И тази мисъл започна да потъмнява, стана розова, мина през червено, избухна в лилаво, посиня и изведнъж заблещука в златисто. Тогава ММ си смени песента, събори още три падащи звезди, отпусна се в облаците и се пресегна към сладкиша за поредното 23-то парче за да разбере с изненада, че й е последното.
Master Mimi и сладкиша, който не свършваше
И тази мисъл започна да потъмнява, стана розова, мина през червено, избухна в лилаво, посиня и изведнъж заблещука в златисто. Тогава ММ си смени песента, събори още три падащи звезди, отпусна се в облаците и се пресегна към сладкиша за поредното 23-то парче за да разбере с изненада, че й е последното.
Какво губя?
Въпреки че вече не усещаше липсата й, онова чувство, че губи нещо, не му даваше мира. За него тя никога не е била специална и не разбираше защо вместо безразличие, усещаше празнота всеки път, когато тя се отдалечаваше..
търси се
14 септември 2009
"- Не се бави, неприятно е. Решил си да заминеш. Върви......
Защото не искаше той да види, че плаче. Беше много гордо цвете..." М.П.
Днес си взех от онези пластмасови цветенца, които се клатушкат на ляво и на дясно... Много лигаво, нали?
Как се пише "липсваш ми" на език, които би разбрал?
Ако не в друго, поне ме бива в пожеланията!
Днес единствената музика в главата ми беше La Roux - Bulletproof и то за малко, странно, обикновено не е една и трае цял ден. Не искам да изгубя музиката в глава си, би било страшно.
0% адреналин!
Прозрачното изчезнало ли е?
Телефонът няма ли да се събуди?
Кога ще се излекувам от вредния навик да живея в миналото?
Колко литра вода на ден гарантират липсата на целулит?
Искам да си изтегля MTV VMA 2009 от някъде.
Не очаквам ли твърде много от есента?
Печено пилешко или риба тон?
Обожавам Kanye, но ми писна да го гледам отвсякъде.
Знам, че не си...
Какво губя???
Сам си пускай музика!
Стени
Вече не говорят или говорят много малко. Пишат си от време на време по някой ред, гледат се по снимки, колкото да покажат на другия, че съществуват, колкото да не изчезне всичко съвсем. По улиците се усмихват, за да мислят, че другия е добре. Мълчат си, но преди мълчанието им крещеше, мълчанието имаше смисъл, сега мълчанието е тихо и празно. Стените помежду им, които бяха съборили, отново се появиха и стават все по-дебели и все по-високи, скоро няма да се чуват през тях, няма да се виждат снимките, няма да се усеща мълчанието. Скоро ще се изгубят, ще се забравят, ще свърши смисъла, ще спре да им пука...
Musical Mashed Potatoes
Сложи очна линия, навий бретона, облечи се секси, романтично, малко ретро и малко странно и да отиваме на танци!
P.S. Скоро тук ще стане като музикален канал. Приемам оферти за реклами ;)
Най-дългата Неделя
Оставаше малко време до Неделя Сутрин, а тя нямаше нито "бяло Victory", нито "цветя до себе си", за сметка на това навън валеше, за това съвсем логично Неделя подари сутринта си на Maroon 5, вместо на Ъпсурт. След това излезе и отиде да доказва, че не е глупава, а просто мързелива. Не разбираше, защо хората се възмущаваха от мързела и, все пак беше Неделя, най-почивния ден от Уикенда...
9:34, 08.09 Понеделник беше задрямала за няколко минути, когато някакви безДелници се разтропаха на вратата, трябваше да ги изтърпи докато се преобрази в Сряда(Вторник както винаги бързаше и отново беше една седмица напред)... До къде бяхме стигнали?
А, да, до почивката, Неделя толкова много обичаше да си почива, но сега имаше толкова много време, че не можеше да го пилее в почивки. Така, че докато вървеше към първата си цел, чакаща да стане Неделя предиобед, тя си мислеше "Какво следва?". Ами следваше Неделя обед... Неделя предиобед приключи бързо и безболезнено, нищо неочаквано не се случи, но при Неделя рядко се случваха неочаквани неща, защото преди да действа тя обичаше да обмисля всеки възможен вариант, за да е готова за всеки изход. Понеже денят беше необичайно дълъг Неделя прекара Неделя обед и Неделя следобед в приятната компанията на приятели, въпреки, че имаше безброй задължения. Странните времеви обстоятелства я караха да вярва, че днес ще има време за всичко.
И така Неделя вечер настъпи – студена, черна и дъждовна. Пеперуденото напрежение, което не я напускаше цял ден отново я обхвана и Неделя започна да се чуди какво ли ще предизвика преобразяването. Понеделник я плашеше. Като всяко начало, Понеделник сутрин криеше безброй изненади, а знаете отношението на Неделя към изненадите.
Но колкото по-късно ставаше, толкова повече време намираше Неделя, секундите ставаха по-дълги, а минутите като, че ли изтощени спираха за почивка. “Времето трябва да се е изморило” мислеше си тя.
Към 6:30 на 07.09 напрежението изчезна, но преобразяването още не беше настъпило. Неделя още беше какавида. Още имаше време... Толкова много време, че дори повярва в онази глупост, че хората умеят да съжаляват и когато съжаляват се променят и когато се променят не е за час... но уви само в Неделя часовете бяха дълги. Или просто хората са странни и изграждат много заплетени отношения помежду си, с върхове и спадове, като спадовете преобладават, а върховете са доста високи, обаче за много кратко или поне хората, които Неделя срещаше...
20:56, 07.09 все още пеперудената Понеделник не се е появила, а Неделя си мисли: “Писна ми от хора, искам пеперуди!”
Мaster Mimi и денят, в който телефонът не звънна
Второто слънце изгря. ММ отиде в спалнята, погледна телефона. Той се поклати леко, завъртя се и иззвъня... Търсиха я от малкия хотел на брега на Индийския океан. Някакъв странник оставил чаша с топъл пясък от несъществуващ морски бряг до леглото и. До чашата имало бележка: "Остава малко!"...