онази.. тази

Искаше да остане, но се страхуваше, че той няма да я разбере, а и дъхът му пробождаше тила й като нажежено шило. Сутрин се влюбваше, а не му трябваше влюбена. Затова направи закуска, която казваше "Благодаря ти, беше хубаво." и забрави тефтера си. В него нямаше данни, имена и адреси. Там тя разказваше дните си построени на опорни точки. Нещо като дневник, но дневник е детска дума. Беше пълен с графици, задачи, бележки, коментари, истории, който й идваха на ум, докато пътуваше или чакаше..

• кафе с бонбонения принц
• обяд с дивото зове
• на кубчета на прах
• да изям бисквитена торта
• да включа луната и да й направя обяд
• конфитюр с онзи в мазата
• да я направя на пух и пясък
• кристален сън с разказвача вчера по преди тъмно
• фънк в главата, пънк в косата и близалка след месец с оцветявчика
• да изрязвам картинки на пейка в езерото
• с много вода в косата и малко кафява захар
• да си изхвърля телефона
• да намеря място без сянка
• да изпия половин литър въздух

Ето такива и всякакви. Но той нямаше да я открие на същите места и със същите хора, вече.

Отпи глътка мляко и затвори вратата преди той да се събуди. Щеше да съжалява, че не е опознал онази лудата и разумната, и подлата, и милата, и загрижената, и темерута. Онази с нежните ръце и с бързите стъпки. Онази за хубавите дни и снобските разговори. Онази с любопитните очи и карамеления поглед. Онази спонтанната, емоционалната, с дългите пръсти. Онази дразнещата и досадната, и натрапчивата, и нетактичната, и малката, и крехката, и силната, и усмихнатата, и четящата мисли, крадящата сънища, с кратките sms-и. Онази с голите крака, дълбокото деколте, срамежливата, която винаги знаеше и понякога не знаеше.. Онази, която идваше за малко и си отиваше късно. Онази със странния нос и тръпчинката. Една такава някаква.

Тази тук е скучна, плаха и глупава, току що се влюби.