Не мога да спра да я слушам и да я пускам отново, и отново, и отново, и да си мисля, как ми харесват цветовете, колко е хубав текстът, и колко е готин гласът му, и как искам такъв пуловер, и колко красиво звучи цигулката, и как омагьосващо й се вее косата, и как той не може да свали очи от нея, и не може да спре да мисли за нея, и как искам някой също да не сваля очи от мен, и да не спира да мисли за мен, и колко й завиждам, че го има, и за косата, и пуловера, и за текста, и за морето.
Това понякога се случва.Но е толкова рядко...
ReplyDeleteand so it is
ReplyDeleteshorter story
no love, no glory...
(ako tekstut ne e suvsem veren.. e, znaem se :) )
когато произнася
ReplyDeleteI can't take my mind of you
мога да се разрева, сериозно..