божури

И те стояха на пейката, вперили очи в улицата пред тях. Той вярваше, че не е познавал по-ужасно място от този град, а тя не спираше да се усмихва. Отпиваха капучино, а той късаше листата на божурите, които тъкмо й бе подарил. Тя бавно пушеше цигара, като че ли не искаше да свършва, защото той би пожелал да си тръгнат, а тя усещаше уют в компанията му. Толкова спокоен уют, че земята спираше да се върти и облаците застиваха.

Още няколко примигвания и листата на божурите свършиха. Тогава той се обърна към нея и я загледа без да говори. Беше студено.
- Не мога повече! Тръгвам си..
- Къде?
- Ще дойдеш ли с мен?
- Не.
- Защо?
- Защото бягаш - каза тя и стана. Мина зад него, закри очите му с ръце и пак заговори. - Едва сега забелязвам малките ледени висулки от облегалката на пейката. А фугите между плочките под нея са пълни с разтопена вода и докато самата плочка е суха, картинката е много приятна. Розовите листа са безкрайно красиви на сивия фон на цимента, макар че бяха красиви и на зеленото стъбло. Виждаш ли, нещата не спират да са красиви, когато веднъж са били. Допи ми се лимонада, защото една жена току що мина с найлонова жълта торба, пълна с лимони. Небето е толкова синьо днес, нищо че и с няколко облака би било прекрасно. Ухаеш на пролет. Така ухаеше, като се запознахме миналата пролет, може би заради това. Хубаво е, харесва ми. Иска ми се да съм калинка на рамото ти и да се задушавам, но по-късно ще легна до теб и ще се опитам да го погълна. Харесва ми, когато се мусиш на света около теб, но накрая намираш смисъл. Харесва ми да ти намирам смисъл и да съм смисъл понякога. Но няма да е така винаги, научи се сам, докато съм тук. Едно куче замръзва пред врата на кафенето. Тъжно е, че не го пускат. И на мен ми е студено. Мирише на горещо кафе, а ноктите ми блестят на светлината. В косата ти има няколко довяни снежинки. Мисля, че паднаха от рамото на статуята пред пощата. Харесвам те, знаеш ли? Не отговаряй. Знаеш. И аз знам. Знам и че това не е завинаги, но моля те, бъди тук утре - каза тя и махна ръцете си. Когато се обърна видя как палтото й се отдалечаваше бързо и се скри в трамвая. Обичаше да си тръгва, но винаги се връщаше.