малко след края на деня


Улицата беше празна. И както беше празна, нощта изглеждаше толкова пълна.
Въздухът беше леден. И както беше леден, тя беше толкова топла.
Прозорците бяха тъмни. И както бяха тъмни, пазеха толкова сънища.
Телефонът потъваше в тишина. И както мълчеше, й разказваше приказка.
Връзките на обувките й бяха развързани. И както бяха развързани, се готвеха за пътуване.
Пръстите й трепереха. И както трепереха, пишеха песен. 
Очите й се затваряха. И както се затваряха, забелязваха прелитащите гълъби. 
Виното се изливаше в устата й. И както се изливаше, не я напиваше.
Светът спеше. И както спеше, й се искаше да не се съмва така веднага. 




захаросани очи


Понякога мислеше, че тя е най-сладкото нещо, което е опитвал. След това в съзнанието му изкачаха захарният памук и карамелизираните лешници. Но как да я сравни с тях, като тя цялата бе захарен памук с очи от захаросани лешници, коса от черен шоколад и устни като топло мляко. А в малките секунди, в които усещаше, че може би е прекалено сладка, тя веднага се превръщаше в леден ментов сладолед и се разтапяше в ръцете му. Какво повече можеше да иска, чудеше се той, ама искаше, искаше толкова много..



колко сбогом трябват, за да свърши нещо

тя все още не знаеше

колко сбогом трябват, за да свърши нещо
нещата свършват ли наистина
как се преинсталира windows
какво ще си облече след час
какво иска да се случи
дали еднорозите могат да летят

знаеше със сигурност обаче

кое е ляво и кое е дясно
че Дядо Коледа съществува
че три точки са нереално дълго
че няма край




леко


лесно е да обичаш
лесно е да затвориш очи и да се отдадеш, да ги отвориш и пак да се отдадеш
лесно е да можеш
лесно е да правиш, каквото ти се прави
лесно е да решаваш
лесно е да даваш
лесно е да е възможно
лесно е да трябва
лесно е да бъде леко
лесно е да си красив и мил
лесно е да си добър
лесно е да прощаваш
лесно е да знаеш
лесно е да искаш
най-трудно е да спреш да искаш



до края на града


Изведнъж тя разбра, че човекът, който обичаше от тук до хоризонта, я обича едва от тук до края на градa. Само ако можеше да събере целия свят в стаята си и никога да не излизат повече.




павета


Малката павирана улица не бе преживявала толкова тих момент в цялото си съществуване. В една абсолютно лишена от вятър нощ се появи кратък миг, в който нито врабче прелетя, нито премина котка, а по съседния булевард не се завъртя нито една гума.

Някъде в края на този момент иззад ъгъла се поклати прилепнала бяла рокля на големи розови божури, носена от чифт топли летни стъпала. До преди час тя се въртеше в нечии ръце, облегната на дървен бар, а сега собствените й държаха сандали и се разминаваха с нея, като махала на стенен часовник, забързал към 6:00 сутринта.

Вървеше, а кичурите коса отскачаха от раменете й като мелодия. След миг сутрешната й аларма счупи тишината на улицата, но тя не пожела да я спре. Беше й рано да се буди.




тиквеник


Светът е токова лесен с инструмент за сапунени балони в ръка. Просто заставаш на прозореца, слагаш си малко музика в учите, потапяш пръчицата и хоп, създал си вече първата си планета, а след секунди и цяла вселена от цветности. За миг виждаш отражението си заключено в малък розов свят. Пук! Мъките свършиха. Толкова е лесно.

След това един огромен лилав балон се откъсва от пръчицата и се устремява бавно напред. Тежи, все едно е събрал проблемите ти във файл, копресирал го е и го е глътнал. Скоро ще се разбие в ръбатото лице на лудия от първия етаж и всичко лошо ще изчезне точно толкова бързо, колкото тиквеника на мама в 1 през нощта.



все още


Името му бе изписано с вода по масата й и вечер светеше, докато спи.
Възглавницата му все още имаше формата на лицето й.
Подът й все още помнеше стъпките му.
Лампата му все още се срамуваше да я погледне.
Три негови примигвания все още отекваха във въздуха й.
Смехът й се бе утаил в пердетата му.
Вилиците й все още усещаха устните му.
Негов косъм все още се разхождаше по пода при всяко отваряне на вратата й.
Очите й все още се отразяваха в чашите му за вода.

Мислите им все още се разминаваха в пространството, а една целувка все още чакаше да започне.

Followers