дъгата, облакът и снежинките


- Няма да те виня, ако решиш да заминеш, защото вярвам, че тук си нещастен, но не вярвам, че аз те правя нещастен - каза облакът на дъгата, претърколи се два пъти надясно и изпусна четири снежинки.

И както всичко в природата се завърта, иззад облака се показа среднощната луна и освети дъгата, а тя ставаше толкова красива на лунна светлина.



фенер

искам да съм летящ фенер

яхти


веднъж написаха песен за мен
веднъж непознат ми предложи брак на спирката
веднъж ми построиха облак
веднъж ми казаха, че заради хора като мен си струва да се живее
харесвам Коледа само защото ми напомня колко по-хубави подаръци може да получиш от скъп пуловер



като дим


Искаше й се да признае, че го иска, точно както би го направила преди дни - с цялата увереност на планетата, събрана в малкото й тяло, толкова натъпкана, че избиваше през очите й и те блестяха.

Ала сега те примигваха спокойно, тялото й стоеше отпуснато, а желанието, като че ли се бе изнизало през устата, вплетено в цигарения дим рано сутринта.

малко след края на деня


Улицата беше празна. И както беше празна, нощта изглеждаше толкова пълна.
Въздухът беше леден. И както беше леден, тя беше толкова топла.
Прозорците бяха тъмни. И както бяха тъмни, пазеха толкова сънища.
Телефонът потъваше в тишина. И както мълчеше, й разказваше приказка.
Връзките на обувките й бяха развързани. И както бяха развързани, се готвеха за пътуване.
Пръстите й трепереха. И както трепереха, пишеха песен. 
Очите й се затваряха. И както се затваряха, забелязваха прелитащите гълъби. 
Виното се изливаше в устата й. И както се изливаше, не я напиваше.
Светът спеше. И както спеше, й се искаше да не се съмва така веднага. 




захаросани очи


Понякога мислеше, че тя е най-сладкото нещо, което е опитвал. След това в съзнанието му изкачаха захарният памук и карамелизираните лешници. Но как да я сравни с тях, като тя цялата бе захарен памук с очи от захаросани лешници, коса от черен шоколад и устни като топло мляко. А в малките секунди, в които усещаше, че може би е прекалено сладка, тя веднага се превръщаше в леден ментов сладолед и се разтапяше в ръцете му. Какво повече можеше да иска, чудеше се той, ама искаше, искаше толкова много..



колко сбогом трябват, за да свърши нещо

тя все още не знаеше

колко сбогом трябват, за да свърши нещо
нещата свършват ли наистина
как се преинсталира windows
какво ще си облече след час
какво иска да се случи
дали еднорозите могат да летят

знаеше със сигурност обаче

кое е ляво и кое е дясно
че Дядо Коледа съществува
че три точки са нереално дълго
че няма край




леко


лесно е да обичаш
лесно е да затвориш очи и да се отдадеш, да ги отвориш и пак да се отдадеш
лесно е да можеш
лесно е да правиш, каквото ти се прави
лесно е да решаваш
лесно е да даваш
лесно е да е възможно
лесно е да трябва
лесно е да бъде леко
лесно е да си красив и мил
лесно е да си добър
лесно е да прощаваш
лесно е да знаеш
лесно е да искаш
най-трудно е да спреш да искаш



до края на града


Изведнъж тя разбра, че човекът, който обичаше от тук до хоризонта, я обича едва от тук до края на градa. Само ако можеше да събере целия свят в стаята си и никога да не излизат повече.




павета


Малката павирана улица не бе преживявала толкова тих момент в цялото си съществуване. В една абсолютно лишена от вятър нощ се появи кратък миг, в който нито врабче прелетя, нито премина котка, а по съседния булевард не се завъртя нито една гума.

Някъде в края на този момент иззад ъгъла се поклати прилепнала бяла рокля на големи розови божури, носена от чифт топли летни стъпала. До преди час тя се въртеше в нечии ръце, облегната на дървен бар, а сега собствените й държаха сандали и се разминаваха с нея, като махала на стенен часовник, забързал към 6:00 сутринта.

Вървеше, а кичурите коса отскачаха от раменете й като мелодия. След миг сутрешната й аларма счупи тишината на улицата, но тя не пожела да я спре. Беше й рано да се буди.




тиквеник


Светът е токова лесен с инструмент за сапунени балони в ръка. Просто заставаш на прозореца, слагаш си малко музика в учите, потапяш пръчицата и хоп, създал си вече първата си планета, а след секунди и цяла вселена от цветности. За миг виждаш отражението си заключено в малък розов свят. Пук! Мъките свършиха. Толкова е лесно.

След това един огромен лилав балон се откъсва от пръчицата и се устремява бавно напред. Тежи, все едно е събрал проблемите ти във файл, копресирал го е и го е глътнал. Скоро ще се разбие в ръбатото лице на лудия от първия етаж и всичко лошо ще изчезне точно толкова бързо, колкото тиквеника на мама в 1 през нощта.



все още


Името му бе изписано с вода по масата й и вечер светеше, докато спи.
Възглавницата му все още имаше формата на лицето й.
Подът й все още помнеше стъпките му.
Лампата му все още се срамуваше да я погледне.
Три негови примигвания все още отекваха във въздуха й.
Смехът й се бе утаил в пердетата му.
Вилиците й все още усещаха устните му.
Негов косъм все още се разхождаше по пода при всяко отваряне на вратата й.
Очите й все още се отразяваха в чашите му за вода.

Мислите им все още се разминаваха в пространството, а една целувка все още чакаше да започне.

Нютон, Везувий и чаят от дъга

Един ден и три зими по-късно Нютон все още не разбираше защо, ако Земята наистина е кръгла, не подскача и защо, колкото по-силно искаше да завали сняг, толкова по-топло ставаше времето.

Везувий вече не беше същият като преди. Сега всичко, което правеше, бе да се клати на една малка люлка в двора на къщата си и да брои падащи листа, дори през сезоните, в които те не падаха. Понякога забравяше бройката, ядосваше се, изпиваше една бутилка вишнев сироп и започваше да брои отначало.

Толкова много време бе минало, от както спряха да я обичат, че вече не помнеха какво е да те топли мисъл, какво е да спиш в сън и колко е сладък чая от дъга и шоколадови пръчици. Знаеха само, че си липсват и че времето, в което споделяха любовта си към нея бе най-сладката зима на Земята.

Ето защо Везувий не бе изненадан, когато една сутрин между 127638724395615777376473 и 127638724395615777376474 листо пред портата на градината му застана един малко по-пораснал Нютон. Имаше три сантиметра плюс в ръста и леко наболи мустаци, нервна физиономия и зачервени бузи.

Везувий се опита да скочи, но падна от люлката и се просна в калта под нея. Тъгата го правеше стар. Нютон се затича и му помогна да се изправи, слънцето се показа, а 127638724395615777376474 листо остана да виси във въздуха, две кокичета се разлистиха в средата на градината, задуха топъл вятър, а три птички започнаха да танцуват на клона над тях.

Те седнаха на тревата, извадиха две бутилки сироп и започнаха да си разказват - Везувий за листопада, а Нютон за изследванията си върху някакви сили, които все още не разбираше.



бавно


"а много искам да те обичам за малко.. само докато времето свърши"



малка червена рокля

..  боса по малката си червена рокля тя скочи в морето точно в 14:32 часа и плува, плува, плува, плува, плува, плува, плува, плува до скалата и обратно, до скалата и обратно, до скалата и обратно, а слънцето толкова силно печеше, толкова силно.

В 14:58 той застана на кея и започна да снима как водата я носи наляво и надясно, и наляво, и надясно, и как се смееше, толкова красиво щастлива, че стомахът го сви при мисълта, колко е кратко лятото по тези ширини..




феи


Понякога, рядко, но се случва, феите отлитат на юг. Познава се по потъмнелите облаци, по киселия вкус на въздуха и по тъжния вятър. Пази се.



опера


Имаше толкова много неща, които той никога нямаше да разбере като, например,

операта
вкуса на кафето
кога идва зимата
дали обича повече шоколад, или маслини
от какво се страхува
колко дълго живеят калинките
какво има в усмивката й
колко са балончетата в бутилка кола
защо не сънува
как косата й порасна, докато го обичаше
защо тя го харесваше толкова много
защо тя си тръгна.



лу-лу


В този студ искаше само топло палто в цвета на пяната на капучино, червено поло, тесни дънки, обувки на дебел ток и ръцете му край себе си. Всичко това на празна безшумна улица във вятърна нощ. Да се лутат като листа на кайсия през октомври.




веднъж беше есен



Веднъж погледнах през прозореца и видях, че е есен. Беше мек ден с много слънце и малко листа, но така златен, че ти се иска да го претопиш и да го затвориш в шише от сайдер завинаги. Беше вчера. Днес се събудих, събрах дрехите си и си тръгнах. Другото ти го оставям да го пазиш до някое красиво лято, което ще имаме пак след време. Може би много време. Не знам. Не искам чашите си за кафе, което ти ми правеше, не искам и пастата за зъби, след която те целувах. Не искам книгите, който четяхме заедно и списанията, които изрязвахме. Ако искаш ги хвърли. Запази само ластиците за коса, цветето, което цъфти в сняг и музиката. Оставям ти много музика, все красива, не за да не ме забравяш, а за да не те забравя аз.

Не плачи сега. Есен е, скоро ще вали и времето ще плаче вместо теб. Обичам те много и не тръгвам със "защото..". Просто тръгвам. Ти си прекрасно цвете и есента ще те полива, аз съм облак пълен с топъл сняг и лятото ми тук свърши. 



искам да ти разкажа.. за местата, които с удоволствие бих имала


радио
магазин за домашно сладко, което се продава в стъклени бурканчета с капачки от станиол и червено ластиче
музикален магазин с много дискове, плочи и няколко музикални кутии
бистро, където сервирам домашно отгледани домати
виенско колело или поне въртележка
магазин за захарен памук
бутик за малки рокли
парк за фойерверки
и все такива неща, които те усмихват





тръгвам си. пази се

пясък


Тя трябваше да му каже, че светът ще свърши утре и всичко, което иска от него, е да го обича за малко, но няма време да го познава и изучава.

Искаше само да подържи лицето му в ръцете си, да го погледа как тихо примигва, да затвори очите му и да ги целуне, без да ги пуска в своите. Искаше да преплете пръстите си в неговите и да си представи, че са пясък. Искаше той да развее косата й, без да види, че лицето му се отразява в нея..

Но как да кажеш на непознат, че искаш именно неговите последни часове за себе си.




звън


"Защо те нямаше толкова дълго време?" попитал Питър Пан.
"Ти никога не ми даде причина да се върна. Винаги бях там, когато имаше нужда от мен, но никога не показа колко важна съм за теб. Сега е различно. Ние сме различни. Но аз все още се усмихвам." отвърнала Тинкърбел.
"Защо?"
"Просто защото.. сега е твой ред да ти липсвам."


от тук

две и сега


Понякога се налага да оставиш светa да свърши за малко.
Рядко, но се случва.
Боли, но не се умира, а и няма комари. Само си намери някой, който да те прегръща.



детайли

готино е, когато някой помни малки детайли за теб, като

с колко сметанки си пиеш кафето
как ухае парфюмът ти
черния молив по горния ти клепач
как единият ти показалец е по-дълъг от другия
звука като кихаш
как си въртиш очите
как гледаш студено
как грееш
как си сгъваш белите тениски
колко топла обичаш да е водата от душа
как обичаш да се вижда дантелата по любимия ти сутиен
колко по-секси си на ниски обувки
любимия ти цвят за нокти
колко кърпички мокриш, когато плачеш
къде си поставяш ръцете, когато прегръщаш
че не белиш краставиците
колко сладки са устните ти за него
как се отдаваш
как не можеш да се отдаваш на половина
колко те е страх от високо
как издишаш цигарен дим
колко се въртиш, докато спиш
че обичаш шоколадови трюфели
къде се криеш, когато си тъжен
на коя страна се поклащаш, докато вървиш
коя е любимата ти шапка
защо харесваш точно тази песен на теофилъс
как ухаеш на боровинки, когато правиш любов
как примигваш, когато премълчаваш нещо
че си правиш формички от захарен памук
че обичаш балони
че си мечтаеш за фойерверка
че косата ти пада, когато си тъжна
че си фея
че нямаш край




Нютон, Везувий и порастването


"Не бързай да порастваш. Няма смисъл. Никак не е готино. Няма никакви отговори, а въпросите се умножават с всеки ден. Истината е, че порастването само обърква нещата, защото с времето ти става ясно само какво е добро и какво е лошо, но не и защо и двете те правят щастлив," каза Везувий на Нютон, потупа го за чао и затвори врата.





зимата няма дъги



.. и дъгата си тръгна. Което беше някак логично, защото все пак зимата няма дъги.

Облакът започна бавно да вали, което също бе логично. Някак, нали е зима..


 


искам да ти разказвам


понякога ми е много трудно да не мисля за себе си
хороскопът ми се движи един ден назад
мога да подпирам облаци и да разказвам приказки
страх ме е. най-малко от високо, кучета и риби в морето. ами теб?
би било готин социален експеримент, всеки ден да се събуждаш различен човек
забавно ми е да се check-вам наляво-надясно и не ме е срам
някак ми се струва, че всичко може да ми се случва три идеи по-лесно
всичко, от което имам нужда, е завинаги и един час
някои хора все ми се случват по тъжния начин
ама много обичам всякакви форми на съобщения

а и между другото, ПОСТРОИХА МИ ОБЛАК, достатъчно голям за маса за тенис на маса и градина с балони. скоро ще си имам цяла облакова ФЕРМА

хубав ти ден



искам да си построя облак


Искам да си построя облак. Голям, широк, дебел и пухкав. Искам да е потъващо мек и черешово розов, а ако може и в единия край да е от захарен памук, ще бъде най-прекрасен.

тъги


Имаше ужасната способност да превръща в навик всичко, което обича. Така правеше с фъстъците, шоколада, лятото, роклите, сапунените балони, пумпалите, лилавото, музиката и хората около себе си.

Накрая между омръзналия стар навик и свежия нов имаше момент на силна тъга, защото не знаеше кое й липсва повече - нещото или ежедневната рутина да го върши - а тя трудно понасяше незнанието.




искам да ти разкажа, че.. вали

Под терасата ми вали и косата ми бухва, но не е сиво, напротив.

Минават хора с лилави чадъри, червени кецове и ментови коли. Светкавиците са много жълти, а сградата отсреща е още по-розова и някак всички слушат новата песен на Justice - Audio, Video, Disco.




до тъмно


Можеше да прекара дни в съзерцаване на хората, минаващи под терасата й. Измисляше им най-чудати съдби в главата си, преобличаше ги, променяше пола им, професията, компанията, възрастта, рисуваше им мустаци, приземяваше ангелчета на раменете им, пъхаше ги в сапунени балони и какво ли още не.

Но наложеше ли се да нареди собствения си живот, съзнанието й блокираше. Нямаше навика да помни миналото си, не знаеше какво се е случило нито с нея, нито с който и да е през 2008, например. За нея единствената година бе настоящата, единственото време бе днес и всичко, което щеше да се случва, трябваше да се случи сега. Търпението й продължаваше часове, а плановете й за бъдещето имаха срок, докато стане тъмно. Затова мразеше уговорките за понеделник, направени в събота и въпроси от рода "Каква ще станеш като пораснеш?" Тя нито искаше да порасне, нито да бъде нещо различно от себе си.


хубаво


най-хубавото на сутрините бе слънчевата светлина по устните й
най-хубавото на дъжда бе отражението му в очите й
най-хубавото на една мелодия бе нейното тананикане
най-хубавото на лилавото бе контрастът му с кожата й
най-хубавото на лалетата бе смехът й, когато ги получи
най-хубавото на нощите бяха сънищата й до него
най-хубавото на ризата му бе тялото й под нея
най-хубавото на телефона бяха нейните съобщения
най-хубавото на пода бяха мокрите й стъпки по него
най-хубавото на цигарата бе моментът между пръстите й
най-хубавото на кафето бе вкусът й след него


най-хубавото на нея бе, че предстоеше да му се случи

тръгвам

много ми е нервно
затова ти пиша
или пуша,
или ям шоколад

само, ако всичко се случваше повече, както го искам и по-малко, както се очаква
мразя очакванията, те правят всичко трудно
за това пък изненадите предизвикват стрес

ако един ден светът най-накрая започне да се случава по мое му, за всички ще има вода, бонбони и зъболекар, а хубавият секс, добрата музика и бързият Интернет ще вървят със здравната осигуровка

това е

бях добра и си тръгвам



добре

искам прозрачна дантелена рокля
искам есента да свърши

искам да си имам плаж
искам да се влюбя

искам бърза черна кола
искам да си направя радио

искам да избягам на юг
искам да си направя косата вълшебно лилава

искам утре да се събудя и да е юни 2014
искам всеки ден да бъда на концерт

искам нещо да се промени
искам фойерверка

искам всяка четвъртък вечер да примигвам и да съм в Калифорния
искам всеки ден да правя по една беля

искам малка планина от бели тениски
искам същия обем от остри обувки с деколте на тънък ток

искам да съм мелодия
искам винаги да има малинов сладолед

искам да забравям по-бързо
искам един цял ден да не проговоря изобщо

искам да ме целуват всеки ден
искам всичко да е наред





петно

Понякога се влюбвашe повече в изцапаната риза на един, отколкото в спретната тениска на друг и накрая това правeше съществуването й по-смислено и от Северната полярна звезда и Венера взети заедно.




печени чушки

Всичко беше пълно

градът - с мързелив въздух
календарът - с дните на август
улицата - с ухание на печени чушки
пощата - с писма, които тя не искаше да чете в неделя
главата й - с мелодия
телефонът - с пропуснати обаждания
чашата - с лимонада
леглото - с аромата им
устата й - с цигарен дим и няколко думи, които не искаше да му каже
очите му - с нея
ръцете му - с раменете й
въздухът - с чакане





лоши думи


Завинаги е лоша дума измислена от хора със скучен живот, търсещи смисъл на еднообразието му. Няма завинаги, дори дълго е утопия.

Всичко е изградено от кратки моменти - лимонадата е момент, ромът е момент, червилото е момент, високият ток е момент, погледът му е момент, цигарата е момент, парфюмът ти е момент, целувката е момент, дрехите върху теб са моменти, влюбването е момент, вие сте момент, ти си момент.. и нямаш време.




зад слънцето


"Внимавай, да не изгубиш луната, докато броиш звездите," продължи облакът, докато се обръщаше.



камион


"Знаеш как работи сърцето ми. Когато някой пристигне в него, той не измества друг. Просто всички се сместват и му правят място, като бежанци в камион с табелка "Чупливо!". Ама не те, а сърцето ми се чупи, а кой да го поправи в пустинята?!

Сега трябва да разбираш, защо не искам да се влюбвам. Само трупам товар, който обричам на обичане," каза облакът на дъгата и се скри зад слънцето.


черен чай

Тя беше от онези неща, които правиш, когато ти е сладко. Той, той беше черен чай.




боровинки

Той щеше винаги да помни

аромата на боровинки на първото момиче, с което прави любов
как луната осветяваше лицето й, когато филмът свърши
сянката, която падаше вечер от колоните в двора на последното му училище
мелодията, която чу от колата, спряла на светофар един обед, когато беше тъжен
хилядите капки дъждовната вода между него и едно такси, в което не се качи
цвета на небето и формата на облаците в първата му сутрин в този град
вкуса на бонбоните от последния си рожеден ден
как нощният вятър нежно движеше косата й, докато тя си тръгваше
сянката на сапунените балони, които едно момиче му подари
звука на ронещите се листа под гумите на първата му кола
скърцането на леглото на третото му гадже
лампата над прозореца на първата му квартира
горещата чаша мляко, която му остави белег над горната устна, който по-късно всички намираха за доста секси
задачата, която не реши на изпита по линейна алгебра
топлия глас на момичето, което му продаваше кафе всяка сутрин в продължение на 17 месеца
Коледата, която изкара сам в Прага
мелодията, с която звънеше телефонът на момичето, с което веднъж си легна, но така и не попита за името

и още много неща, които го разсейваха от мисли за нея.





луни

"Мога да те кача на луната и да те върна обратно толкова бързо, че дори няма да разбереш. Но няма смисъл, като не разбираш, така че по-добре да не си играем," помисли си тя, гледайки го как й купува захаросани лешници и се скри зад дървото.






рано

Постоянно му се привиждаше сянката й, държаща неговата за ръка. Дори слънцето мечтаеше за тях в ранния август.




Подравняване в средата

може ли

Всеки път, когато сърцето й искаше да се влюби, разбуждаше предишните влюбвания и ги питаше, дали са съгласни. Те обаче не пускаха никого. Затова винаги се налагаше новият да разбива врати, да чупи прозорци и да наранява, за да бъде обичан.




грозно

С най-грозните си букви, той изписваше най-милите думи и ги редеше на малки бележки под шишенцата й с лак, за да е винаги с нея, докато сменя метновия с тиквен. Беше най-прекрасна, седнала в леглото по шорти и тениска с разрошена висока опашка и с четчица в ръка, съсредоточена в нокътя на палеца си.





късмет

В този мързелив град всичко, което можеше да прави, бе да мисли за него. Не през цялото време, но през повечето свободно.

Представяше си как вдишва парфюма от шията му, как показелецът й се разхожда по гръбначния му стълб, как дланите й наектризират неговите, а погледите им се разминават, опитвайки се запаметят всяка реакция на тялото на другия.




дом

той е дом



диви ягоди

времето се разваля, дори когато се съхранява в хладилника
дните са тъмни, колкото и да се увеличават ватовете на крушките вкъщи
вечер е студено, дори под четвъртото одеяло
царевицата отказва да се пука, колкото и продължително да се върти във фурната
чешмата плаче, нищо че е суша
сапунът отслабва с всяко измиване
косата вехне във вода
телефонът няма сили да крещи и само вибрира
погледите се заобикалят
трамваят се усеща и над 50-тия дюшек



принцесата влезе в гората за диви ягоди

дъждовна вода

Ще ти събера дъждовна вода в буркан, ще го покрия с прозрачно фолио и червен ластик като конфитюр и ще ти го донеса, за да имаш нещо специално.

Ще кръстя на теб дърво и в малка дупка в стъблото му ще разкразвам тайни.

Ще ти запазя седящо място на тротоара пред нас, за да има винаги къде да ме чакаш.

Ще ти изпращам мисъл всеки път, когато ям маслини.

Ще ти затварям песен в сапунен балон всяка неделя по обед.

Ще донеса консерва с ананас на рождения ти ден.

Ще слагам бонбони в бели хартийки и ще ги разпръсквам у вас.






златна рибка

Колко много обичаше да наднича в главата й. Да се среща с нея и само да я гледа, опитвайки се да разбере колко точно думи крие устата й в една мълчалива минута. Взираше се в косата й и наблюдаваше как вятърът мести новопоникналите косъмчета, а лъчите се бият да се отразяват в тях. Странно бе, но вечер кожата й блестеше, а очите шареха като златна рибка в кръгъл аквариум, подскачаха от земята до облаците, от облаци на облаци и пак по земята. И все мълчеше, а когато говореше казваше една дума, едно изречение, един звук, но те му се струваха така красиви и тайни.

Обичаше да я гледа как мечтае. Лягаше на тревата, на пейката, на бара, на земята, на леглото, в скута му. Поглеждаше небето, тавана, листата на дървото, вътрешната страна на клепачите си, лицето му. Започваше да мълчи и да се усмихва, поглеждаше го и пак се усмихваше. Казваше дума:

- Много.

Или две:

- Красиво е. - Пак млъкваше.

Понякога му разказваше какво вижда, какво чува, какво усеща, как ухае, с подробности, каквито не биха му хрумнали на търси. Мислите й бяха бели и цветни, тънки и прави, дебели и назъбени, ясни и мъгливи и всичко едновременно. Движенията й бяха нежни и диви. Устните й - топли и скрити. Стъпалта й не докосваха земята и разклащаха света, докато ходи. Раменете й сълзяха за прегръдка и пареха ръцете му. Миглите й мамеха и не гонеха. Шията й целуваше и хапеше. Дланите й пишеха за него, но нямаше да споделят



Не я разбираше, но не искаше. Просто много обичаше да я гледа.

домати

В 5 сутринта тя затвори бялата дървена врата на апартамента си. Хвърли малката си тъмночервена чанта на дивана. От нея изпаднаха документите й, няколко монети, вишнево червило, черен молив, пръстен, 3 лепенки и часовник със скъсана верижка. Събу черните обувки. Издърпа ципа на рокля си. Хвърли и нея на дивана. Пусна си Sade. Влезе в банята. Когато излезе беше светло. Дневната светлина влезе на дебели линии в хола й. Облече бяла тениска и шорти. Среса косата си и я върза на висока опашка. Направи си кафе.

Смени Sade с The Black Keys. Седна да пие кафето на прозореца. Изтри стария обелен лак от ноктите си. Зачете се в списанието, върху което стоеше кафето й. Кафето остави петно, но тя обичаше. Лакира се в доматено. Наряза един домат и малко парче сирене. Закуса. Направи си лимонада с мед, лайм и мента. Затанцува из стаята. Някой я снимаше. Пусна косата си. Отпи лимонада. Продължи да танцува из хола. Батерията на телефона й падна. Няколко парчета домат увяхваха на масата. Отпусна се на дивана. Затвори очи с крака във въздуха. Помисли си за него. Помисли си за диня. Помисли си за пясък. Помисли си за рокля. Стана и започна да чисти.



Лято е, уикендът щеше да е дълъг. Апартаментът щеше да е празен. За първи път от много време насам това стигаше.

в кръгче

"Искам да правя с теб това, което пролетта прави с вишната." - Тигърът и снегът

обещавам повече никога да не съм същата

понякога си завиждам, че имам слух

юлската ми музика е различна от юнската - например, през юли ми се слушат само неща, които напомнят сблъсъци на кубчета лед в чаша с балони

аз съм от захар

по-странно от рай

когато порасна, искам да стана сериозна

всичко е добре, когато свърши добре и градът остане сив, а земята кръгла

аз съм комета

защо, когато съм влюбена, мога само да съм влюбена и толкова?!

в кръгче

какво толкова имам, че всеки иска да ми го вземе и да го счупи

абсолютно не разбирам какво ми има, обаче това не съм аз и е жалко, защото бях свикнала със себе си

някои имат рибки, други - куче.. аз - пумпали

всичко НЕ

търся батман, който през уикендите да взима и дневните смени на супермен

мога да правя сапунени цепелини

той е батерия за хубаво време

много се обичам и не обичам хора, които не ме обичат

искам остров

сладка нощ и леки сънища

и не забравяй, всичко е в оранжадата


see you soon


високо в небето


(стар разговор)


той каза: ти нали си над всички
той каза: кво ти дреме другите
той каза: мачкаш и това е

тя каза: не съм над всички

той каза: ееее
той каза: как така
той каза: тогава утре съм с тях

тя каза: еми, как така съм над всички

той каза: хах
той каза: айде, лека

тя каза: какво?
тя каза: няма така

той каза: утре
той каза: много съм изморен

тя каза: какво утре?

той каза: искам да си над всички
той каза: чу ли ме?

тя каза: да :)




добро утро

Тя се събуди рано. Стана, взе си душ, след което 20 минути сресва унесено косата си, гледайки през прозореца. Точно в 8 будилникът й звънна, тя се облече, извади куфарите си и се обади на приятели. Местеше сърцето си, а багажът беше доста.





всичко НЕ

не тук



Нютон и прашинката

Нютон хвана прашинката и я скри в ръката си, за да не може силният вятър да я отведе толкова скоро. Той тъкмо я беше срещнал на върха на мустачето на котето си Фиш и тя му се стори така красива, че пожела да я огледа на светлината на газовата лампа у дома. Прибра ръката в джоба си и тръгна по прашната пътека към къщи. По нея имаше милиони прашинки, може би и повече, но Нютон не можеш да брои толкова големи числа, ала нито една от тях не успя да привлече вниманието му със силата, с която го направи тази малка красавица, скрита между пръстите му.

Бурята тропаше по дърветата, както момчетата от селото тропаха по площада, хванати в хоро. Дъждът все още не се бе осмелил да слезе на земята, но пък стотици облаци се бяха натъпкали един до друг и надвесили над Нютон, а той бе убеден, че поне три от тях ще паднат, преди той да успее да се шмугне през входната си врата.

На средата на пътя малкият герой спря да си почине. Толкова много искаше да провери, дали прашинката е все още в ръката му, но също толкова много се страхуваше вятърът да не му я открадне, че се сдържа и я стисна дори по-здраво, затичвайки се към дома си зад котето, което вече имаше завидна преднина.

Прескочи прага си, половин секунда преди четвъртата капка дъжд да капне в центъра на двора. Затвори врата и след това всички прозорци. Взе газовата лампа, влезе в стаята си и запали светилото, след което бавно и леко извади ръката от джоба си, сложи я на масата, разтвори я и се взря в празната си длан. Прашинката бе изчезнала. Огледа ръката си още десетина секунди, след което събу панталоните си и внимателно претърси джоба, ала от нея нямаше и следа.

Натъжен седна пред масата и загледа лампата, чудейки се, дали прашинката е избягала или я е изгубил, дали вятърът я бе отвел, или се бе задушила в ръката му? Реши, че трябва да разкаже на Везувий за случилото се, хвана молива си и започна да му пише писмо. Написа, колко много се е развълнувал, когато я е видял, колко прекрасна му се е сторила, как е искал да я огледа на топла светлина, как е искал да й каже името си, да я разведе из града, да я запознае с Везувий и да й преброй няколко звезди за лека нощ. Помисли, колко хубаво щеше да бъде да познава нещо толкова красиво и как се надява да не я е изплашил с прехласнатия ди любопитен поглед. Помечта какви приказни истории би му разказала тя и какви чудеса биха сътворили заедно. Усмихна се тъжно, сгъна писмото, залепи му марка и го изпрати с балон.




нагоре


Каруцата тичаше след коня и никога не питаше за посоката.

Да, ама, тя не работеше така. Tя искаше да лети ненаправлявано.






my babe



Третият отдясно наляво, с блестящите очи, той е.





паралелепипед



Успяваше да разглобява съзнанието й и да го сглобява обратно в едно със своето парче по парче в абсолютно правилен паралелепипед.






ще ти напиша песен

Ела с мен и ще ти напиша песен.. наистина.

После светът ще бъде наш - звездите ще засветят в розово, птиците ще пеят джаз, а ти - моята песен, небето ще е място за разходки, а облаците - меки пейки, пръстите ми ще експлодират в цветове, докосвайки лицето ти, а усмивката ти ще бъде слънце.

Само ела с мен..




облаковият човек





защо той бягаше, когато можеше просто да поседи до нея на облака й..


тя не искаше да има свободата му, а само да я сподели за малко








статистики

ако приемем, че този блог е една малка хроника на състоянията ми, статистиката, извлечена от архива ми, сочи, че:

през 2010 съм била двойно по-нещастна от 2009
най-тъжният ми месец е юли 2009
през април 2011 имам само 1 тъжен ден, докато през февруари същата година тъжните моменти са сведени до 0
няма да коментирам май 2011



надявам се да не се появя скоро, но не мога да го обещая..

дъгата, облакът и раят


Той бе дъга, но без един цвят, липсваше му лилавото, затова когато пристигна в небето над града, никой не пожела да го погледне.

Tя е малкият влюбен облак, в който той се крие оттогава.






не бъди прекрасен


Да бъде прекрасен е най-лошият ген, който човек може да получи. Никой не обича прекрасни хора, те са трудни за обичане.


една Мария

Искам да прекарам цял понеделник на прозореца над магазина на една Мария със студено капучино и Принс и да гледам как хората минават.






като лято с хиляда пъти юли

"Like a summer with a thousand Julys
You intoxicate my soul with your eyes"

You Go To My Head - Billie Holiday



Нямаше как да забави пролетта, въпреки че му се искаше да я стисне за гушата и да я отпрати от сърцето си. То нямаше нужда от погледите, които тя го караше да търси и които разсейваха планираното му туптене.







синя луна

Погледна го, изглади с пръсти един кичур от косата му, целуна го по окото, погъделичка с палец устните му и влезе в него, за да разходи душата си.





водни кончета



Тя така и не го попита от къде идва, а той така и не потърси причините й да остане, просто хвана ръката й и тръгнаха да преследват водни кончета.






сладка нощ и леки сънища

Тя живееше без да знае колко е часът, но винаги го посещаваше на време за следобедната дрямка.


проблем


Знаеше, че тя е толкова красива, макар и да бе виждал само коленете й.





танталови мъки


Събра празните й бележки и изтритите й снимки в малък памучен човал, погали котето, скри четката й за коса и прозрачните блузи, отпи малко разтопени бонбони и тръгна към дъгата.






дядо коледа не съществува



- А какво става, когато се влюбиш?
- Не вярваш в това, нали?
- Че защо, това е любов, не е Дядо Коледа?!





без думи



Една неизпратена целувка, заключена между празни редове, чакаща човека с въртящите се очи да я освободи.






гараш


Списанията й подредени по конец, до тях няколко мили бележки, химикалка за триъгълничета, парче торта и малко паднал обелен лак в цвят на месо.






снимка


Падналите косми от косата й, все още стоят, избутани в единия ъгъл на кухнята.





статемент




ТОЗИ БЛОГ Е ВСИЧКО ДРУГО, НО НЕ И ПОЛЕЗЕН



научено от живота и у тях

очаква ме приятна изненада

на балкона рано сутрин с препечена филийка в ръка просто да го обичам

случват се и развалени кроасани

понякога искам да съм таблет, друг път мразя да съм котка

ставам сериен обичащ

много е трудно да си принцеса

нито едно чувство не е последно и всички нови песни стават за гимнастика

луда съм, ама съм и маГия

момчетата ми никога не отговарят

всеки иска да бъде намерен

момичетата умеят да мечтаят и знаят кои цветове си отиват

не харесвам този тромпет

отлично знам какво не харесвам

само ти ще имаш звездите

звънни ми звънеца

обичам да си трия мислите

не знам защо харесвам, ако знаех, нямаше

не да имам, а да получавам

намерих се

искам Ерика Баду за рождения си ден

липсва ми само Джил Скот

искам да съм нечие плюшено мече

роб




той е вода

той бе като вода - не се задържаше дълго в една единствена шепа - а тя искаше само да го постиска малко

както се стиска прелитащ дъждовен облак

той бе като пара, а тя искаше да е стъклото, в което за малко ще се разбие преди да изчезне

понякога бе и лед, а тя го топеше с прегръдки







вълшебно лилаво







Реших, че е крайно време да го споделя.
Казва се octarine като вълшебното лилаво и можеш да го разгледаш на този линк.

3 часа и 27 минути

Еднообразието може да погуби всяка жива душа. И най-щастливата и изпълнена с живот душа се стопява като шоколадова вафла пред радиатор, когато се изправи срещу поредния подобен човек, подобни обувки, подобна салата, подобен филм, подобни мисли и подобни навици.

Tя умираше. Това беше първата мисъл, която пресече главата й на две в 2:01 АМ, когато се събуди от нищото в тъмната хотелска стая. Напоследък не можеше да спи от тиктакането на новия си часовник, сякаш броеше по-често от нормалните часовници и караше всичко да се случва по-бързо. А тя мразеше да бърза. Така или иначе умираше, можеше поне да не тича с все сила към края си. Обърна се наляво и се заслуша в гъстотата на мрака, но за разлика от повечето вечери, когато всичко наоколо бе тик-так, тик-так, тик-так и т.н., стаята бе запълнена от шума на вятъра, напъхал се през прозореца.

Не й се умираше. Това бе втората мисъл, която прониза главата й точно в 2:12 АМ и парчетата вече станаха четири. Такива неща тревожеха малката й 20-годишна главичка от месец насам всяка вечер след полунощ, след като осъзна, че душата й е неизлечимо болна от отегчение. Идеята за болестта й я осени, ей така, в 2 през нощта, след подбробен анализ на досегашния й живот. Посети всякакви стари и нови приятели, пътува, влюби се, намрази, страда, скача и нищо, все същото отегчение. Последния месец съвсем се предаде, убедена, че положението й е нелечимо. Той също спря да идва, отблъснат от безразличието й. Дали проблемът не беше той, се питаше тя от три дни, може би й трябваше друг или друго. Кой знае, така или иначе нямаше време да разбере.

Тя умираше. Трета мисъл разряза четирите парчета в главата й на 8 и тя заспа.



А някакви диоди мигаха до леглото й, докато тя смирено се унасяше, за да й напомнят, че иска, не иска, сутринта пак ще настъпи след 3 часа и 27 минути.

в началото

Тя обу високите си тънки токове, онези с които бе пробола съзнанието му някога преди, когато се учеха да обичат. Облече новата си дълга зелена рокля от коледната разпродажба, наметна дънковото яке, което един приятел й бе откраднал от магазин за дрехи втора употреба, изтри работния грим от лицето си, оставяйки само бледото червило. След това в най-красивата си форма започна да събира всяка малка прашинка от себе си в дома му.

Взе си последната останала чиния от комплекта за двама, който купиха на първата си годишнина - дата, която измислиха сами и празнуваха по различно време всякога. Прибра четката за коса, с която той я приспиваше късно вечер, решейки буклите й. Събра бельото, което той й бе купил в седмицата, когато си подаряваха бельо, както и 30-те чифта чорапи със заешки пух, който мъжът, който понякога познаваше, й подари за една Коледа, за датоплят. Откри всички малки бележки, който му оставяше из къщата като здравей, косата ти стърчи, обичам да ме решеш, ухаеш прекрасно, лилаво, хей, страннико, намисли си желание да ми се обадиш и т.н. Отвори плейъра с музиката, която се научиха да слушат заедно и премести всичко в папка, която отдели в една стара флаш памет, след което скри и нея.

Отвори гардероба и от него извади роклята, с която прободе съзнанието му някога преди, когато се учеха да обичат, както й правите дънки, който облече на първото им кино заедно. Намери и бялата тениска с малко червено петно от последния сандвич, който изядоха, както и дантеления сутиен от най-хубавата им вечер в малкото италианско село, чието име така и не запомни. Всичко изглеждаше толкова грозно сега, дори любимите й шоколадови бонбони, с които се замеряха през уикендите, сега горчаха. Когато събра и последното парченце от присъствието си, тя затвори кашоните и ги прибра в килера му, след това взе старата си кредитна карта, кожена чанта от майка си и ключовете от колата на татко и започна отново да се учи да обича.


През цялото време той я гледаше от десетките снимки, висящи от стената, без да обели и дума. Знаеше, че не трябва да я спира. Тя беше най-хубавото нещо, което може да се случи на някого, а в морето имаше още тонове риба.

приятели на приятели 2

Родила съм се през май в седмия месец от бременността на майка ми. Лекарите не позволили на родителите ми да ме кръстят, защото не очаквали да посрещна много рождени дни, но на пук на всички татко ми закачил името Юли - на месеца, в който е трябвало да се родя. Заявил им гордо, че съм най-очакваното бебе на планетата, а понякога природата била нетърпелива. От тогава празнувам имен ден през целия юли, а докато бях малка, баща ми носеше подаръци всеки ден от него - вафла, колело, рисуван кон и т.н. Първия ми юли далече от татко прекарах в столицата, когато се прибрах, получих 30 различни подаръка. Следващия юли той спря.







Тук времето е ужасно. Вече втора седмица вали. Нямах Интернет доста дълго време. Пренесох се у Филип, защото хотелът не ми е по силите, а той не мисли в Интернет, всъщност на моменти той изобщо не мисли и обожавам това, но това просто съществуване с него започва да ме уморява. Да, птиците пеят красиво, луната е омайна, а лалетата са най-прекрасните цветя на света - все неоспорими факти, както и този, че съм непостоянна. Мисля да замина скоро.

Най-накрая се престраших да се обадя на мама. Всъщност, само и казах "здравей, добре съм, почивам си, тук времето е лошо". След това написах дълго писмо на сестра ми, с хиляди обяснения и извинения, защо не вървя по пътя, по който родителите ми очакват, колко ми е трудно да съм момичето на мечтите им и как е време да разберат, че моите мечти всъщност са съвсем реални, постижими и ги заслужавам до една. Получих няколко обаждания, на които не отговорих, както и съобщението, че не ме разбират. Но мисля, че ще разберат. Не съм сложна, нали?!

Приятелите ми малко ми липсват. Не вярваха, че съм тук, докато не видяха снимките. След това около седмица отново не вярваха. Но като им показах снимки с Филип пред рибния ресторант май се убедиха.

Филип ме води на всякакви прекрасни места. Не съм подозирала колко въпроси мога да произведа в магазин за стари фотоапарати. Често му помагам с плочите - редя винили, слушам винили, много слушам. Музиката, с която ме обгръща е прекрасна, най-прекрасната.





Това е засега, ще пиша скоро. Искам в Калифорния.






приятели на приятели 1

Юли, да, като във филма, само че аз съм първата Юли с толкова сини очи..


Проспах първите 4 дни. Истината е, че ме беше страх да изляза, защото първо - навън валеше и второ - все още не знам какво правя тук. Но на 5-тата студена сутрин след като си взех душ и установих, че отново вали, усетих приятен аромат на фурна от някакво близко наоколо, така че излязох от хотела и тръгнах наляво след парите. Отведе ме до малка пекарна зад един не точно ъгъл, имаше някакви страшно вкусни сиренки с учудващо хубаво козе сирене и прекрасно топло кафе с краве мляко. Още не съм казала на мама, че съм тук, страх ме е.

Тръгнах по улицата в посоката, в която се движеха повечето хора. Имах нужда от много хора в погледа и прилично количество шоколад в кръвта, така че си взех един и го изядох почти на един дъх. След това продължих да завивам наляво и надясно към улиците, които ми се струваха по-интересни. Вървях без да мисля, просто гледах. Нямаше да се изгубя, очите ми до сега винаги са си намирали пътя към вкъщи. Всъщност така исках да се изгубя...

Така намерих малкия ресторант, за който вероятно дълго ще ти разказвам, за рибата, която сервират, за това, че тук за първи път обикнах риба, за пещта, за музикантите - дядо 1 и дядо 2, дядо 1 пее, дядо 2 свири на акордеон, за площада пред ресторанта, за фонтана на площада, за Филип.

Май ще започна с Филип. Филип е на 20, секси, продава цветя пред фонтана, секси, с черна коса, тъмна кожа и зелени очи, учи сценография, цветята са на баба му, секси е (той е секси, не бабата), подари ми цвете, когато за първи път стъпих на площада. Подаде ми го и ме попита, дали съм се загубила. Казах му, че е така. Поговорихме за час за политика, за лак за коса, за теменужки, за чай от бъз, за начина, по който си отмяташе бретона от челото, за устните ми, за устните му, за петното от кетчуп на червената му тениска. Целуна ме. Тръгнах си. Подари ми лале.

Видях го пак на другия ден. Отново седнах до него да говорим за площада. Разказа ми за детството си на този площад. Преди време тук имало старец, който продавал сладолед. Най-вкусният сладолед в Солун. Ритали топка около него. Като малък Филип искал да стане футболист, но след това започнал да рисува. В свободното си време той помага в магазин за винили. Приказен е. Обича да пие бира с баба си и да подарява цветя на изгубени момичета. Прибрах второто си лале в хотела до първото. Разбираш, че трябваше да го видя пак. Две цветя е на умряло.

На следващия ден пак валеше. Днес сутринта пекна слънце. Отидох на площада по най-прекия път, който бях открила. Филип ме целуна. Имам си трето лале. Обичам Солун. Не съм влюбена, защото не мога, но Филип е адски секси. Ядохме риба в ресторанта, а дядо 1 и дядо 2 изпяха някаква песен на гръцки, която всички знаеха, аз не разбрах и дума, но беше красиво. Днес срещнах и Елена, като Хубавата Елена, изобщо всичко е като във филм или книга. Купих си рокля, сива, Елена снима картички, отивам на бар с Филип, смятам да пия вино и да го целувам.

Все още ме е страх.





приятели на приятели*

Ще опиша очите си и после ще започна историята. Очите ми са сини и блестят. Сега ще започна историята**..


Казвам се Юли и историята ми започна вчера, около 7 сутринта, когато се събудих от силни болки в корема, изпих прахче, пуснах си радио и се опитах да заспя отново. Но докато болкоуспокояващото започна да действа, вече си правех кафе и се обличах за работа. Излязох от апартамента си в 9 и тръгнах пеша, не знам защо пеша, разстоянието отнема около 20 минути с автобус. Исках да вървя и да не мисля, не че имаше за какво да мисля. Слушах джаз, реклами, новини, реклами, джаз, джаз, автомобилни мотори, кучешки лай и така около час, докато пристигнах в офиса на ул. Неофит Рилски 22. Седнах на бюрото, пуснах си музика и болката в корема пак се появи, още по-силна. Изпих прахче. Зави ми се свят. Взех си чантата, после и такси, и се прибрах. Легнах и след малко съм заспала.

Събудих се в 3, когато телефонът ми звънна. Коремът вече не ме болеше. Погледнах календара. 28 януари. Извадих си сака, напълних го с дрехи, повече от колкото имах нужда, но сега ги обичам и някак ми е трудно да ги оставя сами за не знам колко време. А и не знам какво правя, но го правя сама и ще имам нужда от неща, които обичам. В 6 бях на гарата със сак, музика и парите от последната си заплата. Имаше влак за Солун след час. Взех си билет и седнах на единствената празна пейка.

В Солун съм от около 10 часа. Лежа в малък, но светъл хотел. Топло е, сама съм, не знам какво правя, но толкова много се радвам, че си взех всички дрехи, които обичам.

Зимата свърши.










*Freunde von Freunden
**Jonathan Safran Foer (Everything Is Illuminated)

най-красивият торбалан

Влюбваше се всеки ден. Понякога и по три пъти на ден в зависимост от сезона, часа, кофеина в кафето, батерията на телефона, калта по улиците, шоколада в кроасана, витамините във фреша, закъсненията на трамваите, температурата в метрото, движението на чистачките на колата му, страниците на вестника и вибрацията на телефона. Влюбваше се постоянно и повтаряше "Влюбен съм!", "Влюбих се!", "Обичам". Влюбваше се в красавици, а красавици наоколо много.

В една обикваше искрите в погледа, в друга - вълните на косата, в трета - поклащането на задните джобове, в четвърта - люлеенето на опашката, в пета - кривото кучешко зъбче, в шеста - цвета на ноктите на краката, в пета - начина, по който е хванала чантата си, в шеста - възела на шала, в седма - как набира буквите за смс.

Влюбваше се в устни, в произнасяне на думи, в тъжни лица, в сълзи, в оргазми, в колене, в глезени, в кутрета, в пети, в длани, в бенки, в имена и само във втори букви, в дъвчене, в преглъщане, в пиене на вино, в хващане на чаша, в големи гърди, в малки гърди, в стискане на ръце, в "Здравей" и други думи, в облизване, в уши, в шии, в рамене, в кости, в татуси, в музика, звучаща от слушалките им, в миене на коса, в целувки, в късане на цвете, в мачкане на салфетка, в кихане, в пушене на цигара, в четене на книга, в писане, в гонене на такси, в падане, в походка, в мокра коса, в мокри тела, в сухи тела, в черни панталони, в зелени рокли, в оранжеви презрамки, в сини обувки, в избиране на домати, в белене на моркови, в хрупане на ябълки, в танц, в движения, в честота на примигване, в размазан молив за очи.

И обикнеше ли едно, не търсеше повече. Така никога не разбираше, че тя държи писалката така, както слага червилото си или пък, че друга целува леко, все едно къса цветя, а трета мие лицето си със същата страст, с която чете стихове.

Обичаше по малко и за малко, но поне обичаше всичко.






искам да се разбия в теб

искам да се разбия в теб като сапунен балон и целият да заухаеш на боровинки

искам да се разбия в теб на хиляди лилави парчета стъкло, а няколко да останат под кожата ти, като малки синини и да ти напомнят

искам да се разбия в теб като звук и да завибрирам в главата ти

искам да се разбия в теб като сладък портокал

искам да се разбия в теб като слънчоглед и да се разпръсна на малко венчелистчета

искам да се разбия в теб като топче пластелин, да се огъна и да приема формата ти

искам да се разбия в теб като пчела в автомобилно стъкло и да те покрия с мед

искам да се разбия в теб от студ, от сняг и от слънце

искам да се разбия в теб и да те разтопя, след това пак да се разбия в теб и да замръзнем

искам да замръзнем на стайна температура един в друг разбити






Master Mimi и човекът, който не слушаше

Най-студената сутрин от 8 зими насам беше онази, в която ММ срещна най-тъжния човек от 9 свята насам. Беше висок и слаб с черна коса, ледено бяло лице и уютни зелени очи. Блъсна се в него на земния ъгъл, където преди време загуби любимата си обица, след което повече не сложи обици. Той вървеше замислен и загледан в далечината пред себе си, когато ММ изскочи от другия ъгъл. Погледна я, извини се и продължи. Тя тръгна след него, защото ухаеше на боровинки. Повървя около час след високата фигура, която нито за секунда не се обърна, дори когато голямо куче се затича към него лаейки. След още един час ММ го повика, защото вече вървяха твърде дълго, а ароматът на боровинки я побъркваше. Той не се обърна. Повика го пак. Той отново не се обърна. Тогава тя го изпревари, спря пред него със събрани крака и ръце сочещи земята и започна да го гледа. Той също спря и застопори погледа си в очите й.

- Чу ли ме?
- Да.
- Защо не реагира?
- Не исках - каза той, заобиколи я и продължи по пътя си.

ММ отново тръгна след него, но той не й обръщаше никакво внимание. След още час ходене, той най-накрая спря и се обърна, но нея я нямаше. Тогава се върна по следите си назад и след като установи, че е провървял половината град сам, я видя седнала в снега пред голям тромпет. От него излизаха някакви малки цветни стрелки и се забиваха в дърветата, в снега, в снежинките, които падаха, в миглите му, в косите му, под ноктите му, в пейките, в палтата на минаващите, в шала му, влизаха в носа му и в устата, в ушите, в раменете и в гърдите му, а нея я обикаляха, въртяха се в спирала и се издигаха нагоре, а тя със затворени очи просто стоеше и се усмихваше. Снега около тялото й се стопи, докато той почти побеля от студ. Тогава ММ стана, целуна го и си тръгна.






музика

искаше да го слуша


да го слуша

как примигва
как разгръща книга
как пие тоник
как пише смс
как плъзга пръст по мишката
как стъпва бос в банята
как остри молив
как отключва врата
как си мие ръцете
как си навива ръкавите и как ги развива
как яде макарони
как роши косата й
как си търка краката в нейните, за да ги стопли
как бели портокал
как си разкопчава дънките
как топи шоколад в устата си
как си връзва връзките
как развива капачката на бутилка и си налива вода в чаша
как диша във врата й
как си поръчва такси
как кара колело
как плува
как облича якето си
как произнася името й
как стъпва по лед
как целува ръката й
как се смее
как се усмихва
как пука пръстите на краката си
как се бръсне
как се върти в леглото, докато спи
как пуши цигара
как не се движи




и не само него..



зимни портокали

И целият ден премина така: с приказка на Tom Ford в главата, с мисли за дебел ток тропащ по паветата пред галерията, под ъгъла на залязващо слънце в края на март. А роклята е в много бронзови нишки, косата е дълга тъмно кестенява на вълни, ръката е положена в две големи гривни, а очите блестят от малкото розе, изпито в кафето отзад. Устните ухаят на праскови и раздават розови целувки на минаващите коли. Между пръстите й е увита дръжката на малка кафява кожена чанта, която тя подмята покрай себе си. В другата ръка държи пръчка с нахапан захарен памук.

На гърба й е наметнато старото му яке. В джоба има малка бележка с невалиден телефонен номер. Знае само, че очите му са черни и че устните му имат вкус на зимни портокали.





малки мишки с премръзнали сърца

Как слушаш музика, защото аз си я представям.
Представям си как дълги звукови ленти се отделят от устата на пеещия и се изстрелват в пространството, образувайки цветни криви, който се извиват в правилен танц.
Представям си как всяка танцува сама в своя хармония, след това втора се включва успоредно, а трета ги слива и така до милион, и после пак е една, и пак втора, и пак една, и пак милион.
Представям си ги и като малки кръгли кълба пълни с цветове, предимно лилаво.
Представям си как се вплитат в мислите на минаващите хора и отскубват лошите.
Представям си как повдигат поли и разкопчават панталони, как прегръщат, как се гмуркат в средата на корема и минават през раменете, как изкривяват устните в дъги.
Представям си как имат вкус - сладък, кисел, солен и горчив, как ухаят на сезони и треперят като премръзнали мишки с малки сърца.
Представям си как падат от облаци и рошат коси.
Представям си как се промушват между пръстите на краката и гъделичкат.
Представям си как влизат в ушите ти.






Archive

Followers