята, като не чуваше нищо друго освен собственото си учестено дишане, за секунда да пропусне приплъзването на дългата й пола по цимента пред него, докато тя се изкачваше бързо по стълбите към входната си врата. Изтърва си ключовете, право върху главата му, а от болката съвсем му причерня. За малко да припадне, но всички функции в тялото му отказаха, включително и тази, която контролира отказването на функциите, така че той напълно да замръзне в изкривена поза, в мига, в който погледите им се срещнаха.
Тя приличаше на ангел от реклама на бельо, но много по-красива. Имаше светлокафяви очи и тъмнокестенява коса, малко тяло и дълги слаби крака. Носеше копринена пола, която опираше земята, топ с деколте почти до колана и къс развлечен пуловер, но той виждаше само очите й и косата, и лекото трептене на устните, докато си поемеше леден въздух.
Изведнъж от носа му бликна кръв. Изненадана от реакцията на тялото му, тя го покани вътре за чашa топло кафе и мила грижа. Седнаха в малката й кухня с цвят на зелена ябълка и пиха дълго кафе без захар с меденки във форма на сърца и разговаряха за времето, за вълните в косата й, за болката в главата му, за книгите на рафта в хола й, който се виждаше през отворената кухненска врата. Преместиха се в хола и тя му показа колекцията си от стари снимки, а той се пошегува с купчината дрехи, които изпадаха от килера й. Тя направи сандвичи и пусна музика, той седна в старо кресло, а тя се разположи на голям плюшен диван. Вече не говореха, нямаше нужда. Ком отиде до тоалетната да погледне главата си - като че ли беше добре, имаше лек отток, но щеше да мине, от нея му минаваше.
Когато се върна в стаята, тя спеше на дивана, тогава той седна в креслото и БАМ, моментът със замръзването на всички функции в тялото му пак се случи. Сега можеше да гледа нея и само нея, и да мисли за нея, и само нея, и да не мисли, защото при спряна функционалност си е трудно. Така остана цяла сутрин, забил поглед в лицето й, което, можеше да се закълне, излъчваше светлина или топлина, не знаеше точно, някаква енергия, но замайваща.
Тя се събуди около обяд. В същия миг двигателните му способности се върнаха и той успя навреме да откопчи погледа си от нея и да го забие в някаква книга на масата пред тях. Оправда присъствието си с това, че не е искал да я оставя сама на отключена входна врата, а и се е сетил, че не знае името на жената, спасила го от прекалена загуба на кръв от носа. Тя се усмихна, стана, прегърна го и му прошепна "Нет" в ухото. За малко БАМ-моментът да настъпи пак, но като че ли той вече се научи да го овладява, леко.
Обеща й, че ако времето е така студено и на следващия ден, ще я заведе на топла вечеря, като благодарност за гостоприемството и грижите. Разделиха се след още два погледа - единия казваше "Много те искам", другия премигна преди да стане ясно. Вярваха, че имат още поне един студен ден, за да разберат..
Вперил поглед в земята, като не чуваше нищо друго освен собственото си учестено дишане, за секунда да пропусне приплъзването на дългата й пола по цимента пред него, докато тя се изкачваше бързо по стълбите към входната си врата. Изтърва си ключовете, право върху главата му, а от болката съвсем му причерня. За малко да припадне, но всички функции в тялото му отказаха, включително и тази, която контролира отказването на функциите, така че той напълно да замръзне в изкривена поза, в мига, в който погледите им се срещнаха.
Тя приличаше на ангел от реклама на бельо, но много по-красива. Имаше светлокафяви очи и тъмнокестенява коса, малко тяло и дълги слаби крака. Носеше копринена пола, която опираше земята, топ с деколте почти до колана и къс развлечен пуловер, но той виждаше само очите й и косата, и лекото трептене на устните, докато си поемеше леден въздух.
Изведнъж от носа му бликна кръв. Изненадана от реакцията на тялото му, тя го покани вътре за чашa топло кафе и мила грижа. Седнаха в малката й кухня с цвят на зелена ябълка и пиха дълго кафе без захар с меденки във форма на сърца и разговаряха за времето, за вълните в косата й, за болката в главата му, за книгите на рафта в хола й, който се виждаше през отворената кухненска врата. Преместиха се в хола и тя му показа колекцията си от стари снимки, а той се пошегува с купчината дрехи, които изпадаха от килера й. Тя направи сандвичи и пусна музика, той седна в старо кресло, а тя се разположи на голям плюшен диван. Вече не говореха, нямаше нужда. Ком отиде до тоалетната да погледне главата си - като че ли беше добре, имаше лек отток, но щеше да мине, от нея му минаваше.
Когато се върна в стаята, тя спеше на дивана, тогава той седна в креслото и БАМ, моментът със замръзването на всички функции в тялото му пак се случи. Сега можеше да гледа нея и само нея, и да мисли за нея, и само нея, и да не мисли, защото при спряна функционалност си е трудно. Така остана цяла сутрин, забил поглед в лицето й, което, можеше да се закълне, излъчваше светлина или топлина, не знаеше точно, някаква енергия, но замайваща.
Тя се събуди около обяд. В същия миг двигателните му способности се върнаха и той успя навреме да откопчи погледа си от нея и да го забие в някаква книга на масата пред тях. Оправда присъствието си с това, че не е искал да я оставя сама на отключена входна врата, а и се е сетил, че не знае името на жената, спасила го от прекалена загуба на кръв от носа. Тя се усмихна, стана, прегърна го и му прошепна "Нет" в ухото. За малко БАМ-моментът да настъпи пак, но като че ли той вече се научи да го овладява, леко.
Обеща й, че ако времето е така студено и на следващия ден, ще я заведе на топла вечеря, като благодарност за гостоприемството и грижите. Разделиха се след още два погледа - единия казваше "Много те искам", другия премигна преди да стане ясно. Вярваха, че имат още поне един студен ден, за да разберат..
за vs
красиво
Kanye не става за актьор
искам да съм черен лебед
искам да ме изгубиш
искам да отлетя или да избягам..
при теб
искам
розов пиян слон (така било модерно да се пише)
искам теб, защото няма друг
като насекомо, което се опитва да преживее тъмнината
тъжно е, но ти можеш да си всичко
аз съм в средата на снимката
споделям светлината ти
ти си грешно
ти си правилно
като насекомо, което се опитва да преживее тъмнината
тъжно е, но ти можеш да си всичко
аз съм в средата на снимката
споделям светлината ти
ти си грешно
ти си правилно
ти си
ти си навсякъде
аз мога да съм друга, но с другите не е толкова хубаво
ти можеш без мен
преструваш се
чувстваме лаконично, но е тип топ, докато не го изключваме
питаш ли как съм
зная как да те намеря - зная как ще те намеря
машината за кафе на моето "обичам" се развали, заспиваме
аз искам и него
той иска и мен
дис ис хип хоп бейби
ти си навсякъде
аз мога да съм друга, но с другите не е толкова хубаво
ти можеш без мен
преструваш се
чувстваме лаконично, но е тип топ, докато не го изключваме
питаш ли как съм
зная как да те намеря - зная как ще те намеря
машината за кафе на моето "обичам" се развали, заспиваме
аз искам и него
той иска и мен
дис ис хип хоп бейби
good for you
ценни предмети
В личната си колекция с ценни предмети той бе поместил най-хубавите й дни, най-сладките й целувки, най-красивите усмивки и най-дългите вечери - всичко заключено в малък сандък с тежък капак, голям катинар и четлив надпис "Не отваряй!" Защото тази жена някак успяваше да запълва съня му със себе си, да му причинява безпокойство всеки път щом усетеше парфюма й, караше го да се страхува от местата, които са споделяли, плашеше се дори от личната си поща, да не би тя да се е промъкнала леко с онова нейното "Здравей!", на което така и не разбра как е правилно да отговори.
От както се разделиха в онази ледена сутрин на площада в Мадрид, се гледаха недостъпни през виртуалните си прозорци, но бутонът delete заяждаше упорито, защото всъщност сърцебиенето му в гърба й много й липсваше, а тя не умееше да изпитва липси. Така с всеки изминал ден се приближаваше все повече до онова "Здравей!", което не искаше да произнася, защото знаеше как му действа присъствието й, знаеше, че той не я иска в живота си, заради всички сложни усещания, които вплиташе в тялото му. Това бе и причината никога да не посещаваше отново местата, където са се срещали, да си смени парфюма и да се влюбва по график на всеки два месеца, за да не се рови в общите им спомени, разочарована от евентуално провалена връзка.
Ето защо, когато случайно се разминаха на онзи булевард в последния топъл ден на лятото, никой от тях не се обърна. Подариха си по кратък поглед, който побързаха да приберат веднага, за да не си обменят твърде много от енергията, която деляха.
Именно инатото им търпение го накара да изчака толкова дълго преди да й поднесе в една ледена вечер едно топло и спокойно "Здравей!". Беше усвоил онези нейните, без правилен отговор.
От както се разделиха в онази ледена сутрин на площада в Мадрид, се гледаха недостъпни през виртуалните си прозорци, но бутонът delete заяждаше упорито, защото всъщност сърцебиенето му в гърба й много й липсваше, а тя не умееше да изпитва липси. Така с всеки изминал ден се приближаваше все повече до онова "Здравей!", което не искаше да произнася, защото знаеше как му действа присъствието й, знаеше, че той не я иска в живота си, заради всички сложни усещания, които вплиташе в тялото му. Това бе и причината никога да не посещаваше отново местата, където са се срещали, да си смени парфюма и да се влюбва по график на всеки два месеца, за да не се рови в общите им спомени, разочарована от евентуално провалена връзка.
Ето защо, когато случайно се разминаха на онзи булевард в последния топъл ден на лятото, никой от тях не се обърна. Подариха си по кратък поглед, който побързаха да приберат веднага, за да не си обменят твърде много от енергията, която деляха.
Именно инатото им търпение го накара да изчака толкова дълго преди да й поднесе в една ледена вечер едно топло и спокойно "Здравей!". Беше усвоил онези нейните, без правилен отговор.
Subscribe to:
Posts (Atom)