Някак

Нямаме време с теб.
Никакво.
Годината свърши, но аз не съм свършила с теб.
Чакай ме в четвъртък сутринта.
Няма да започваме нищо.
Обещавам.
Искам край.
Един хубав, ясно изказах, отчетлив, различен, нов, естествен, нормален, справедлив, точен край.
Знам, че няма да дойдеш.
Знаеш, че не говоря сериозно.
Знаем, че можем някак.
Не знаем, дали искаме.
Късно ли е?
Все пак годината почти свърши.
Ще можем ли да я напуснем, без да се напуснем?
Аз не искам да започваме отново.
Отново означава всичко да се повтори.
Много ми е скучно, когато знам какво ще стане.
Кажи де!
Късно ли е?
Някак, годината свършва.
И сега към края започваш извънредно много да ми липсваш.
Мисли за мен!
Аз съм от онези чувства, за които се мисли.
Готино е, някак.
Ти пък си от онези приятели, на които гледам да не разчитам.
Жалко е, някак.
Изпрати ти ми празен sms, празен e-mail!
Винаги съм обичала просто да си мълчим.
Беше готино, някак.
Чакам те вече.
Идвай!
Студено е рано сутрин.
Ама, да дойдеш сам!
Ще ти донеса усмивката.
Няма да ти я върна, обаче.
По-хубав си намусен, не за друго.
Дано има слънце.
С теб е приятно, когато пече или на домашна тъмнина.
Достатъчно късно ли е вече?
Че ми стана тъпо, някак.
Хайде да се видим в събота.
Четвъртък не е ден за очаквани срещи.

P.S. Винаги можеш да ме изненадаш ;]