Не искам да те гледам и не искам да говорим. Нека да се срещнем и да помълчим за час и малко. Ти избери кога и къде, аз ще донеса мед. Ще затворим очи и ще слушаме нещо тихо, промъкващо се сред цигарен дим.
Ще хванеш ръката ми, нали? Много ме е страх.. от тишина. И, ако искаш може да ми разтриеш раменете, схванах се от вятъра от празни думи наоколо.
Не произнасяй името ми, нищо няма да ти донесе. Както, когато ме намери в онзи сън. Затвори очите си.
Чувствахме малко, но ни мина. Сега само се помним, а говорим на други. Ала тези ръце са си мои, не е твоя работа кого прегръщам с тях. За сега искам просто да оставя любовта встрани и да прегърна теб. Би било хубаво..
No comments:
Post a Comment