Въздухът ухаеше странно тази сутрин. Не знаеше какво е, не беше лоша миризма, но от нея го присвиваше стомаха и виждаше цветни петна. Още по-странно бе, че от това всъщност му ставаше хубаво.
Обаче не беше само въздухът, който бе странен. Възглавницата му се стори пронизващо студена, а леглото, макар и свикнало на самотата му, ужасяващо празно. Всички тези смесени чувства, които го обзеха, му помогнаха да се разсъни и понеже мястото сред завивките някак му бе неудобно, той стана и влезе в банята, ама водата някак не го докосваше. Кафето също мина незабелязано през гърлото му, както и първата, втората и третата цигара. След като се облече насила, защото някак огледалото не му даваше одобрение, което да е достатъчно, той тръгна към работа.
Докато вървеше се изненада, че някак странно телефонът му не иззвъня, а музиката, идваща от него, звучеше като вятър. Всяка крачка в иначе слънчевата и приятна сутрин му се струваше недомислена и без посока. Въпреки че умът му добре знаеше къде отива, краката като че ли търсеха път, който не съществуваше. Опита се да заснеме красиво дърво, но картината така и не намери мястото си на екрана. В офиса седна и реши да поработи, но очите му все се взираха за нещо, което очевидно не беше там. Реши да хапне с надеждата, че калориите ще го съживят, но напротив липсата на сетивност в устата му го притесни още повече.
Не разбираше какво се случва и как да поправи органите си така, че да работят на неговите честоти, а не на нечии незнайно чии. Сякаш всичко в него се притегляше от милиони невидими магнити в милиони несъществуващи посоки.
Накрая си тръгна от работа, под предтекст, че е болен, защото всъщност това необяснимо свое състояние той разбираше единствено като болест. Докато вървеше покрай случващия се като че ли в паралелен свят хорски живот, сложи ръце в джобовете си, понеже не им откриваше правилно място. От единия извади стара зелена бележка с малко изречение, подписано от някаква фея. Тогава си спомни, че я беше забравил.
No comments:
Post a Comment