искам да ти разкажа.. за местата, които с удоволствие бих имала


радио
магазин за домашно сладко, което се продава в стъклени бурканчета с капачки от станиол и червено ластиче
музикален магазин с много дискове, плочи и няколко музикални кутии
бистро, където сервирам домашно отгледани домати
виенско колело или поне въртележка
магазин за захарен памук
бутик за малки рокли
парк за фойерверки
и все такива неща, които те усмихват





тръгвам си. пази се

пясък


Тя трябваше да му каже, че светът ще свърши утре и всичко, което иска от него, е да го обича за малко, но няма време да го познава и изучава.

Искаше само да подържи лицето му в ръцете си, да го погледа как тихо примигва, да затвори очите му и да ги целуне, без да ги пуска в своите. Искаше да преплете пръстите си в неговите и да си представи, че са пясък. Искаше той да развее косата й, без да види, че лицето му се отразява в нея..

Но как да кажеш на непознат, че искаш именно неговите последни часове за себе си.




звън


"Защо те нямаше толкова дълго време?" попитал Питър Пан.
"Ти никога не ми даде причина да се върна. Винаги бях там, когато имаше нужда от мен, но никога не показа колко важна съм за теб. Сега е различно. Ние сме различни. Но аз все още се усмихвам." отвърнала Тинкърбел.
"Защо?"
"Просто защото.. сега е твой ред да ти липсвам."


от тук

две и сега


Понякога се налага да оставиш светa да свърши за малко.
Рядко, но се случва.
Боли, но не се умира, а и няма комари. Само си намери някой, който да те прегръща.



детайли

готино е, когато някой помни малки детайли за теб, като

с колко сметанки си пиеш кафето
как ухае парфюмът ти
черния молив по горния ти клепач
как единият ти показалец е по-дълъг от другия
звука като кихаш
как си въртиш очите
как гледаш студено
как грееш
как си сгъваш белите тениски
колко топла обичаш да е водата от душа
как обичаш да се вижда дантелата по любимия ти сутиен
колко по-секси си на ниски обувки
любимия ти цвят за нокти
колко кърпички мокриш, когато плачеш
къде си поставяш ръцете, когато прегръщаш
че не белиш краставиците
колко сладки са устните ти за него
как се отдаваш
как не можеш да се отдаваш на половина
колко те е страх от високо
как издишаш цигарен дим
колко се въртиш, докато спиш
че обичаш шоколадови трюфели
къде се криеш, когато си тъжен
на коя страна се поклащаш, докато вървиш
коя е любимата ти шапка
защо харесваш точно тази песен на теофилъс
как ухаеш на боровинки, когато правиш любов
как примигваш, когато премълчаваш нещо
че си правиш формички от захарен памук
че обичаш балони
че си мечтаеш за фойерверка
че косата ти пада, когато си тъжна
че си фея
че нямаш край




Нютон, Везувий и порастването


"Не бързай да порастваш. Няма смисъл. Никак не е готино. Няма никакви отговори, а въпросите се умножават с всеки ден. Истината е, че порастването само обърква нещата, защото с времето ти става ясно само какво е добро и какво е лошо, но не и защо и двете те правят щастлив," каза Везувий на Нютон, потупа го за чао и затвори врата.





зимата няма дъги



.. и дъгата си тръгна. Което беше някак логично, защото все пак зимата няма дъги.

Облакът започна бавно да вали, което също бе логично. Някак, нали е зима..


 


искам да ти разказвам


понякога ми е много трудно да не мисля за себе си
хороскопът ми се движи един ден назад
мога да подпирам облаци и да разказвам приказки
страх ме е. най-малко от високо, кучета и риби в морето. ами теб?
би било готин социален експеримент, всеки ден да се събуждаш различен човек
забавно ми е да се check-вам наляво-надясно и не ме е срам
някак ми се струва, че всичко може да ми се случва три идеи по-лесно
всичко, от което имам нужда, е завинаги и един час
някои хора все ми се случват по тъжния начин
ама много обичам всякакви форми на съобщения

а и между другото, ПОСТРОИХА МИ ОБЛАК, достатъчно голям за маса за тенис на маса и градина с балони. скоро ще си имам цяла облакова ФЕРМА

хубав ти ден



искам да си построя облак


Искам да си построя облак. Голям, широк, дебел и пухкав. Искам да е потъващо мек и черешово розов, а ако може и в единия край да е от захарен памук, ще бъде най-прекрасен.

тъги


Имаше ужасната способност да превръща в навик всичко, което обича. Така правеше с фъстъците, шоколада, лятото, роклите, сапунените балони, пумпалите, лилавото, музиката и хората около себе си.

Накрая между омръзналия стар навик и свежия нов имаше момент на силна тъга, защото не знаеше кое й липсва повече - нещото или ежедневната рутина да го върши - а тя трудно понасяше незнанието.




искам да ти разкажа, че.. вали

Под терасата ми вали и косата ми бухва, но не е сиво, напротив.

Минават хора с лилави чадъри, червени кецове и ментови коли. Светкавиците са много жълти, а сградата отсреща е още по-розова и някак всички слушат новата песен на Justice - Audio, Video, Disco.




до тъмно


Можеше да прекара дни в съзерцаване на хората, минаващи под терасата й. Измисляше им най-чудати съдби в главата си, преобличаше ги, променяше пола им, професията, компанията, възрастта, рисуваше им мустаци, приземяваше ангелчета на раменете им, пъхаше ги в сапунени балони и какво ли още не.

Но наложеше ли се да нареди собствения си живот, съзнанието й блокираше. Нямаше навика да помни миналото си, не знаеше какво се е случило нито с нея, нито с който и да е през 2008, например. За нея единствената година бе настоящата, единственото време бе днес и всичко, което щеше да се случва, трябваше да се случи сега. Търпението й продължаваше часове, а плановете й за бъдещето имаха срок, докато стане тъмно. Затова мразеше уговорките за понеделник, направени в събота и въпроси от рода "Каква ще станеш като пораснеш?" Тя нито искаше да порасне, нито да бъде нещо различно от себе си.


хубаво


най-хубавото на сутрините бе слънчевата светлина по устните й
най-хубавото на дъжда бе отражението му в очите й
най-хубавото на една мелодия бе нейното тананикане
най-хубавото на лилавото бе контрастът му с кожата й
най-хубавото на лалетата бе смехът й, когато ги получи
най-хубавото на нощите бяха сънищата й до него
най-хубавото на ризата му бе тялото й под нея
най-хубавото на телефона бяха нейните съобщения
най-хубавото на пода бяха мокрите й стъпки по него
най-хубавото на цигарата бе моментът между пръстите й
най-хубавото на кафето бе вкусът й след него


най-хубавото на нея бе, че предстоеше да му се случи

тръгвам

много ми е нервно
затова ти пиша
или пуша,
или ям шоколад

само, ако всичко се случваше повече, както го искам и по-малко, както се очаква
мразя очакванията, те правят всичко трудно
за това пък изненадите предизвикват стрес

ако един ден светът най-накрая започне да се случава по мое му, за всички ще има вода, бонбони и зъболекар, а хубавият секс, добрата музика и бързият Интернет ще вървят със здравната осигуровка

това е

бях добра и си тръгвам



добре

искам прозрачна дантелена рокля
искам есента да свърши

искам да си имам плаж
искам да се влюбя

искам бърза черна кола
искам да си направя радио

искам да избягам на юг
искам да си направя косата вълшебно лилава

искам утре да се събудя и да е юни 2014
искам всеки ден да бъда на концерт

искам нещо да се промени
искам фойерверка

искам всяка четвъртък вечер да примигвам и да съм в Калифорния
искам всеки ден да правя по една беля

искам малка планина от бели тениски
искам същия обем от остри обувки с деколте на тънък ток

искам да съм мелодия
искам винаги да има малинов сладолед

искам да забравям по-бързо
искам един цял ден да не проговоря изобщо

искам да ме целуват всеки ден
искам всичко да е наред





Followers