Щастлива Нова Година

Минаха празниците, а аз не съм ви написала един ред. Не ме е срам! Наистина не ме е срам, мислих да пиша, но ми идваха някакви глупости и се спрях. А и не обичам Коледа...

Но реших, че не може да ви пусна в 2010 без да ви пожелая нещо. За това е този пост.
През целия си 31.12.2009 слушам само един човек. Моя любим черен човек Usher. За това ще ви поздравя с по едно любимо нещо от всеки от албумите му, който изслушах днес.

Usher - U Make Me Wanna (Live)



Usher - U got it bad (Live)



Usher - Burn (Live)



Usher - Love In This Club (Live)



Избрах ви изпълнения на живо, защото животът ни се случва на живо, не на видео.

Пожелавам ви 2010 да ви се получи толкова успешно, толкова нежно, толкова красиво, толкова раздвижено, толкова секси, толкова силно, толкова емоционално, толкова бяло и толкова черно, като изпълнение на Usher.

Мога да прекарам цяла вечер, слушайки го, но ме чакат...




Благодаря, че ме четете!

Master Mimi и приятностите

В толкова студено време всеки иска чаша топло какао, греяно вино или чай с ром. Всеки мечтае да се сгуши в някого, да се позиционира пред камината или друго отоплително тяло, или да не става от леглото цял ден. Когато навън духа така, всеки има нужда от топли хора, с топли мисли и чувства, с топли ръце и по възможност с вила на тропически остров.

Това си мислеше ММ, докато нагласяше температурата на въздуха и силата на вятъра в своята половина от вселената.

Колкото е по-студено, толкова по-топли ще бъдат всички,
каза си тя и завъртя ключа на -C. Дано бездомните кучета ми простят волността.

Тогава се прибра в летящия дворец, легна в леглото от слънчеви облаци и се усмихна.
ММ мрази Коледа, но харесваше това, че ако не беше тя, нямаше да има нито един ден в годината, в който хората по задължение или чувство, трябваше да са добри.

Разбира се, имаше много изключения, но за първи път тази година, едно от тях я изненада... приятно.



Весела Коледа!

Време в стъклено шишенце





Имаме нужда от време, за да свършим всичко за вършене.
Имаме нужда от време, за да научим всичко ненаучено.
Имаме нужда от време, за да го забравим и да ни мине.
Имаме нужда от време, за да харесаме някого и да го допуснем.
Имаме нужда от време, за да ни мине и това, и да се отегчим.
Имаме нижда от време, за да повярваме и да ни излъжат.
Имаме нужда от време, за да оформим желанията си и да ги изпълним.

Имаме нужда от време, за да се наспим.
Имаме нужда от време, за да се събудим и да свикнем с реалността.
Имаме нужда от време, за да променим тази реалност и да я нагодим към себе си.
Имаме нужда от време, за да променим себе си, защото иначе ще си омръзнем.


Ако можех да измисля нещо, което ще промени света, то щеше да е времето. Щях да го материализирам и да го произвеждам в малки стъклени шишенца по предназначение - като време за чай или време за забрава. Не знам дали хората щяха да са по-щастливи, но щяха да имат повече време да опитат.



Локум



Носа ми е запушен, почти не усещам и вкус. Изгубих си лещите. По принцип не чувам добре. С изключение на допир, всичките ми сетива са притъпени.


За това ме докосвай. Докосвай ме! Гали, целувай, прегръщай, стискай, удряй ме, ако трябва. Искам да те усещам, да те мисля, да те живея и преживявам. Искам да чувствам, по възможност точно теб.


Докосни ме веднъж, нека потръпна, после пак и пак. Умирам вътрешно без разните емоционалности. А тялото ми е тъжно, когато душата ми е празна.

Ще я напълня с три парченца локум и ще си оставя едно за утре. Цялата съм в пудра захар, но ти ме пипай, нищо, че ти лепне, нали не боли. Казват, че е сладко.


Някак



Нямаме време с теб.
Никакво.
Годината свърши, но аз не съм свършила с теб.
Чакай ме в четвъртък сутринта.
Няма да започваме нищо.
Обещавам.
Искам край.
Един хубав, ясно изказах, отчетлив, различен, нов, естествен, нормален, справедлив, точен край.
Знам, че няма да дойдеш.
Знаеш, че не говоря сериозно.
Знаем, че можем някак.
Не знаем, дали искаме.
Късно ли е?
Все пак годината почти свърши.
Ще можем ли да я напуснем, без да се напуснем?
Аз не искам да започваме отново.
Отново означава всичко да се повтори.
Много ми е скучно, когато знам какво ще стане.
Кажи де!
Късно ли е?
Някак, годината свършва.
И сега към края започваш извънредно много да ми липсваш.
Мисли за мен!
Аз съм от онези чувства, за които се мисли.
Готино е, някак.
Ти пък си от онези приятели, на които гледам да не разчитам.
Жалко е, някак.
Изпрати ти ми празен sms, празен e-mail!
Винаги съм обичала просто да си мълчим.
Беше готино, някак.
Чакам те вече.
Идвай!
Студено е рано сутрин.
Ама, да дойдеш сам!
Ще ти донеса усмивката.
Няма да ти я върна, обаче.
По-хубав си намусен, не за друго.
Дано има слънце.
С теб е приятно, когато пече или на домашна тъмнина.
Достатъчно късно ли е вече?
Че ми стана тъпо, някак.
Хайде да се видим в събота.
Четвъртък не е ден за очаквани срещи.

P.S. Винаги можеш да ме изненадаш ;]


Quotes (Part I)

След време обикнах много жени и всяка ме питаше "ще ме помниш ли?" и аз им отвръщах "да, ще те помня", но единствената, която никога не забравих, бе тази, която не ме попита, Малена.

Малена

Никой няма да се сети за скритите ти мисли.

Г. Маркес

А там глухарче отлетя, следа не ни остави даже. То каза всичко на света, каквото имаше да каже.
Иван Методиев


Не докосвай пространството между думите, за да има къде да се движат звездите.
Иван Метофиев

Той, разбира се, знаеше, че само това което, може да се сложи в думи, може да се помисли, но нея той мислеше в миризми и точки от газирана вода и филологията в него даваше заето...нея той мислеше в искания, но те не бяха оформени като такива, съществуването на мисъл преди езика му се струваше невъзможно, а нея той мислеше в солено, топло, червено и в точки от газирана вода."

Ина Григорова

Не очаквай да мисля, че в това има смисъл, да стоят помежду ни недоказани думи...

Каризма

Понякога


Понякога

изглеждаш много малък

като хлапак,

извършил щуротия

и аз не знам

дали да ме е яд,

или да ти се радвам.

Жадно пиеш

от чашата

на краткия живот,

горчилката за теб е

просто бира.

На евтиния

и изтъркан плот

божествен еликсир

не се сервира...

Понякога

приличаш на момче,

едно такова -

дяволски щастливо.

И те обичам,

без да мисля че

до теб изглеждам

прекалено сива.

Осичка

Все още не знаеше, че от мига, когато срещнеш някого и го обикнеш, когато го залюлееш в мислите си, трябва да започнеш да се учиш да живееш без него.

А. Секулов

Недовършени спомени


Натурален шоколад
Деветдесет и пет процента
какао
Такива са очите ти
попиващи, потъващи
шоколадово целуващи
И очите...
Господи, тези очи!
Буреносни, навъсени
мили, детски и страстни
слънчеви, ангелски
отровни стрели
шоколадови
с малко канела и мед
Вярвам в тях, вярвам в теб

http://kisstherain.blog.bg/


I'm not trying to do something different, I'm trying to do the same thing but in a different way.

V. Westwood

Някои хора са като скъпо, меко, кафяво кадифе. Други са кинжалите, които го раздират.

Милена Фучеджиева

Какво е времето? Няколко дни? Седмица или две? За мен е цяла вечност. За първи път от много време, сега е просто сега. Може би този път всичко ще продължи по-дълго. И може би този път ще те разпозная. И ти мен...

Снимки в Палермо


За душата очите са като грахови зърна в постелята на принцеса...

Дзифт

10?

Преди една година реших да започна отново... Но имам чувството, че от тогава съм направила само една крачка напред или просто много встрани.

Преди година плаках на тази песен



сега ми е все едно, дори за малко да забравя датата, което май е хубаво, но не се чувствам добре.

Днес е моята Нова Година и като на всяка Нова Година ми е адски тъпо. Поне Коледа е минала и съм прескочила преструвките. Имам някаква непоносимост към празници, но това е друга тема.

Важното сега е, че равносметката е отрицателна, спомените живи, но чувствата спят някъде дълбоко и не искам да ги будя.

Днес е една, твърде смело ли ще бъде, да си пожелая за догодина 10?


Master Mimi и майсторът на диско топки



Над Земята падна мрак или поне над едната половина. Тогава ММ реши, че моментът е подходящ да слезе и да се разходи в едно малко градче. Там имаше 24 къщи, едно блокче на 3 етажа, малка колиба и една голяма работилница за диско топки. Там живееше Готам, целият изтъкан от силни звуци и слаба светлина.

ММ се запозна с него в една малка музикална кутия, на дъното на студена пустиня, наливайки се с електрони. Цяла вечер си говориха за ноти, петолиния, любими звуци, поносими шумове, красиви мелодии и грозни пианисти. Темите бяха много, а топлите чувства, които те породиха сгряваха и двамата години наред. Готам й остави адреса си и малка мелодийка от средата на някакъв океан, която ММ слуша всеки път щом почувства хлад. Тя му подари средна по размери усмивка за всякакви случаи, която той провеси в средата на работилницата си, за да си припомня, че музиката кара хората да се усмихват, ето защо призванието му беше толкова важно.

Не се бяха виждали от тогава, но си спомняха другия често. За това, когато днес ММ се събуди с приятното усещане, че трябва да го види, много се зарадва, щом видя, че и времето е подходящо. Облече си дебелото палто от котешка кожа и полетя към Земята.

Почука на врата му точно в полунощ, което малко го стресна, но той отвори бързо и замръзна на вратата. Дългата й коса от копринен нефт блестеше в тъмнината, отразявайки светлината на луната и няколко малки звезди. Очите й бяха пълни със звуци и мелодии, които едва удържаха. А устните се изкривяваха в ягодова усмивка, докато краката й нямаха търпение да пристъпят в работилницата, за която беше слушала толкова много.

Той я покани в огромна празна зала, като голям хангар, където нямаше нищо друго освен една висяща усмивка и няколко каменни колони. В дъното имаше малка дървена врата, към която той я поведе. Влязоха в много малка стаичка или поне изглеждаше така, понеже бе пълна с около 364 (по груби изчисления на ММ) диско топки. Седнаха на дървена масичка с два крака в единия ъгъл, той й наля неизпразваща се чаша с горещо какао и извади един чувал с най-вкусните домашни меденки с много мед и сладко от сини сливи. Тогава ММ отвори една малка музикална кутийка от мляко и кафе и му пусна любимите си мелодии от отминалите години. В това време топките в стаята започнаха да се поклащат.

Имаше една червена от черешово сладко. Една от вледенен мед и друга от какао на прах. Извади няколко поръсени с канела, три от скъпоценни камъни и десетки от бяло злато. Завъртяха се топки от захар и карамел, от слънчева вода и лунен пясък, от морски водорасли и от пеперудени усмивки. Всяка се въртеше в различка посока, с различно темпо и на различна музика.

ММ гледаше Готам без да промълви и дума. И той не каза нищо, имаха нужда да помълчат няколко часа със затворени очи и просто да знаят, че има някого там. Когато и последната песен от кутията свърши, ММ я затвори и отвори очи. Целуна го и замина. Остави му кутийката, а той й подари една малка пластмасова диско топка, която се завърташе само на специални песни, а светлината й разтапяше замръзнали стъпала и дори сърца понякога.



ММ излезе от големия хангар и просто тръгна по улицата. Мислеше за настоящето, защото й беше писнало да се рови в миналото и да прави планове за бъдещето. Сега просто се движеше по някаква дълга широка пътека и дишаше дълбоко от мръсния земен въздух. Някакви хора минаваха, но дори не я забелязваха. Явно тук всеки се разхожда замислен и не обръща внимание на подминаващия го свят.

Тогава тя го видя на отсрещния край на тротоара. Чакаше някоя, поредната, която ще си мисли, че запълва самотата му. ММ спря, облегна се на угасналата улична лампа и хвана телефона си с трепереща, най-вероятно от студ, ръка.

Искаше да набере номера му, искаше той да вдигне и да й каже, че всичко е свършило. Искаше той да си тръгне със спомените си. Тя имаше нужда от приятел, не от човек, на когото само да бъде приятел. За съжаление, обаче, нито един спомен нямаше намерение да си тръгне доброволно, а той не умееше да се променя.

За това върна телефона обратно в джоба си и се обърна. Вдигна глава и погледна към огромното тъмно синьото небе, в което тук там блещукаха уморени звезди. Тогава от тъмнината се отскубна една малка снежинка и с бясна сила се устреми към нея. Ледената частичка се разби в устните й и се разтопи за секунда. В този миг въпреки че ММ знаеше, че по Коледа не стават чудеса, нахално си пожела хиляди за вечерта преди и тръгна напред по улицата.

Докато се отдалечаваше една тъжна усмивка изпадна от лицето й, а лекият зимен вятър я понесе право към рамото му.

Дано той я забележи навреме...

we must free up these tired souls before the sadness kills us both...



Master Mimi и сбогуването, което не значеше нищо

В една малка колиба, в средата на едно голямо празно пространство, заобиколени от тонове свитъци и книги, ММ и старата й приятелка Съдбата, пиеха чай от пера на феникс с по точно 3 лъжички и половина горчиви спомени на прах. ММ идваше всяка седмица тук, за да си говорят, за да разпитва за бъдещето си, за да поправя грешки и да измисля нови.

Докато обсъждаха климатичните промени в третата половина на 3654-мото кралство на 2-рия край на вселената, ММ ни в клин, ни в ръкав изплю следното изречение:

- Липсват ми всички хора, които изгубих, които забравих, които изоставих, които ме забравиха и изоставиха. Липсват ми онези със косите от скреж, онези с обещанията от жълт усмихнат дим и онези с парещи ръце. Трудно заспивам вечер, сънувам ги напоследък, странно е. Ще ми помогнеш ли?

Както винаги на Съдбата и трябваха около 16 секунди да се освести от реакцията на ММ, въпреки че я познаваше и знаеше, че трудно се задържа на една тема повече от 9 изречения.

- Какво искаш? Да ги забравиш или да си ги спомниш, или да си ги върнеш? - ММ млъкна и погледна навън, валеше сняг.
- Най-лесно ще ми е да ги забравя, нали?
- Да и най-жестоко. Трябва просто да се примириш и да спреш да живееш в миналото.
- Дай ми някакво хапче тогава.
- Искаш да убия някаква част от теб, за да живее друга?
- Само хубавите неща заслужават продължение...
- Тогава поправи лошите.
- Майната ти!
- :) Хайде, аз вземам телефона, набирам номера и ти говориш.
- И какво да кажа?
- Започни със "Здравей!", веднага разтапя леда. Питай как е и кажи най-важното, че ти липсва.
- Не вдига. Той каза сбогом...
- Познаваш го, знаеш, че това не значи нищо, той винаги се връща, когато остане сам.
- Не искам да остава сам.
- Той го знае. Кой е следващият?
- Припомни му го, моля те! Ето, това е следващият...

И така се проведоха и не проведоха хиляди разговори. ММ плака, смя се, крещя, мълча и накрая се сдобри с всеки, защото вярвате или не, ММ им липсваше също толкова много. След като затвори телефона и на последния в списъка, тя отпи последна глътка чай от неизпразващите се чаши, усмихна се на съдбата и замина...

В същото време, в другия 63-ти край на вселената един телефон дремеше с едно пропуснато обаждане. Той го наблюдаваше от часове в очакване скоро той да изплюе малък плик с кратко съобщение. Телефона не помръдна. Той го вдигна и го разклати продължително, отново нищо. Тогава човекът от усмихнат жълт дим отново седна на креслото и продължи да го наблюдава.

Трябваше да разбере как е тя, но беше прекалено рано или твърде късно да й звъни и понеже не знаеше, кое от двете е, продължи с размишленията и самоубеждаванията си, че така може би е по-добре.

Но не беше...



Смяна №8

Смяна №1

- Ето, облечи ризата ми и се разходи из стаята, а аз ще направя няколко снимки.
- Забрави! Не приличам на нищо. Гримът ми е размазан, косата ми е рошава..
- Идеална си! Моля те!
- Добре, но ако не ги харесам, ще ги изтриеш!
- Дадено. Сега искам просто да се разходиш, като току що станала нежна, естествена. Забрави, че съм тук... Така-а-а, идеално!

Смяна №2

- Сега искам да си секси! Гали я, прегърни я! О, да! Легни върху нея! Прави любов с нея... Все едно е бутилка Coca Cola в реклама на Coca Cola...
- Ха-ха-ха, бутилка.
- Не се смей де :)

Смяна №3

- Искам да си щастлива и влюбена. Мъжът на мечтите ти е в леглото ти, ставаш обличаш неговата риза и отиваш да му направиш палачинки с домашно сладко от диви ягоди и силно кафе. Усмихни се де!
- Пффф, до кога ще си играем?
- Потрай още малко, почти на средата сме.
- Офффффф..
- Щастлива!

Смяна №4

- Ти я мразиш. Тя ти напомня на него, а той разби сърцето ти, носеше я когато ти изневери с онази барманка, как й беше името...
- Рейчъл!
- Ха-ха, да, Рейчъл. Ти си бясна, разкъсай я!

Смяна №5

- Легни върху леглото, присвий крака към стомаха си и бъди тъжна. Току що си изгубила някого много важен, целият ти свят се е срутил и само тази риза те стопля...

Смяна №6

- Страх те е.
- От какво?
- Амм... От паяци! Ти се страхуваш от паяци. Ей там има един...
- Къде, къде?
- Спри да подскачаш, няма нищо... Ризата ми ще те пази! Ха-ха

Смяна №7

- Ти си властна, горда, егоистична кучка!
- Да, знам! :)
- Ха-ха-ха.. Един ден ще постигнеш много.
- Ще бъдеш ли там?

Смяна №8

- Секунда да спусна щорите. Налей си чаша вино. Сега седни на креслото и се отпусни. Имала си тежък ден. След много пререкания най-накрая подписаха договора. Уморена си, но е сладко. Достигна върха, време е да си починеш...
- Свърши ли?
- Още две. Готово! Страхотна си!
- Обичам те!





- Спах с онази барманка, Ема.
- .......................


един ден...

Има толкова много неща, които искам да ти кажа, но...


един ден!



дай ми




Дай ми нещо, върху което да помисля?













Много рано вторник сутринта (here comes your man)


Харесвам начина, по който ме гледаш рано сутрин, когато си на сантиметри от лицето ми, а миглите ти бавно трептят надолу нагоре, разлюлени от клепачите. Тогава очите ти греят и всички искри се изстрелват от тях и се разбиват в хиляди посоки върху лицето ми.

Харесва ми, когато устните ти плавно се изкривяват в думи без звуци и как след секунди тези думи се сливат с моите, и всичко избухва в невидима златиста светлина.

Харесва ми, когато леко галя бутоните по клавиатурата преди да ти изпратя съобщение и леката усмивка, която изниква на лицето ти, когато го получиш. Харесва ми тъпия звук от стъпалата ти, когато се задаваш по коридора и нежното почукване по вратата преди да влезеш, което като че ли нашепва here comes your man.




Сбогувания........



Поеми си въздух, поеми го дълбоко. Затвори очи, понякога помага. Сега усили звука и просто слушай. И аз ще слушам.

Не ми говори, казали сме си всичко. И не мисли за мен, нищо, че аз мисля за теб, ей сега ще спра. Не се чуди как съм, не съм добре. Не ми липсваш... Просто някак ми е празно.


Не ме търси, изкуствено е, достатъчно сме лъгали околните. И въпреки че в съзнанието ми отново се прокрадва плашещата мисъл, че може би си тук за да останеш, знам, че не бива. Ние не умеем да сме заедно.


Да, ужасена съм, но няма да си тръгна. Никога не си заминавахме от гордост, бягахме от страх. Но каквото ще става, да става, аз съм тук, няма да мърдам. И моля те, не ми дръж ръката! Нали все доказваме, колко сме силни. Нека видим..

Не, няма да сме щастливи, нито сега, нито утре, нито скоро, нито с теб, нито с някой друг. Обречени сме вечно да искаме повече и да не се задоволяваме с ничие "всичко".

Много хора наранихме. Все им повтаряхме, колко са добри, но ние не сме. И всички искаха да ни променят, да ни нагаждат към себе си.


Само аз те приех какъвто си, само ти не искаше да ме променяш... Всъщност защо дойде? Казах ти да не го правиш. Пак си сам, нали? Ти идваш само, когато си сам. Болеше ли я много? Крещеше ли? Теб не те боли, нали, но ти е някак празно...

Ела насам и ме прегърни, само ти ме стопляш, а ми е студено ей тук, около празнината.

Ако искаш пренощувай тук, но си тръгни преди да се събудя. Мразя сбогуванита...



Master Mimi и мушмулите

Тих и вледеняващ вятър, с цвят на розово масло и аромат на зима, леко се прокрадна през прозореца от разтопена кафява захар и с бавни и спокойни стъпки достигна леглото на ММ. Издърпа завивката и остави едно малко шоколадово яйце на възглавницата до главата й.

От внезапната хладина, която усети, ММ се пробуди, издърпа си обратно завивката и видя доставката. Взе яйцето и го разклати. От вътре се чу нежен звън на приятна изненада. Тя свали опаковката, разчупи шоколада и отвори малката кутийката. От нея се изтърколиха два зелени мушмула и малка бележка. В нея с пишеше:


Добро утро, мила!


Дано не съм те събудил твърде рано, но умът ми се измори от непрекъснатото мислене, какво трябва и какво не трябва да правя. Представям си те как си стоиш на елипсовидната тераса и гледаш навън. Трябва да е красиво по това време на годината, с всички тези падащи листа, носещи се като въглени от горящи дървета. Времето тук си е същото...

Всичко, което правя сега е да работя. Всеки ден води към следващия. На моменти се чувствам като отпадък. Тогава излизам за да си почина, но покоят рядко идва и ако това стане, не мога да се прибера, защото вкъщи е прекалено тихо. Изглежда, че още не съм свикнал да бъда сам, а всичко около мен се е променило.

Мисля за теб, може би дори по-често от колкото трябва. Димът около мен остаря, а дрогата, която вземам не е много добра...

Ще ми се обадиш ли, дори и да е станало късно. Имам нужда от малко помощ. Само да чуя гласът ти и да ми кажеш, че ще бъда добре, защото всичко около мен се промени, но градината с парещи мушмули, която посади си е все същата..


След като ММ прочете и последната точка, бележката се запали и студеният вятър отвя пепелта обратно през прозореца от разтопена кафява захар. ММ взе двата мушмула и ги остави до прозореца, за да узреят.

Тя не ги изяде, те узряха, изгоряха, пепелта им се разпиля. Тя се обади, но сигналът "свободно", отекваше в пространството с часове. Сигурно, той беше излязъл, за да си почине. Дори и да не му го каза, ММ знаеше, че той ще бъде добре, но за себе си все още изпитваше съмнения...


Ladies in Black!

Моля, не си играйте така с косата си!

Гледах го няколко пъти за да преценя дали ми харесва или не, защото ДА, чакането наистина свърши, но нямам сериозното усещане, че си е заслужавало(същото изпитах с Here I Am на Usher, който в сравнение с Confessions си беше чиста боза - Sorry Usher, my love, но не мога повече да го крия) и другата песен "Hard", която чух от албума не ме изкефи особено.

Не знам, очаквах нещо скандално, нещо Hyper Fashion и Brand New, а това прилича по-скоро на "създадох си име и то ще работи за мен"...




Amerie от своя страна си ме изкефи от първия път. Сносно видео, сносна песничка, black, hard, hot, не съм видяла по-малко от колкото очаквах и това ме зарадва.


Solange обичам, защото страшно много ми напомня на сестра си Beyonce, а и защото много се старае да избяга от това! На вашето внимание представям T.O.N.Y.


Enjoy them!

Master Mimi и необлеченият спомен

MM реши да подреди гардероба си... решение, което се взима трудно и рядко, понеже изискваше сериозна липса на мързел и огромно количество време. А и всички дрехи на ММ си имаха истории, които те винаги държаха да напомнят.

Всяка рокля помнеше всеки път, в който е била обличана, точно с какво е била комбинирана и кого е срещнала. Пазеше някъде сред безбройните миризми в съзнанието си аромата на всяка среща, като комбинации от парфюми, цигарен дим, абсент, кафе с мед и вкус на шоколад.

Както ги сгъваше и нареждаше попадна на роклята на сини петна, с която обичаше да се разхожда по покриви, да говори с облаци и да събужда заспали пясъчни дюни. Миришеше на море, на южен вятър и на събудени бури. Миришеше на лято, на свян, на пошли мисли и на разочарование. ММ я сложи на закачалка и я подреди до останалите.

След няколко тениски се показа онази лилавата и като всяко лилаво нещо тя ухаеше на тайни. Това беше най-детския и невинно изглеждащ тишърт, което се оказа идеално прикритие за грешките, които криеше. Те бяха направени преди месеци, в една студена пролетна сутрин в покрита със сребрист сняг стая, където три пъти годишно се срещаха сезоните, за да решават спорове, да правят планове, просто да говорят или пък за утеха. След това всеки тръгваше по пътя си с мечти, надежди, разочарования, болка и усмивки.

Дойде ред на зелената рокля. Онази, която беше създадена за разходки в трева. Тя често променяше формата си, различните й трансформации бяха документирани и се пазеха тайно в нечии електронни спомени. Тя събираше комплименти, дали от куртоазия или пък от похот. Тя умееше да прозира, разказва приказки или да рисува такива.

От някъде изскочиха панталоните не цветя. ММ бързо ги скри обратно при пеперудената блуза. Те бяха заточени в скрина с наказаните вещи, защото говореха много, показваха много и предизвикваха не напълно желани реакции.

След часове подреждане със запушен нос, затворени очи и тапи в ушите, за да не прихване нито една емоция, ММ достигна до нея - малка, тясна, прекрасна, черна. Това беше първата й дреха направена за създаването на конкретен спомен. Предварително бяха закодирани в нея миризми, вкусове и чувства. Може би заради цялата предопределеност, която носеше, ММ се страхуваше от нея. За това във вечерта на спомена тя не я облече и не излезе...

ММ прибра и последния чорап, затвори вратата на кутията със спомени и легна в студения хамак. Краката й бяха ледени, но тя прогони снежните пеперуди, които се опитваха да спуснат върху нея одеало изтъкано от падащи звезди. Остави студа да я обгърне с надеждата, че така може би ще се научи на забрава...


и заспа...


Master Мimi и времето от пепел

Времето полудя, този път не астрономическото. ММ се разстрои, понеже то обеща бури, вълнения, ветрове и много пясък, а й донесе пепел, тъмнина, тишина и безброй неизживени спомени... Нямаше магия, нямаше шоколад, музика и откраднати сънища. Имаше само една принцеса, която не просто избяга точно в 12 часа от бала, тя изобщо не се появи, знаейки, че той няма да я чака.

Не остави стъклена пантофка, а съобщение от невъзможни желания за среща, пренесено от мъничка вълничка, което се разби в матовото му съзнание и изчезна. Съзнанието му започна да се лута, да се върти, но той така и не успя да намери отговора. Пясъчният човек нямаше проблеми с лицемерието, лъжите и игрите, но нея не искаше да лъже, за това често просто не отговаряше.

Тя не го познаваше изобщо, не знаеше той защо, как, кога, с кого, с коя, какво, къде и колко, но знаеше, че когато той я видеше прекратяваше намусения си ход и се усмихваше. Знаеше, че е сам, че не е щастлив, но и че щастието му не зависи от нея.

ММ се отсърди на времето след милото съобщение от една начинаеща мимонка:

"Мимииии, мило дете!! Няма да ти казвам, че той не заслужава и секунда тъга в твоята петък вечер!! Усмихни се, млада госпожице, всичко е пред теб!! Love&hugs"

и мисълта, че добрата й приятелка, съдбата, винаги намираше начин да ги срещне, когато трябва и когато не. Вероятно времето на тази среща още не беше дошло...


Walk

По пинцип не обичам поезия, но днес музикантите в подлеза на Сердика пееха "Обич за обич", а това ми е едно от двете любими неща. Другото е "Пътека".


ОБИЧ ЗА ОБИЧ

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.



ПЪТЕКА

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.

...Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...

Archive

Followers