най-лошото
Той бе запетайките в изреченията й, балончетата в содата й, солта в морето и гроздовият сок във виното. Придаваше й смисъл. Той бе най-лошото, което можеше да се случи на една жена...
яйца на очи
шанс
Обичаха се толкова много, че се страхуваха да бъдат заедно, заради малката вероятност да не се получи. Защото, ако толкова голяма любов не можеше, какво оставаше за останалите...
времето не ми действа
Времето не я ловеше, не й действаше, не я лекуваше, не я успокояваше, не забравяше, не мислеше и че завинаги е дълго. Все пак завинаги е само един живот, а остатъкът някак няма значение.
хладилник
Сърцето му бе като празен хладилник - толкова пуст, че дори гладна хлебарка не би го доближила, и пак тя напъваше врата, сякаш наистина се случваха чудеса.
луди хора
Искаше да си хванат облак и да избягат накъдето ги отвее вятърът. Можеше и само за ден или час. Можеше да минат под дъга, да хванат падаща звезда, да докоснат планински връх, да впрегнат ято птици или просто да се носят без посока. Искаше поне за малко да знае, че всичко, което има, е той и обратно.
вселени
Ако е вярно, че всеки наш избор променя бъдещето ни в незнайна посока, то в някоя паралелна вселена сега ръката му щеше да обгражда талията й и да я притиска в красив сън.
В тази реалност обаче тя лежеше в голямо легло до тяло, чийто собственик боготвореше, но туптенето на сърце му в гърба й я унасяше нежно като песен, за разлика от другото сърце, което с маршов ритъм я заставяше да заспи по-бързо, за да се събуди по-скоро и да го обича по-дълго с отворени очи.
небели листи
В такова време се пишат писма на използвани листи. После ги подаваш през прозореца, вятърът ги взема и ги отнася на далече, залепя ги на нечий друг прозорец и заживели щастливо...
до небето и обратно
Май Жул Верн бе написал, че последното изображение, което човек види преди смъртта си, се запечатва като щампа някъде по повърхността на окото му...
Той се бе заклещил в ириса й, като пукнатина на контактна леща - прекалено малка, за да се види, но силно дразнеща. Той, с неговия поглед на човек, който се бори с желанието си към нея и с още безброй неща в себе си.
Гледаше я, издишащ бързо дима на незагасващата си цигара, от всеки ъгъл, седнал на всяко стъпало, облегнат на всеки парапет, чакащ на всеки светофар, подминаващ във всяка кола... Беше се скрил в сянката й, сгушен в парфюма й, вплел в думите й и стискаше с всичка сила всяка сричка.
Постоянно изскачаше от някоя песен, от картинка, от телефона, а когато тя посегнеше да го докосне, се превръщаше в прах и се разпиляваше през пръстите й... И все така до небето и обратно.
не е ясно
Влюбваше се изведнъж и винаги така, че да не може да го обясни. Откриеше ли отговор, любовта отлиташе...
безкрай
Имаше две ръце, с които умираше да разрошва косите й, да я прегръща и разучава с пръсти... От месеци ръцете му заспиваха във формата й и без значение как ги нагласяше, винаги се събуждаше прегърнал спомен.
от тати
"Една жена не бива да е модерна, трябва да е секси."
"Важното е да изглеждаш най-добре отзад, мъжът винаги ще те огледа първо в гръб."
"Опитай от всичко. Прави колкото искаш секс с колкото искаш хора, но моля те, не се влюбвай!"
"Направи грешката да превърнеш хобито си в работа и скоро ще загубиш онова, което правиш с най-много любов."
"Всичко, от което имаш нужда, са пари и планове за един месец напред. Не си губи времето в мисли за бъдещето, то само ще се нареди. "
Нютон, Везувий и вторник
Нютон и Везувий обичаха да създават непознати хора. Кръщаваха ги със странни имена като Ангел или Константин. Измисляха им чудати професии като зъботрошач или чушкомелач. Криеха ги в кутии от бонбони и украсяваха с тях вишневото дърво на есен, когато му паднат листата.
Нютон пък събираше падналите му листа, пришиваше ги едно за друго с конец от мед и правеше покривка, която подаряваше на Везувий. На нея всеки вторник, след като Нютон свършеше училище, пиеха сок от дюли и брояха облаци във формата на слон.
Ако пък се случеше да няма облаци или всичко да е един голям облак, си обличаха пижамите
от гарванови пера и се влюбваха във всяко момиче, което мине по улицата.
Ако не минеше нито едно момиче, защото имаше и такива дни в долината на бягащите орхидеи, играеха на гоненица с орхидеите. Те поне винаги бяха там и винаги тичаха.
Накрая Нютон се прибираше вкъщи, ама това не беше истински край, защото и вторници винаги имаше.
малко синьо
Просто в онази малка частица синьо в кафявите му очи, която правеше Вселената тясна, Земята плоска, слънцето зелено, захарта солена, краставиците кръгли, косата й дълга и изобщо променяше всичките й представи за пространство, се давеше всеки път отново и отново.
отговори
"И аз теб" значи повторение, а как може да повториш чувство, което принадлежи на някой друг. "И аз теб" омаловажава твоето усещане, а чувствата не бива да бъдат омаловажавани. На "обичам те" се отговаря с "обичам те", с "харесвам те", "обожавам те", "красиво е", "благодаря" и т.н..
На чувствата се отговаря с чувства и толкова.
улична светлина
самотата е грешка
Самотата е избор. Няма нищо лошо, грешно или тъжно в това сам да изядеш парче студена диня, защото парче студена диня в горещ летен ден е върховно щастие само по себе си.
Самотата е грешка, която правим, когато проектираме щастието си върху хора и събития, които не зависят изцяло от нас.
Самотата е глупост и толкова.
светлини
Тя бе красива в тишината си. Имаше този празен, незаинтересован поглед, някак пропит от страст. Поклащаше бавно косата си, палеше цигара, разхождаше се сред тълпата, отпиваше от чашата си и се усмихваше, без да има смисъл. Втренчваше се в точка, надничаше зад някого, слушаше на посоки, сякаш само тялото й присъстваше, а умът й търсеше нещо на друга планета и в същото време изпълваше пространството с необичайно сияние в неестествени цветове.
Съзнанието й се рееше между звуците на запалки, потракващи ключове, автомобилни мотори, преглъщания, стъпки, целувки. Интересни й бяха не разговорите, а хората. Комуникираше с вдишвания и издишвания и все пак казваше толкова много.
една цигара време
- Може ли да постоя до теб?
- Заповядай!
- Цигара?
- Не пуша.
- Браво!
- Да се запознаем...
- Искам просто да споделя момента ти. Мисля, че това е по-силно от това да си знаем имената.
- Мхм. За какво мислиш?
- Колко пъти ще светне червено, преди да изгори цигарата ми.
- Интересно.
- Вече са 3.
- Винаги ли заговаряш непознати и пушиш до тях?
- Предпочитам да не говоря, но ти ми задаваш въпроси.
- Извинявай! Искаш ли да пием кафе ей там и да си мълчим?
- Би било хубаво. Ти може да говориш, просто не ми задавай въпроси.
...
- Какво ще пиеш? Извинявай! Може да ми го напишеш ето тук и ще ти донеса.
"Вода"
- Окей! Веднага се връщам... Все пак се казвам Иво. Винаги съм живял тук. Работя в офис. Управлявам хора. Мечтая да имам ферма за коне. Влюбен съм в приятелката си. Мисля, че малко хора могат да го кажат. Колко пъти светна червено?
"Изпуших си цигарата"
- Красива си. Очите ти светят. Изглеждаш нервна. Когато съм нервен, заставам на един крак, броя до 100 и ми минава.
":)"
- Обичам сладко. Обичам да готвя. Не обичам жълтия цвят. Имам куче. Щастлив съм.
"До скоро"
- Заповядай!
- Цигара?
- Не пуша.
- Браво!
- Да се запознаем...
- Искам просто да споделя момента ти. Мисля, че това е по-силно от това да си знаем имената.
- Мхм. За какво мислиш?
- Колко пъти ще светне червено, преди да изгори цигарата ми.
- Интересно.
- Вече са 3.
- Винаги ли заговаряш непознати и пушиш до тях?
- Предпочитам да не говоря, но ти ми задаваш въпроси.
- Извинявай! Искаш ли да пием кафе ей там и да си мълчим?
- Би било хубаво. Ти може да говориш, просто не ми задавай въпроси.
...
- Какво ще пиеш? Извинявай! Може да ми го напишеш ето тук и ще ти донеса.
"Вода"
- Окей! Веднага се връщам... Все пак се казвам Иво. Винаги съм живял тук. Работя в офис. Управлявам хора. Мечтая да имам ферма за коне. Влюбен съм в приятелката си. Мисля, че малко хора могат да го кажат. Колко пъти светна червено?
"Изпуших си цигарата"
- Красива си. Очите ти светят. Изглеждаш нервна. Когато съм нервен, заставам на един крак, броя до 100 и ми минава.
":)"
- Обичам сладко. Обичам да готвя. Не обичам жълтия цвят. Имам куче. Щастлив съм.
"До скоро"
Subscribe to:
Posts (Atom)