Хартиени самолетчета

Искам да ми мине всичко. Всяка мисъл и чувство, и спомен да отлетят като хартиените самолетчета, които хвърляхме през терасата като деца. Искам някой да поправи бравата на вратата на малката стая, в която са заключени големите ми мечти. Тогава ще я отключа с ключа, който виси от врата ми и ще ги пусна всичките да се осъществяват.

Мечтая за пространство. С колкото повече хора се срещам, толкова по-тесен става светът ми. Нямам място за мен, за вещите в главата ми, за теб..

Имах кофти ден вътре в мен. Вчера всичко по пътя ми светеше в зелено, имам предвид и буквално. Днес единственото зелено нещо беше кутийката от бира, с която ме замери циганчето в автобуса. В тези дни мразя да съм сама, но още по-трудно ми да имам някого наоколо.

Знаеш ли, че най-често използваната дума в моите статуси в лицевата книга е "Да", странно, защото на ум и на глас най-често употребявам "не знам". Не знам всичко, което искам да знам и понякога тази липса на знание се сблъска с мечтите или страховете ми. И в двата случая резултата е страшен.

ЛипсВа ми човекът, който винаги вярваше в мен. Онзи, който винаги ми прикриваше глупостите и обещаваше, че всяка грешка е поправима. Липсва ми човекът, който никога не ми каза "още си малка", "не е твоя работа", "не разбираш", "това не е за теб" и "летиш в облаците". Този човек вярваше, че мястото ми е именно там, на високото и държеше да го знам. Липсва ми човекът, за когото винаги имаше начин и който винаги имаше време..

Най-силният човек, който съм срещала.. Иска ми се и аз да съм..