Showing posts with label Sofia I love you. Show all posts
Showing posts with label Sofia I love you. Show all posts

клюки

неделя е като макарон - сладък, мек, цветен, опитваш се да преглъщаш най-бавно и да се наслаждаваш на всяка трохичка, но накрая си оставаш с празна кутия, понеделник и мисли за Чък!






theme music


интересното е, че когато спазвам правилата на мама, нарушавам татковите и обратно. в този случай е готино, че са далече

иначе не съм доволна от това място. личи ми напоследък

много е готино да получаваш пратки, които не са за теб, а най-готино е да поръчваш подаръци онлайн. пристигат направо опаковани, а в пощенската хартия има толкова романтика (добре де, може би понякога съм малко романтична). с цветни марки, като паспорт за пропатуване на половината свят, плюс името и адреса ти на тях, т.е. "това е от мен. знаеш къде да ме намериш". готино е

готино е "стената" ти да е нечий любим музикален блог, а статусите ти да карат хората да се чувстват добре

намерих къде мога сама да пия кафе и да чета списания, без да заемам място

приятелите не виреят в график

не умея да се уча от грешки, но пък съм прецизна в повторенията

нека ноемрви да е топъл, а декември да продължи само до 12-ти

ами, мисля да послушам татко и да наруша всички правила на мама тия дни..





Момичето си отива

Тя се събуди. Птичка изчурулика с тънък планински глас. Жена изви гръб от удоволствие. Улична лампа угасна. Вятър събори найлонова торбичка от осмия етаж на десететажна сграда. Мотоциклетист даде газ.

Тя стана и тръгна към кухнята. Котка си счупи нокътя. Дете кихна, докато спеше. Свещ изгоря до празно легло. Чешма прокапа. Мъж се спъна в банкнота от 5 лева. Ловец уби пеперуда. Момиче вдигна телефона и забрави. Той се разбуди. Река се вля в море. Бавно. Кенгуру роди кенгуру. Жираф се блъсна в дърво на сън. Момче купи цвете. Едно Kinder Bueno бе изядено.

Тя счупи чаша. Котка се разхождаше по студен тухлен покрив и падна. Принц си счупи короната. Пепеляшка си обу гумените обувки. Нечие щастие побягна до двама невлюбени. Момченце се напишка на сън. Царевично зърно се превърна в пуканка. Тя тръгна с него към дома му. Любимата й песен се развали.

Тя събра стъклата от пода и отиде в кухнята. Той пак заспа. Мислите за него започнаха да й убиват. Той се отви. Куче излая два пъти. Сладолед започна да се топи в повреден фризер. Прозорец за затръшна. Кола се блъсна в дърво. Улична лампа светна. Бездомник се изгуби. Хвърчило се заплете в дърво. Дете започна да прави сапунени балони.

Тя отпи глътка вода и реши да го напусне, докато още имаха добри мисли един за друг. Той започна да сънува как правят любов. Чучулига снесе яйце пеейки. Дойдоха лошите мисли.

Тя си легна до него. Той я прегърна. Една малка черна рокля се свлече на пода. Едно копче се разкопча. Една минута мина. Едно момче на една тераса на покрива на стара сграда в една столица си сви цигара и се влюби. Една глътка вино се спусна по език. Стотици балончето тоник се спукаха в чаша с джин, докато някой отпиваше. Една капка вода падна на земята от саксия на третия етаж.

Тя го целуна. Никой не подозираше, че огромен сапунен балон след 2 часа ще се блъсне в земята и ще направи всичко лилаво.

Утре започна и спря.





Градът, който спи

Хубаво е да стана рано сутрин в неделя, да се изкъпя и да изляза. Светът спи рано сутрин в неделя или поне София спи.

Това беше първото, което научих за този град. С татко пристигнахме за изпита - който определи следващите три години от живота ми и продължава да го определя - в 7 сутринта в една майска неделя. До 10 часа нямаше къде да пием хубаво кафе четейки днешния вестник, а в хотела регистрираха чак след 14.

Лутахме се 3 часа по центъра. Накрая попаднахме в една уютна сладкарница край УАСГ, която много пъти търсих след това, но не открих отново. Късметчето към кафето ми беше "Успех". Още го пазя и го взимам със себе си винаги, когато предстоят важни моменти.





Тази песен ми напомни на онази сутрин..

маГия

Мисля си..

.. колко е хубаво на път за работа сутрин. Как всеки бърза на някъде, но не изнервено, а по-скоро устремено и някак спокойно. Все още никой не е развалил ничии ден и все още всичко запланувано има шанс да се получи. А най-хубавото е, колко мило и сладко слънцето се събужда усмихнато и пожелава Хубав ден.

.. изгубих си "добро утро"-то. Ако някой го види да му каже, че съм обидена, нищо, че е заето и уморено!

.. дали слагат нещо в донатите "Моцарт", защото полудявам по тях и скоро ще ми проличи?

.. няма ли да свършва този месец, имам да си наваксвам едно лято.

.. от утре!

.. да си разходя ума някъде на широко. Трябват ми нови мисли и нови навици, и нови вдъхновения, и нови събеседници, и нови вещи, и нови хобита, и нови..

.. че не знам какво става с мен, но нещо ми е хубаво и чак прекрасно, просто така.

.. колко дълго живеят калинките?

.. аз съм като пясъчен замък, не ме отвявай!

.. че мразя изненади, но днес би бил ужасяващо скучен ден, ако не ми направиш поне една дори и малка изненада, а ако има и настърган шоколад отгоре, би било вълшебно.

Омагьосай ме!









Навици

Понякога, по надвечер или някъде към 21, 22, 23, позициониран някъде из центъра на София, когато слънцето грее от определен ъгъл или звездите, който се виждат, са точно определен и достатъчно огромен брой, тогава има няколко момента, в които този град изглежда прекрасен.

Или може би просто съм била с теб, не знам..

Докато се движиш сред старите сгради, малки красиви тераси надничат над теб, по пейките е пълно с баби, а от всякъде прииждат всякакви животинки. Започваш да забелязваш усмивки, тъпчейки се с череши и фъстъци. Бутайки колелото си, щракаш снимка след снимка как косата й нежно се помръдва от ходенето и вятъра, беше го забравил.. И това, как ухае, но това на снимката няма да се види.

Стъпва леко по тревата в парка, вървейки малко пред теб. После се затичва сред чуруликанията на някакви птички и ти я подгонваш. Понякога прилича на дете, когато прави така, толкова невинна и нежна, че те е страх да не я нараниш, ако я докоснеш. Друг път е като принцеса по стъклени пантофки, стъпва високомерна и горда, преглъщаща болката от разранените си крака. Толкова е красива в силата си. Или пък е като богиня на порока, която ти се иска да накажеш - грешна, но прекрасна, как да й откажеш. Вика те с устни, желае те с очи. А ти, след миг я настигаш и се предаваш..


Когато двама стари приятели си уговарят среща, те никога не мислят, че времето може да бъде лошо. Никога не мислят за дъжд, сняг или силен студен вятър. Мислят само за чувствата, които споделят и спомените, които ги разделят, но тези мисли винаги са топли. Затова не замръзнаха от студ, когато се срещнаха в средата на зима или както го определиха синоптиците - в най-студения ден от години насам.

Той почти не усети пронизващия вятър през двайсетте минути, докато я чакаше. Не обърна внимание и на хилядите големи мокри снежинки, които се разбиха в него. А когато на двадесет и първата минута тя пристигна, той и да искаше, не можеше да й се сърди.

Типично за нея изглеждаше два пъти по-добре от предния път и със сигурност поне един път по-зле от следващия.
Топлите й очи искряха и огряваха целия площад, докато вятъра размахваше във всички посоки косите й. Зад тях приказно се подаваха червените й, леко задъхани устни, които произнесоха най-нежното "Здравей! Съжалявам, че закъснях. Не знаеш как се радвам да те видя!", което той някога бе чувал.

Отидоха в любимото им кафене, където в спомени за бъдещи планове прекараха целия следобед на фона на топла музика и много капучино с мед. Докато тя объркано рисуваше мечтите си, той не спря да я целува с поглед, след това тя му се отдаде в мислите си, а той заблудено си избираше чай. Накрая я изпрати до тях пеша, въпреки лошото време, ръката й го топлеше. След това и червените й устни, след това..


- Как изглеждам?
- По-добре!
- Моля те, сериозно. Как?
- Още по-добре!
- :)






Followers