Щастлива Нова Година

Минаха празниците, а аз не съм ви написала един ред. Не ме е срам! Наистина не ме е срам, мислих да пиша, но ми идваха някакви глупости и се спрях. А и не обичам Коледа...

Но реших, че не може да ви пусна в 2010 без да ви пожелая нещо. За това е този пост.
През целия си 31.12.2009 слушам само един човек. Моя любим черен човек Usher. За това ще ви поздравя с по едно любимо нещо от всеки от албумите му, който изслушах днес.

Usher - U Make Me Wanna (Live)



Usher - U got it bad (Live)



Usher - Burn (Live)



Usher - Love In This Club (Live)



Избрах ви изпълнения на живо, защото животът ни се случва на живо, не на видео.

Пожелавам ви 2010 да ви се получи толкова успешно, толкова нежно, толкова красиво, толкова раздвижено, толкова секси, толкова силно, толкова емоционално, толкова бяло и толкова черно, като изпълнение на Usher.

Мога да прекарам цяла вечер, слушайки го, но ме чакат...




Благодаря, че ме четете!

Master Mimi и приятностите

В толкова студено време всеки иска чаша топло какао, греяно вино или чай с ром. Всеки мечтае да се сгуши в някого, да се позиционира пред камината или друго отоплително тяло, или да не става от леглото цял ден. Когато навън духа така, всеки има нужда от топли хора, с топли мисли и чувства, с топли ръце и по възможност с вила на тропически остров.

Това си мислеше ММ, докато нагласяше температурата на въздуха и силата на вятъра в своята половина от вселената.

Колкото е по-студено, толкова по-топли ще бъдат всички,
каза си тя и завъртя ключа на -C. Дано бездомните кучета ми простят волността.

Тогава се прибра в летящия дворец, легна в леглото от слънчеви облаци и се усмихна.
ММ мрази Коледа, но харесваше това, че ако не беше тя, нямаше да има нито един ден в годината, в който хората по задължение или чувство, трябваше да са добри.

Разбира се, имаше много изключения, но за първи път тази година, едно от тях я изненада... приятно.



Весела Коледа!

Време в стъклено шишенце





Имаме нужда от време, за да свършим всичко за вършене.
Имаме нужда от време, за да научим всичко ненаучено.
Имаме нужда от време, за да го забравим и да ни мине.
Имаме нужда от време, за да харесаме някого и да го допуснем.
Имаме нужда от време, за да ни мине и това, и да се отегчим.
Имаме нижда от време, за да повярваме и да ни излъжат.
Имаме нужда от време, за да оформим желанията си и да ги изпълним.

Имаме нужда от време, за да се наспим.
Имаме нужда от време, за да се събудим и да свикнем с реалността.
Имаме нужда от време, за да променим тази реалност и да я нагодим към себе си.
Имаме нужда от време, за да променим себе си, защото иначе ще си омръзнем.


Ако можех да измисля нещо, което ще промени света, то щеше да е времето. Щях да го материализирам и да го произвеждам в малки стъклени шишенца по предназначение - като време за чай или време за забрава. Не знам дали хората щяха да са по-щастливи, но щяха да имат повече време да опитат.



Локум



Носа ми е запушен, почти не усещам и вкус. Изгубих си лещите. По принцип не чувам добре. С изключение на допир, всичките ми сетива са притъпени.


За това ме докосвай. Докосвай ме! Гали, целувай, прегръщай, стискай, удряй ме, ако трябва. Искам да те усещам, да те мисля, да те живея и преживявам. Искам да чувствам, по възможност точно теб.


Докосни ме веднъж, нека потръпна, после пак и пак. Умирам вътрешно без разните емоционалности. А тялото ми е тъжно, когато душата ми е празна.

Ще я напълня с три парченца локум и ще си оставя едно за утре. Цялата съм в пудра захар, но ти ме пипай, нищо, че ти лепне, нали не боли. Казват, че е сладко.


Някак



Нямаме време с теб.
Никакво.
Годината свърши, но аз не съм свършила с теб.
Чакай ме в четвъртък сутринта.
Няма да започваме нищо.
Обещавам.
Искам край.
Един хубав, ясно изказах, отчетлив, различен, нов, естествен, нормален, справедлив, точен край.
Знам, че няма да дойдеш.
Знаеш, че не говоря сериозно.
Знаем, че можем някак.
Не знаем, дали искаме.
Късно ли е?
Все пак годината почти свърши.
Ще можем ли да я напуснем, без да се напуснем?
Аз не искам да започваме отново.
Отново означава всичко да се повтори.
Много ми е скучно, когато знам какво ще стане.
Кажи де!
Късно ли е?
Някак, годината свършва.
И сега към края започваш извънредно много да ми липсваш.
Мисли за мен!
Аз съм от онези чувства, за които се мисли.
Готино е, някак.
Ти пък си от онези приятели, на които гледам да не разчитам.
Жалко е, някак.
Изпрати ти ми празен sms, празен e-mail!
Винаги съм обичала просто да си мълчим.
Беше готино, някак.
Чакам те вече.
Идвай!
Студено е рано сутрин.
Ама, да дойдеш сам!
Ще ти донеса усмивката.
Няма да ти я върна, обаче.
По-хубав си намусен, не за друго.
Дано има слънце.
С теб е приятно, когато пече или на домашна тъмнина.
Достатъчно късно ли е вече?
Че ми стана тъпо, някак.
Хайде да се видим в събота.
Четвъртък не е ден за очаквани срещи.

P.S. Винаги можеш да ме изненадаш ;]


Quotes (Part I)

След време обикнах много жени и всяка ме питаше "ще ме помниш ли?" и аз им отвръщах "да, ще те помня", но единствената, която никога не забравих, бе тази, която не ме попита, Малена.

Малена

Никой няма да се сети за скритите ти мисли.

Г. Маркес

А там глухарче отлетя, следа не ни остави даже. То каза всичко на света, каквото имаше да каже.
Иван Методиев


Не докосвай пространството между думите, за да има къде да се движат звездите.
Иван Метофиев

Той, разбира се, знаеше, че само това което, може да се сложи в думи, може да се помисли, но нея той мислеше в миризми и точки от газирана вода и филологията в него даваше заето...нея той мислеше в искания, но те не бяха оформени като такива, съществуването на мисъл преди езика му се струваше невъзможно, а нея той мислеше в солено, топло, червено и в точки от газирана вода."

Ина Григорова

Не очаквай да мисля, че в това има смисъл, да стоят помежду ни недоказани думи...

Каризма

Понякога


Понякога

изглеждаш много малък

като хлапак,

извършил щуротия

и аз не знам

дали да ме е яд,

или да ти се радвам.

Жадно пиеш

от чашата

на краткия живот,

горчилката за теб е

просто бира.

На евтиния

и изтъркан плот

божествен еликсир

не се сервира...

Понякога

приличаш на момче,

едно такова -

дяволски щастливо.

И те обичам,

без да мисля че

до теб изглеждам

прекалено сива.

Осичка

Все още не знаеше, че от мига, когато срещнеш някого и го обикнеш, когато го залюлееш в мислите си, трябва да започнеш да се учиш да живееш без него.

А. Секулов

Недовършени спомени


Натурален шоколад
Деветдесет и пет процента
какао
Такива са очите ти
попиващи, потъващи
шоколадово целуващи
И очите...
Господи, тези очи!
Буреносни, навъсени
мили, детски и страстни
слънчеви, ангелски
отровни стрели
шоколадови
с малко канела и мед
Вярвам в тях, вярвам в теб

http://kisstherain.blog.bg/


I'm not trying to do something different, I'm trying to do the same thing but in a different way.

V. Westwood

Някои хора са като скъпо, меко, кафяво кадифе. Други са кинжалите, които го раздират.

Милена Фучеджиева

Какво е времето? Няколко дни? Седмица или две? За мен е цяла вечност. За първи път от много време, сега е просто сега. Може би този път всичко ще продължи по-дълго. И може би този път ще те разпозная. И ти мен...

Снимки в Палермо


За душата очите са като грахови зърна в постелята на принцеса...

Дзифт

10?

Преди една година реших да започна отново... Но имам чувството, че от тогава съм направила само една крачка напред или просто много встрани.

Преди година плаках на тази песен



сега ми е все едно, дори за малко да забравя датата, което май е хубаво, но не се чувствам добре.

Днес е моята Нова Година и като на всяка Нова Година ми е адски тъпо. Поне Коледа е минала и съм прескочила преструвките. Имам някаква непоносимост към празници, но това е друга тема.

Важното сега е, че равносметката е отрицателна, спомените живи, но чувствата спят някъде дълбоко и не искам да ги будя.

Днес е една, твърде смело ли ще бъде, да си пожелая за догодина 10?


Master Mimi и майсторът на диско топки



Над Земята падна мрак или поне над едната половина. Тогава ММ реши, че моментът е подходящ да слезе и да се разходи в едно малко градче. Там имаше 24 къщи, едно блокче на 3 етажа, малка колиба и една голяма работилница за диско топки. Там живееше Готам, целият изтъкан от силни звуци и слаба светлина.

ММ се запозна с него в една малка музикална кутия, на дъното на студена пустиня, наливайки се с електрони. Цяла вечер си говориха за ноти, петолиния, любими звуци, поносими шумове, красиви мелодии и грозни пианисти. Темите бяха много, а топлите чувства, които те породиха сгряваха и двамата години наред. Готам й остави адреса си и малка мелодийка от средата на някакъв океан, която ММ слуша всеки път щом почувства хлад. Тя му подари средна по размери усмивка за всякакви случаи, която той провеси в средата на работилницата си, за да си припомня, че музиката кара хората да се усмихват, ето защо призванието му беше толкова важно.

Не се бяха виждали от тогава, но си спомняха другия често. За това, когато днес ММ се събуди с приятното усещане, че трябва да го види, много се зарадва, щом видя, че и времето е подходящо. Облече си дебелото палто от котешка кожа и полетя към Земята.

Почука на врата му точно в полунощ, което малко го стресна, но той отвори бързо и замръзна на вратата. Дългата й коса от копринен нефт блестеше в тъмнината, отразявайки светлината на луната и няколко малки звезди. Очите й бяха пълни със звуци и мелодии, които едва удържаха. А устните се изкривяваха в ягодова усмивка, докато краката й нямаха търпение да пристъпят в работилницата, за която беше слушала толкова много.

Той я покани в огромна празна зала, като голям хангар, където нямаше нищо друго освен една висяща усмивка и няколко каменни колони. В дъното имаше малка дървена врата, към която той я поведе. Влязоха в много малка стаичка или поне изглеждаше така, понеже бе пълна с около 364 (по груби изчисления на ММ) диско топки. Седнаха на дървена масичка с два крака в единия ъгъл, той й наля неизпразваща се чаша с горещо какао и извади един чувал с най-вкусните домашни меденки с много мед и сладко от сини сливи. Тогава ММ отвори една малка музикална кутийка от мляко и кафе и му пусна любимите си мелодии от отминалите години. В това време топките в стаята започнаха да се поклащат.

Имаше една червена от черешово сладко. Една от вледенен мед и друга от какао на прах. Извади няколко поръсени с канела, три от скъпоценни камъни и десетки от бяло злато. Завъртяха се топки от захар и карамел, от слънчева вода и лунен пясък, от морски водорасли и от пеперудени усмивки. Всяка се въртеше в различка посока, с различно темпо и на различна музика.

ММ гледаше Готам без да промълви и дума. И той не каза нищо, имаха нужда да помълчат няколко часа със затворени очи и просто да знаят, че има някого там. Когато и последната песен от кутията свърши, ММ я затвори и отвори очи. Целуна го и замина. Остави му кутийката, а той й подари една малка пластмасова диско топка, която се завърташе само на специални песни, а светлината й разтапяше замръзнали стъпала и дори сърца понякога.



ММ излезе от големия хангар и просто тръгна по улицата. Мислеше за настоящето, защото й беше писнало да се рови в миналото и да прави планове за бъдещето. Сега просто се движеше по някаква дълга широка пътека и дишаше дълбоко от мръсния земен въздух. Някакви хора минаваха, но дори не я забелязваха. Явно тук всеки се разхожда замислен и не обръща внимание на подминаващия го свят.

Тогава тя го видя на отсрещния край на тротоара. Чакаше някоя, поредната, която ще си мисли, че запълва самотата му. ММ спря, облегна се на угасналата улична лампа и хвана телефона си с трепереща, най-вероятно от студ, ръка.

Искаше да набере номера му, искаше той да вдигне и да й каже, че всичко е свършило. Искаше той да си тръгне със спомените си. Тя имаше нужда от приятел, не от човек, на когото само да бъде приятел. За съжаление, обаче, нито един спомен нямаше намерение да си тръгне доброволно, а той не умееше да се променя.

За това върна телефона обратно в джоба си и се обърна. Вдигна глава и погледна към огромното тъмно синьото небе, в което тук там блещукаха уморени звезди. Тогава от тъмнината се отскубна една малка снежинка и с бясна сила се устреми към нея. Ледената частичка се разби в устните й и се разтопи за секунда. В този миг въпреки че ММ знаеше, че по Коледа не стават чудеса, нахално си пожела хиляди за вечерта преди и тръгна напред по улицата.

Докато се отдалечаваше една тъжна усмивка изпадна от лицето й, а лекият зимен вятър я понесе право към рамото му.

Дано той я забележи навреме...

we must free up these tired souls before the sadness kills us both...



Master Mimi и сбогуването, което не значеше нищо

В една малка колиба, в средата на едно голямо празно пространство, заобиколени от тонове свитъци и книги, ММ и старата й приятелка Съдбата, пиеха чай от пера на феникс с по точно 3 лъжички и половина горчиви спомени на прах. ММ идваше всяка седмица тук, за да си говорят, за да разпитва за бъдещето си, за да поправя грешки и да измисля нови.

Докато обсъждаха климатичните промени в третата половина на 3654-мото кралство на 2-рия край на вселената, ММ ни в клин, ни в ръкав изплю следното изречение:

- Липсват ми всички хора, които изгубих, които забравих, които изоставих, които ме забравиха и изоставиха. Липсват ми онези със косите от скреж, онези с обещанията от жълт усмихнат дим и онези с парещи ръце. Трудно заспивам вечер, сънувам ги напоследък, странно е. Ще ми помогнеш ли?

Както винаги на Съдбата и трябваха около 16 секунди да се освести от реакцията на ММ, въпреки че я познаваше и знаеше, че трудно се задържа на една тема повече от 9 изречения.

- Какво искаш? Да ги забравиш или да си ги спомниш, или да си ги върнеш? - ММ млъкна и погледна навън, валеше сняг.
- Най-лесно ще ми е да ги забравя, нали?
- Да и най-жестоко. Трябва просто да се примириш и да спреш да живееш в миналото.
- Дай ми някакво хапче тогава.
- Искаш да убия някаква част от теб, за да живее друга?
- Само хубавите неща заслужават продължение...
- Тогава поправи лошите.
- Майната ти!
- :) Хайде, аз вземам телефона, набирам номера и ти говориш.
- И какво да кажа?
- Започни със "Здравей!", веднага разтапя леда. Питай как е и кажи най-важното, че ти липсва.
- Не вдига. Той каза сбогом...
- Познаваш го, знаеш, че това не значи нищо, той винаги се връща, когато остане сам.
- Не искам да остава сам.
- Той го знае. Кой е следващият?
- Припомни му го, моля те! Ето, това е следващият...

И така се проведоха и не проведоха хиляди разговори. ММ плака, смя се, крещя, мълча и накрая се сдобри с всеки, защото вярвате или не, ММ им липсваше също толкова много. След като затвори телефона и на последния в списъка, тя отпи последна глътка чай от неизпразващите се чаши, усмихна се на съдбата и замина...

В същото време, в другия 63-ти край на вселената един телефон дремеше с едно пропуснато обаждане. Той го наблюдаваше от часове в очакване скоро той да изплюе малък плик с кратко съобщение. Телефона не помръдна. Той го вдигна и го разклати продължително, отново нищо. Тогава човекът от усмихнат жълт дим отново седна на креслото и продължи да го наблюдава.

Трябваше да разбере как е тя, но беше прекалено рано или твърде късно да й звъни и понеже не знаеше, кое от двете е, продължи с размишленията и самоубеждаванията си, че така може би е по-добре.

Но не беше...



Followers