тераси
и понеже дните ти на светулка са преброени, научи се да мигаш като светофар, защото онова жълто, на което не внимавах, ще го помня винаги.
и въпреки това не се научих да минавам по пешеходни пътеки - има някаква ужасяваща досада в прецизната им успоредност.
не съм тази от миналия ноември.. но все още обичам да се разхождам сама, пиейки капучинно с поглед по терасите и нова песен в главата.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment