3 часа и 27 минути

Еднообразието може да погуби всяка жива душа. И най-щастливата и изпълнена с живот душа се стопява като шоколадова вафла пред радиатор, когато се изправи срещу поредния подобен човек, подобни обувки, подобна салата, подобен филм, подобни мисли и подобни навици.

Tя умираше. Това беше първата мисъл, която пресече главата й на две в 2:01 АМ, когато се събуди от нищото в тъмната хотелска стая. Напоследък не можеше да спи от тиктакането на новия си часовник, сякаш броеше по-често от нормалните часовници и караше всичко да се случва по-бързо. А тя мразеше да бърза. Така или иначе умираше, можеше поне да не тича с все сила към края си. Обърна се наляво и се заслуша в гъстотата на мрака, но за разлика от повечето вечери, когато всичко наоколо бе тик-так, тик-так, тик-так и т.н., стаята бе запълнена от шума на вятъра, напъхал се през прозореца.

Не й се умираше. Това бе втората мисъл, която прониза главата й точно в 2:12 АМ и парчетата вече станаха четири. Такива неща тревожеха малката й 20-годишна главичка от месец насам всяка вечер след полунощ, след като осъзна, че душата й е неизлечимо болна от отегчение. Идеята за болестта й я осени, ей така, в 2 през нощта, след подбробен анализ на досегашния й живот. Посети всякакви стари и нови приятели, пътува, влюби се, намрази, страда, скача и нищо, все същото отегчение. Последния месец съвсем се предаде, убедена, че положението й е нелечимо. Той също спря да идва, отблъснат от безразличието й. Дали проблемът не беше той, се питаше тя от три дни, може би й трябваше друг или друго. Кой знае, така или иначе нямаше време да разбере.

Тя умираше. Трета мисъл разряза четирите парчета в главата й на 8 и тя заспа.



А някакви диоди мигаха до леглото й, докато тя смирено се унасяше, за да й напомнят, че иска, не иска, сутринта пак ще настъпи след 3 часа и 27 минути.

No comments:

Post a Comment

Followers