си мисля за онова чувство, което изпитваш, когато го видиш. Да! За пеперудите, пчелите, нотите в стомаха и главата ти. За онези няколко секунди до малко минути, в които светът като че ли забавя въртенето си и усещаш земята под теб да се движи.
Тогава той вдига уморен поглед и мрачното му лице грейва, колкото и да е намусено времето. Ето това е момента, в който времето напълно спира и две двойки искри се устремяват една към друга. Две златисти излизат от твоите очи, а две сребристи - от неговите. Разбиват се в малка розова магия.
Времето отново тръгва, но все още по-бавно от обичайното. Ти тръгваш към него, а светлината, която той излъчва става все по-силна и те облива с нежна топлина. Спираш, прегръщаш го и времето се забързва. Светът се завърта така, че ти се подкосяват краката и умът ти припада в ръцете му, но той като че ли не иска и няма намерение да те пусне.
Всичко приключва след 1 кратка мину....... малка вечност.
...отивам пак да уча.
No comments:
Post a Comment