Локум

Носа ми е запушен, почти не усещам и вкус. Изгубих си лещите. По принцип не чувам добре. С изключение на допир, всичките ми сетива са притъпени.

За това ме докосвай. Докосвай ме! Гали, целувай, прегръщай, стискай, удряй ме, ако трябва. Искам да те усещам, да те мисля, да те живея и преживявам. Искам да чувствам, по възможност точно теб.

Докосни ме веднъж, нека потръпна, после пак и пак. Умирам вътрешно без разните емоционалности. А тялото ми е тъжно, когато душата ми е празна.

Ще я напълня с три парченца локум и ще си оставя едно за утре. Цялата съм в пудра захар, но ти ме пипай, нищо, че ти лепне, нали не боли. Казват, че е сладко.