Казвам се Юли и историята ми започна вчера, около 7 сутринта, когато се събудих от силни болки в корема, изпих прахче, пуснах си радио и се опитах да заспя отново. Но докато болкоуспокояващото започна да действа, вече си правех кафе и се обличах за работа. Излязох от апартамента си в 9 и тръгнах пеша, не знам защо пеша, разстоянието отнема около 20 минути с автобус. Исках да вървя и да не мисля, не че имаше за какво да мисля. Слушах джаз, реклами, новини, реклами, джаз, джаз, автомобилни мотори, кучешки лай и така около час, докато пристигнах в офиса на ул. Неофит Рилски 22. Седнах на бюрото, пуснах си музика и болката в корема пак се появи, още по-силна. Изпих прахче. Зави ми се свят. Взех си чантата, после и такси, и се прибрах. Легнах и след малко съм заспала.
Събудих се в 3, когато телефонът ми звънна. Коремът вече не ме болеше. Погледнах календара. 28 януари. Извадих си сака, напълних го с дрехи, повече от колкото имах нужда, но сега ги обичам и някак ми е трудно да ги оставя сами за не знам колко време. А и не знам какво правя, но го правя сама и ще имам нужда от неща, които обичам. В 6 бях на гарата със сак, музика и парите от последната си заплата. Имаше влак за Солун след час. Взех си билет и седнах на единствената празна пейка.
В Солун съм от около 10 часа. Лежа в малък, но светъл хотел. Топло е, сама съм, не знам какво правя, но толкова много се радвам, че си взех всички дрехи, които обичам.
Зимата свърши.
ох, че хубаво звучи!!! поздравления за смелостта :) дано болката в корема не се е появила пак и се насладиш на... всичко! На емоцията, която носят спонтанните ни решения. Тези, които, всъщност правят живота интересен...
ReplyDelete