приятели на приятели 1

Юли, да, като във филма, само че аз съм първата Юли с толкова сини очи..


Проспах първите 4 дни. Истината е, че ме беше страх да изляза, защото първо - навън валеше и второ - все още не знам какво правя тук. Но на 5-тата студена сутрин след като си взех душ и установих, че отново вали, усетих приятен аромат на фурна от някакво близко наоколо, така че излязох от хотела и тръгнах наляво след парите. Отведе ме до малка пекарна зад един не точно ъгъл, имаше някакви страшно вкусни сиренки с учудващо хубаво козе сирене и прекрасно топло кафе с краве мляко. Още не съм казала на мама, че съм тук, страх ме е.

Тръгнах по улицата в посоката, в която се движеха повечето хора. Имах нужда от много хора в погледа и прилично количество шоколад в кръвта, така че си взех един и го изядох почти на един дъх. След това продължих да завивам наляво и надясно към улиците, които ми се струваха по-интересни. Вървях без да мисля, просто гледах. Нямаше да се изгубя, очите ми до сега винаги са си намирали пътя към вкъщи. Всъщност така исках да се изгубя...

Така намерих малкия ресторант, за който вероятно дълго ще ти разказвам, за рибата, която сервират, за това, че тук за първи път обикнах риба, за пещта, за музикантите - дядо 1 и дядо 2, дядо 1 пее, дядо 2 свири на акордеон, за площада пред ресторанта, за фонтана на площада, за Филип.

Май ще започна с Филип. Филип е на 20, секси, продава цветя пред фонтана, секси, с черна коса, тъмна кожа и зелени очи, учи сценография, цветята са на баба му, секси е (той е секси, не бабата), подари ми цвете, когато за първи път стъпих на площада. Подаде ми го и ме попита, дали съм се загубила. Казах му, че е така. Поговорихме за час за политика, за лак за коса, за теменужки, за чай от бъз, за начина, по който си отмяташе бретона от челото, за устните ми, за устните му, за петното от кетчуп на червената му тениска. Целуна ме. Тръгнах си. Подари ми лале.

Видях го пак на другия ден. Отново седнах до него да говорим за площада. Разказа ми за детството си на този площад. Преди време тук имало старец, който продавал сладолед. Най-вкусният сладолед в Солун. Ритали топка около него. Като малък Филип искал да стане футболист, но след това започнал да рисува. В свободното си време той помага в магазин за винили. Приказен е. Обича да пие бира с баба си и да подарява цветя на изгубени момичета. Прибрах второто си лале в хотела до първото. Разбираш, че трябваше да го видя пак. Две цветя е на умряло.

На следващия ден пак валеше. Днес сутринта пекна слънце. Отидох на площада по най-прекия път, който бях открила. Филип ме целуна. Имам си трето лале. Обичам Солун. Не съм влюбена, защото не мога, но Филип е адски секси. Ядохме риба в ресторанта, а дядо 1 и дядо 2 изпяха някаква песен на гръцки, която всички знаеха, аз не разбрах и дума, но беше красиво. Днес срещнах и Елена, като Хубавата Елена, изобщо всичко е като във филм или книга. Купих си рокля, сива, Елена снима картички, отивам на бар с Филип, смятам да пия вино и да го целувам.

Все още ме е страх.





приятели на приятели*

Ще опиша очите си и после ще започна историята. Очите ми са сини и блестят. Сега ще започна историята**..


Казвам се Юли и историята ми започна вчера, около 7 сутринта, когато се събудих от силни болки в корема, изпих прахче, пуснах си радио и се опитах да заспя отново. Но докато болкоуспокояващото започна да действа, вече си правех кафе и се обличах за работа. Излязох от апартамента си в 9 и тръгнах пеша, не знам защо пеша, разстоянието отнема около 20 минути с автобус. Исках да вървя и да не мисля, не че имаше за какво да мисля. Слушах джаз, реклами, новини, реклами, джаз, джаз, автомобилни мотори, кучешки лай и така около час, докато пристигнах в офиса на ул. Неофит Рилски 22. Седнах на бюрото, пуснах си музика и болката в корема пак се появи, още по-силна. Изпих прахче. Зави ми се свят. Взех си чантата, после и такси, и се прибрах. Легнах и след малко съм заспала.

Събудих се в 3, когато телефонът ми звънна. Коремът вече не ме болеше. Погледнах календара. 28 януари. Извадих си сака, напълних го с дрехи, повече от колкото имах нужда, но сега ги обичам и някак ми е трудно да ги оставя сами за не знам колко време. А и не знам какво правя, но го правя сама и ще имам нужда от неща, които обичам. В 6 бях на гарата със сак, музика и парите от последната си заплата. Имаше влак за Солун след час. Взех си билет и седнах на единствената празна пейка.

В Солун съм от около 10 часа. Лежа в малък, но светъл хотел. Топло е, сама съм, не знам какво правя, но толкова много се радвам, че си взех всички дрехи, които обичам.

Зимата свърши.










*Freunde von Freunden
**Jonathan Safran Foer (Everything Is Illuminated)

най-красивият торбалан

Влюбваше се всеки ден. Понякога и по три пъти на ден в зависимост от сезона, часа, кофеина в кафето, батерията на телефона, калта по улиците, шоколада в кроасана, витамините във фреша, закъсненията на трамваите, температурата в метрото, движението на чистачките на колата му, страниците на вестника и вибрацията на телефона. Влюбваше се постоянно и повтаряше "Влюбен съм!", "Влюбих се!", "Обичам". Влюбваше се в красавици, а красавици наоколо много.

В една обикваше искрите в погледа, в друга - вълните на косата, в трета - поклащането на задните джобове, в четвърта - люлеенето на опашката, в пета - кривото кучешко зъбче, в шеста - цвета на ноктите на краката, в пета - начина, по който е хванала чантата си, в шеста - възела на шала, в седма - как набира буквите за смс.

Влюбваше се в устни, в произнасяне на думи, в тъжни лица, в сълзи, в оргазми, в колене, в глезени, в кутрета, в пети, в длани, в бенки, в имена и само във втори букви, в дъвчене, в преглъщане, в пиене на вино, в хващане на чаша, в големи гърди, в малки гърди, в стискане на ръце, в "Здравей" и други думи, в облизване, в уши, в шии, в рамене, в кости, в татуси, в музика, звучаща от слушалките им, в миене на коса, в целувки, в късане на цвете, в мачкане на салфетка, в кихане, в пушене на цигара, в четене на книга, в писане, в гонене на такси, в падане, в походка, в мокра коса, в мокри тела, в сухи тела, в черни панталони, в зелени рокли, в оранжеви презрамки, в сини обувки, в избиране на домати, в белене на моркови, в хрупане на ябълки, в танц, в движения, в честота на примигване, в размазан молив за очи.

И обикнеше ли едно, не търсеше повече. Така никога не разбираше, че тя държи писалката така, както слага червилото си или пък, че друга целува леко, все едно къса цветя, а трета мие лицето си със същата страст, с която чете стихове.

Обичаше по малко и за малко, но поне обичаше всичко.






искам да се разбия в теб

искам да се разбия в теб като сапунен балон и целият да заухаеш на боровинки

искам да се разбия в теб на хиляди лилави парчета стъкло, а няколко да останат под кожата ти, като малки синини и да ти напомнят

искам да се разбия в теб като звук и да завибрирам в главата ти

искам да се разбия в теб като сладък портокал

искам да се разбия в теб като слънчоглед и да се разпръсна на малко венчелистчета

искам да се разбия в теб като топче пластелин, да се огъна и да приема формата ти

искам да се разбия в теб като пчела в автомобилно стъкло и да те покрия с мед

искам да се разбия в теб от студ, от сняг и от слънце

искам да се разбия в теб и да те разтопя, след това пак да се разбия в теб и да замръзнем

искам да замръзнем на стайна температура един в друг разбити






Master Mimi и човекът, който не слушаше

Най-студената сутрин от 8 зими насам беше онази, в която ММ срещна най-тъжния човек от 9 свята насам. Беше висок и слаб с черна коса, ледено бяло лице и уютни зелени очи. Блъсна се в него на земния ъгъл, където преди време загуби любимата си обица, след което повече не сложи обици. Той вървеше замислен и загледан в далечината пред себе си, когато ММ изскочи от другия ъгъл. Погледна я, извини се и продължи. Тя тръгна след него, защото ухаеше на боровинки. Повървя около час след високата фигура, която нито за секунда не се обърна, дори когато голямо куче се затича към него лаейки. След още един час ММ го повика, защото вече вървяха твърде дълго, а ароматът на боровинки я побъркваше. Той не се обърна. Повика го пак. Той отново не се обърна. Тогава тя го изпревари, спря пред него със събрани крака и ръце сочещи земята и започна да го гледа. Той също спря и застопори погледа си в очите й.

- Чу ли ме?
- Да.
- Защо не реагира?
- Не исках - каза той, заобиколи я и продължи по пътя си.

ММ отново тръгна след него, но той не й обръщаше никакво внимание. След още час ходене, той най-накрая спря и се обърна, но нея я нямаше. Тогава се върна по следите си назад и след като установи, че е провървял половината град сам, я видя седнала в снега пред голям тромпет. От него излизаха някакви малки цветни стрелки и се забиваха в дърветата, в снега, в снежинките, които падаха, в миглите му, в косите му, под ноктите му, в пейките, в палтата на минаващите, в шала му, влизаха в носа му и в устата, в ушите, в раменете и в гърдите му, а нея я обикаляха, въртяха се в спирала и се издигаха нагоре, а тя със затворени очи просто стоеше и се усмихваше. Снега около тялото й се стопи, докато той почти побеля от студ. Тогава ММ стана, целуна го и си тръгна.






музика

искаше да го слуша


да го слуша

как примигва
как разгръща книга
как пие тоник
как пише смс
как плъзга пръст по мишката
как стъпва бос в банята
как остри молив
как отключва врата
как си мие ръцете
как си навива ръкавите и как ги развива
как яде макарони
как роши косата й
как си търка краката в нейните, за да ги стопли
как бели портокал
как си разкопчава дънките
как топи шоколад в устата си
как си връзва връзките
как развива капачката на бутилка и си налива вода в чаша
как диша във врата й
как си поръчва такси
как кара колело
как плува
как облича якето си
как произнася името й
как стъпва по лед
как целува ръката й
как се смее
как се усмихва
как пука пръстите на краката си
как се бръсне
как се върти в леглото, докато спи
как пуши цигара
как не се движи




и не само него..



зимни портокали

И целият ден премина така: с приказка на Tom Ford в главата, с мисли за дебел ток тропащ по паветата пред галерията, под ъгъла на залязващо слънце в края на март. А роклята е в много бронзови нишки, косата е дълга тъмно кестенява на вълни, ръката е положена в две големи гривни, а очите блестят от малкото розе, изпито в кафето отзад. Устните ухаят на праскови и раздават розови целувки на минаващите коли. Между пръстите й е увита дръжката на малка кафява кожена чанта, която тя подмята покрай себе си. В другата ръка държи пръчка с нахапан захарен памук.

На гърба й е наметнато старото му яке. В джоба има малка бележка с невалиден телефонен номер. Знае само, че очите му са черни и че устните му имат вкус на зимни портокали.





малки мишки с премръзнали сърца

Как слушаш музика, защото аз си я представям.
Представям си как дълги звукови ленти се отделят от устата на пеещия и се изстрелват в пространството, образувайки цветни криви, който се извиват в правилен танц.
Представям си как всяка танцува сама в своя хармония, след това втора се включва успоредно, а трета ги слива и така до милион, и после пак е една, и пак втора, и пак една, и пак милион.
Представям си ги и като малки кръгли кълба пълни с цветове, предимно лилаво.
Представям си как се вплитат в мислите на минаващите хора и отскубват лошите.
Представям си как повдигат поли и разкопчават панталони, как прегръщат, как се гмуркат в средата на корема и минават през раменете, как изкривяват устните в дъги.
Представям си как имат вкус - сладък, кисел, солен и горчив, как ухаят на сезони и треперят като премръзнали мишки с малки сърца.
Представям си как падат от облаци и рошат коси.
Представям си как се промушват между пръстите на краката и гъделичкат.
Представям си как влизат в ушите ти.






Followers