whatever happens don't let go of my hand

Доста се забавих нали... но като че ли не исках да повярвам и още не вярвам. Защо говорят за него все едно е нещо умиращо. Michael Jackson никога няма да бъде нещо умиращо или нещо умряло. Той приживе беше легенда и аз няма да позволя на децата си да не знаят името му и те няма да позволят на своите. Той не остави следи в музиката, нито пътеки, а изгради магистрали... И може религията ни да забранява идолопоклонничеството, но аз не се чувствам грешна. Ако всеки беше толкова добър в това, което прави, колкото него, вселената щеше да ни бъде тясна!

Праскови

“Когато детето беше дете…” така започва един филм, който аз лично не харесвам, но уважавам. Тази фраза се е заклещила в мислите ми от няколко дни и ме кара да се чудя.. кога спираме да бъден деца? Колкото повече отговорности и задължения имаме, толкова повече обръщаме гръб на детското в нас.
Напоследък все повече ми липсва онова безгрижно време, липсват ми игрите на федербал на светлината на уличната лампа пред блока. Помниш ли жомънката, ластика, стражарите и апашите, ръбчетата… и усещането, че точно утре ще успеете да задържите перцето във въздуха до 200. Помниш ли как счупихте прозореца на баба Стефка, защото ви побъркваше с крясъците си, как сте много шумни, невъзпитани и нищо няма стане от вас и получи няколко шамара, и те наказаха, но беше сладко. Помниш ли колко дълго се учи да караш колело и как след като успя да запазиш равновесие повече от 10 секунди, веднага си повярва, че ще можеш да караш без ръце и… уви, не можеше и падна, и болеше, но беше сладко. Помниш ли как се криеше в детската градина да пушиш с приятели и те издадоха и пак шамари и пак те наказаха, но беше сладко. Помниш ли Ванчето от задния блок с обелените колене, червените бузи, зелените очи и златните къдрици, които обичаше да скубиш и веднъж отнесе поредната страхотна плесница заради това, но беше сладко, Ванчето беше толкова сладка. Сладка като първите праскови от дядовата градина. Помниш ли как, като ти дадоха първата за сезона се наслаждава десет минути на цветовете и формата и и как мъхчетата те гъделичкаха, когато отхапваше, а помниш ли колко сочна и сладка беше, как сокът и обгърна езика ти и се спусна към гърлото и се изцапа целия... но беше толкова сладко. От кога не си ял такива праскови, от кога не си влизал в градина? Кога забрави да се наслаждаваш и се научи само да консумираш? Кога спря да се радваш на снега, мислейки си “утре как ще изкарам колата”, кога спря да се радваш на кученцето на съседка, страхувайки се, че ще изцапа скъпия ти костюм, от кога имаш костюми... J Липсва ти безгрижието, нали? Знам, че е така, защото и на мен ми липсва. Искам пак да съм на 5, да се спъвам, да падам, да плача, да се смея на глупостите на чичо Иван, да ловя светулки, да скачам в локви, да броя на “онче бонче, счупено пиронче”, да хвърлям топката по Красьо, той да ме цели с камъни, да ми се сърдят като пропусна кош, да ме прегръщат като уцеля, да играем кент по двойки, да си качаме перцата по липите, да се пръскаме с вода, да духаме глухарчета, да лежим в тревата и да си разказваме приказки за облаците и звездите, да си сглобявам влакчето, да шия дрехи от чорапи на куклите си, да играя Super Mario до среднощ и с татко да се караме за електронната игра, да гледам Tom & Jerry с часове, въпреки, че знам всички епизоди на изуст, да си търся подаръците за Коледа, да се тъпча с желирани бонбони и да сглобявам играчки от шоколадови яйца, да пия лимонада от стъклена бутилка, да продавам тайно старите книги на баба и тайно да си купувам ледени сокчета, да си правим къщи от кашони, да се катеря по дървета и още толкова много неща ми липсват и също толкова съм съхранила. Ами ти? Какво запази?
Вселената е устроена странно. Защо като порастваме, всичко става по-сложно, нали уж знаем повече? Можем ли пак да мислим по онзи детски, невинен начин, знаейки колко пошъл е светът?


Welcome

Hey, hey, hey, здравей!
Имам огромното удоволствие да те приветствам с добре дошъл в страната на чудесата. НЕ обещавам, че ще е интересно, че ще съм редовна, забавна, различна и ще се задържа тук дълго. Нямам изграденa концепция за този блог, но мисля, че щеше да е скучно, ако имахме някакви очаквания. За това мога само да предвидя, че ще изненадвам и себе си, и теб. Надявам се да се получи! :)
Лека нощ и сладки сънища!
и още веднъж..
Welcome to the wonderful world of me!

Followers