Името му бе изписано с вода по масата й и вечер светеше, докато спи.
Възглавницата му все още имаше формата на лицето й.
Подът й все още помнеше стъпките му.
Лампата му все още се срамуваше да я погледне.
Три негови примигвания все още отекваха във въздуха й.
Смехът й се бе утаил в пердетата му.
Вилиците й все още усещаха устните му.
Негов косъм все още се разхождаше по пода при всяко отваряне на вратата й.
Очите й все още се отразяваха в чашите му за вода.
Мислите им все още се разминаваха в пространството, а една целувка все още чакаше да започне.
още нещо за неслучванията. красиво :)
ReplyDelete