Добромир Тонев
Веднъж ли сме умирали от жажда;
докато сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито.
Човекът има правото на полет,
дори когато тялото му крета.
Аз неведнъж съм хващал морска болест
от плуване в измислени морета.
И кръговете сини под очите ми
не са от нощни пирове със мъзи,
а белег от биноклите, с които
поддържам денем своите илюзии.
Усилието винаги си струва,
дори когато ражда нова жажда.
Колхида може би не съществува.
Но тихо,да не чуе екипажът.
Веднъж ли сме умирали от жажда;
докато сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито.
Човекът има правото на полет,
дори когато тялото му крета.
Аз неведнъж съм хващал морска болест
от плуване в измислени морета.
И кръговете сини под очите ми
не са от нощни пирове със мъзи,
а белег от биноклите, с които
поддържам денем своите илюзии.
Усилието винаги си струва,
дори когато ражда нова жажда.
Колхида може би не съществува.
Но тихо,да не чуе екипажът.
No comments:
Post a Comment