Нютон, Везувий и чаят от дъга

Един ден и три зими по-късно Нютон все още не разбираше защо, ако Земята наистина е кръгла, не подскача и защо, колкото по-силно искаше да завали сняг, толкова по-топло ставаше времето.

Везувий вече не беше същият като преди. Сега всичко, което правеше, бе да се клати на една малка люлка в двора на къщата си и да брои падащи листа, дори през сезоните, в които те не падаха. Понякога забравяше бройката, ядосваше се, изпиваше една бутилка вишнев сироп и започваше да брои отначало.

Толкова много време бе минало, от както спряха да я обичат, че вече не помнеха какво е да те топли мисъл, какво е да спиш в сън и колко е сладък чая от дъга и шоколадови пръчици. Знаеха само, че си липсват и че времето, в което споделяха любовта си към нея бе най-сладката зима на Земята.

Ето защо Везувий не бе изненадан, когато една сутрин между 127638724395615777376473 и 127638724395615777376474 листо пред портата на градината му застана един малко по-пораснал Нютон. Имаше три сантиметра плюс в ръста и леко наболи мустаци, нервна физиономия и зачервени бузи.

Везувий се опита да скочи, но падна от люлката и се просна в калта под нея. Тъгата го правеше стар. Нютон се затича и му помогна да се изправи, слънцето се показа, а 127638724395615777376474 листо остана да виси във въздуха, две кокичета се разлистиха в средата на градината, задуха топъл вятър, а три птички започнаха да танцуват на клона над тях.

Те седнаха на тревата, извадиха две бутилки сироп и започнаха да си разказват - Везувий за листопада, а Нютон за изследванията си върху някакви сили, които все още не разбираше.



No comments:

Post a Comment

Followers