не забравяй играта..


Много хубаво, нищо и както винаги..

Променям се. И то не изведнъж, а с малки бързи стъпки.
Усещаш ли?
Няма да съм каквато бях миналото лято.
Не по-разумна, но не плаха и наивна.
Най-накрая се научих да си играя с мен,
а от известно време сънувам.
Определено не е нещо постоянно, но за сега ме устройва.
Знам, че винаги промененият ми вариант е по-добър
или поне аз се чувствам по-удобно в него.
E, ще поиграем ли?


в събота..

Как беше ли? Беше в събота.. Отдавна не съм се чувствала така, но той успя да ме накара да затворя очи и да започна да рисувам истории на сън.

А историите се променяха, щом се променеше темпото. Приличаха си по едно - мъжа. Докато измислиците преливаха от една в друга, той сменяше баровете, музиката и любовниците си. Но, въпреки че източниците на насладата му бяха с различни имена, на различна възраст, с различни прекрасни извивки и движения, те имаха един и същи глас. И именно този глас ме омагьосваше.

Съзнанието ми препускаше, не чувах аплодисментите, не разбирах думите, освен "Аз знам, че ме разбирате. Знам го, защото минаваме по едни и същи пътища, плачем за едни и същи неща, смеем се на едни и същи неща. Затова знам, че ме разбирате." Дори и да не разбирах всяка дума, да, хванах основната идея.

И знаеш ли, съжалявам, че не дойде с мен или си бил там и не сме били заедно. Жалко е. Не, че не можеш да я чувстваш сам, но в споделените сънища има толкова магия.




мед

Видях те вчера в главата си. Виждала съм те и преди там, но не знам защо се появи сега.

Не искам да те гледам и не искам да говорим. Нека да се срещнем и да помълчим за час и малко. Ти избери кога и къде, аз ще донеса мед. Ще затворим очи и ще слушаме нещо тихо, промъкващо се сред цигарен дим.

Ще хванеш ръката ми, нали? Много ме е страх.. от тишина. И, ако искаш може да ми разтриеш раменете, схванах се от вятъра от празни думи наоколо.

Не произнасяй името ми, нищо няма да ти донесе. Както, когато ме намери в онзи сън. Затвори очите си.

Чувствахме малко, но ни мина. Сега само се помним, а говорим на други.
Ала тези ръце са си мои, не е твоя работа кого прегръщам с тях. За сега искам просто да оставя любовта встрани и да прегърна теб. Би било хубаво..







Прясно изпечатана хартия

Малко след 2 през нощта и почти толкова малко преди да заспя съм се проснала по корем в леглото си и заедно с чаша горещ чай на светлината на отворен лаптоп разлистваме любимото списание на фона на Goldfrapp, Kings of Leon, Kasabien, Lily Allen, Mika, Robbie Williams, Madonna, Massive Attack и всичко друго, което youtube любезно би предоставил.

Само в корицата се взирам около две минути, за да не изпусна нито един детайл, нито една изкривена мигла, нито едно копче или ситна буква. Разлиствам и ме засипват реклами. Почти всички вече съм виждала, за някои дори съм писала, но това не е важно, пак ги гледам и изучавам със същия интерес като корицата.

Вече няколко пъти съм го разгледала, поне три пъти съм минавала през всяка снимка от фото сесиите и сега започвам подред. Винаги съм била много педантична към четенето на списания, вестници и книгите. Всичко се чете наред, (без повечето pr и beauty материали) и никога не се зачитам в нещо случайно отворено, някак ми е грешно.

Буква по буква, дума по дума, изречение по изречение, ред по ред, статия след статия и така до края или докато нещо не ме отклони. На средата вече почти припадам опиянена от силната миризма на прясно изпечатана хартия и имам чувството, че мастилото се е пропило в кожата ми, но не спирам нежно да отмятам страниците, леко, за да не ги повредя. А и гладката хартия е толкова приятна на допир.

Харесвам дизайна на статиите, наредбата на материалите, снимките, ах, снимките, малките цитати, големите букви, малките букви, запетайките, заглавията и шрифта. Харесвам начина, по който се чувствам, докато го правя и мислите, които идват, и идеите, които се провокират. Харесвам!

Леко се замайвам, а и тук е толкова топло. Ами, ако вместо в леглото, лежах по корем на плаж в средата на юни, докато все още не е адски горещо и необезпокоено се разтапях на слънце с прясна ледена лимонада и обикновени бисквити. И в добавка имаше хубава музика не само в ушите ми, а и в околността и някой, с който да я споделя. Щеше е прекрасно. Такива трябва да са ми първите идеални 15 дни на лятото.

Ела с мен!




Master Mimi и синьото

MM свика събрание на всичките си лични съветници, които наброяваха някакво приятно голямо число. Това беше редовно събитие и се провеждаше всеки път, когато тя решеше, най-вече в случай на криза, като внезапен пристъп на скука или много студено време, например. Този път поводът беше сериозен, трябваше да се реши съдбата на пролетните облаци, понеже времето упорито отказваше да си спомни правилата на подреждане, заради болестта си.

Всички гости седнаха около голяма маса с формата на петно от автомобилно масло и повърхност наподобяваща неправилна вълна.
Сервираха им карамелени близалки и ягоди плюс прясно изцеден лимон с мед. Времето беше красиво и небето кротко, податливо на всякаква обработка. Тогава всеки един от съветниците затвори очи, намисли си сън и започна да мечтае. Малки магически розови мисли на прах се отделяха от всяка глава насочени към небето, като всяка се движеше описвайки различна форма, а различна сила и различна мелодия я побутваха нагоре.

Малка риба, по-голям вариант на Немо, гонеше ято малки патета, врабче кълвеше огромен дракон, но задъхан от тичането, той не можеше да запали и цигара с дъха си. Някаква принцеса рисуваше белите си Converse, докато влюбен принц й пишеше поеми, които нямаше да изпрати.
Имаше и смешно чудовище, което си играеше с малко дете на ластик и няколко едноцветни дъги, който си търсиха останалите цветове под каменни дървета и дървени камъни.

И много жълти рози, и лилави пъпеши с виолетов вкус, както и милиони зелени слънца, които правеха любов избухвайки в синьо. Освен тях небето се изпълни с хиляди малки облачета с формата на мечти. Толкова истории бяха написани, че то нямаше да смогне да ги разкаже.


По същото време някъде на Земята валеше сняг, другаде се вихреше буря или просто изгряваше сутрешното слънце. На един крив хълм дори, раздаваха звезди и ги пренасяха в жертва на неспокойната луна, за да пропусне слънцето за малко. То, толкова глупаво (в неговия случай поговорката "Утрото е по-мъдро от вечерта." не важеше), влюбено я гледаше и се приближаваше бавно, с надежда, че ако стигне достатъчно близо, ще я стопли и тя ще му се случи. Но студената луна си стоеше обгърнала тъмнината и не обръщаше внимание на нищо друго, освен на леденото си отражение в Северния океан.


Тогава новите облаци тръгнаха да обикалят света и да обещават красиво време, просто така, защото беше хубаво..






Followers