3 часа и 27 минути

Еднообразието може да погуби всяка жива душа. И най-щастливата и изпълнена с живот душа се стопява като шоколадова вафла пред радиатор, когато се изправи срещу поредния подобен човек, подобни обувки, подобна салата, подобен филм, подобни мисли и подобни навици.

Tя умираше. Това беше първата мисъл, която пресече главата й на две в 2:01 АМ, когато се събуди от нищото в тъмната хотелска стая. Напоследък не можеше да спи от тиктакането на новия си часовник, сякаш броеше по-често от нормалните часовници и караше всичко да се случва по-бързо. А тя мразеше да бърза. Така или иначе умираше, можеше поне да не тича с все сила към края си. Обърна се наляво и се заслуша в гъстотата на мрака, но за разлика от повечето вечери, когато всичко наоколо бе тик-так, тик-так, тик-так и т.н., стаята бе запълнена от шума на вятъра, напъхал се през прозореца.

Не й се умираше. Това бе втората мисъл, която прониза главата й точно в 2:12 АМ и парчетата вече станаха четири. Такива неща тревожеха малката й 20-годишна главичка от месец насам всяка вечер след полунощ, след като осъзна, че душата й е неизлечимо болна от отегчение. Идеята за болестта й я осени, ей така, в 2 през нощта, след подбробен анализ на досегашния й живот. Посети всякакви стари и нови приятели, пътува, влюби се, намрази, страда, скача и нищо, все същото отегчение. Последния месец съвсем се предаде, убедена, че положението й е нелечимо. Той също спря да идва, отблъснат от безразличието й. Дали проблемът не беше той, се питаше тя от три дни, може би й трябваше друг или друго. Кой знае, така или иначе нямаше време да разбере.

Тя умираше. Трета мисъл разряза четирите парчета в главата й на 8 и тя заспа.



А някакви диоди мигаха до леглото й, докато тя смирено се унасяше, за да й напомнят, че иска, не иска, сутринта пак ще настъпи след 3 часа и 27 минути.

в началото

Тя обу високите си тънки токове, онези с които бе пробола съзнанието му някога преди, когато се учеха да обичат. Облече новата си дълга зелена рокля от коледната разпродажба, наметна дънковото яке, което един приятел й бе откраднал от магазин за дрехи втора употреба, изтри работния грим от лицето си, оставяйки само бледото червило. След това в най-красивата си форма започна да събира всяка малка прашинка от себе си в дома му.

Взе си последната останала чиния от комплекта за двама, който купиха на първата си годишнина - дата, която измислиха сами и празнуваха по различно време всякога. Прибра четката за коса, с която той я приспиваше късно вечер, решейки буклите й. Събра бельото, което той й бе купил в седмицата, когато си подаряваха бельо, както и 30-те чифта чорапи със заешки пух, който мъжът, който понякога познаваше, й подари за една Коледа, за датоплят. Откри всички малки бележки, който му оставяше из къщата като здравей, косата ти стърчи, обичам да ме решеш, ухаеш прекрасно, лилаво, хей, страннико, намисли си желание да ми се обадиш и т.н. Отвори плейъра с музиката, която се научиха да слушат заедно и премести всичко в папка, която отдели в една стара флаш памет, след което скри и нея.

Отвори гардероба и от него извади роклята, с която прободе съзнанието му някога преди, когато се учеха да обичат, както й правите дънки, който облече на първото им кино заедно. Намери и бялата тениска с малко червено петно от последния сандвич, който изядоха, както и дантеления сутиен от най-хубавата им вечер в малкото италианско село, чието име така и не запомни. Всичко изглеждаше толкова грозно сега, дори любимите й шоколадови бонбони, с които се замеряха през уикендите, сега горчаха. Когато събра и последното парченце от присъствието си, тя затвори кашоните и ги прибра в килера му, след това взе старата си кредитна карта, кожена чанта от майка си и ключовете от колата на татко и започна отново да се учи да обича.


През цялото време той я гледаше от десетките снимки, висящи от стената, без да обели и дума. Знаеше, че не трябва да я спира. Тя беше най-хубавото нещо, което може да се случи на някого, а в морето имаше още тонове риба.

приятели на приятели 2

Родила съм се през май в седмия месец от бременността на майка ми. Лекарите не позволили на родителите ми да ме кръстят, защото не очаквали да посрещна много рождени дни, но на пук на всички татко ми закачил името Юли - на месеца, в който е трябвало да се родя. Заявил им гордо, че съм най-очакваното бебе на планетата, а понякога природата била нетърпелива. От тогава празнувам имен ден през целия юли, а докато бях малка, баща ми носеше подаръци всеки ден от него - вафла, колело, рисуван кон и т.н. Първия ми юли далече от татко прекарах в столицата, когато се прибрах, получих 30 различни подаръка. Следващия юли той спря.







Тук времето е ужасно. Вече втора седмица вали. Нямах Интернет доста дълго време. Пренесох се у Филип, защото хотелът не ми е по силите, а той не мисли в Интернет, всъщност на моменти той изобщо не мисли и обожавам това, но това просто съществуване с него започва да ме уморява. Да, птиците пеят красиво, луната е омайна, а лалетата са най-прекрасните цветя на света - все неоспорими факти, както и този, че съм непостоянна. Мисля да замина скоро.

Най-накрая се престраших да се обадя на мама. Всъщност, само и казах "здравей, добре съм, почивам си, тук времето е лошо". След това написах дълго писмо на сестра ми, с хиляди обяснения и извинения, защо не вървя по пътя, по който родителите ми очакват, колко ми е трудно да съм момичето на мечтите им и как е време да разберат, че моите мечти всъщност са съвсем реални, постижими и ги заслужавам до една. Получих няколко обаждания, на които не отговорих, както и съобщението, че не ме разбират. Но мисля, че ще разберат. Не съм сложна, нали?!

Приятелите ми малко ми липсват. Не вярваха, че съм тук, докато не видяха снимките. След това около седмица отново не вярваха. Но като им показах снимки с Филип пред рибния ресторант май се убедиха.

Филип ме води на всякакви прекрасни места. Не съм подозирала колко въпроси мога да произведа в магазин за стари фотоапарати. Често му помагам с плочите - редя винили, слушам винили, много слушам. Музиката, с която ме обгръща е прекрасна, най-прекрасната.





Това е засега, ще пиша скоро. Искам в Калифорния.






Followers