Нютон, Везувий и чаят от дъга

Един ден и три зими по-късно Нютон все още не разбираше защо, ако Земята наистина е кръгла, не подскача и защо, колкото по-силно искаше да завали сняг, толкова по-топло ставаше времето.

Везувий вече не беше същият като преди. Сега всичко, което правеше, бе да се клати на една малка люлка в двора на къщата си и да брои падащи листа, дори през сезоните, в които те не падаха. Понякога забравяше бройката, ядосваше се, изпиваше една бутилка вишнев сироп и започваше да брои отначало.

Толкова много време бе минало, от както спряха да я обичат, че вече не помнеха какво е да те топли мисъл, какво е да спиш в сън и колко е сладък чая от дъга и шоколадови пръчици. Знаеха само, че си липсват и че времето, в което споделяха любовта си към нея бе най-сладката зима на Земята.

Ето защо Везувий не бе изненадан, когато една сутрин между 127638724395615777376473 и 127638724395615777376474 листо пред портата на градината му застана един малко по-пораснал Нютон. Имаше три сантиметра плюс в ръста и леко наболи мустаци, нервна физиономия и зачервени бузи.

Везувий се опита да скочи, но падна от люлката и се просна в калта под нея. Тъгата го правеше стар. Нютон се затича и му помогна да се изправи, слънцето се показа, а 127638724395615777376474 листо остана да виси във въздуха, две кокичета се разлистиха в средата на градината, задуха топъл вятър, а три птички започнаха да танцуват на клона над тях.

Те седнаха на тревата, извадиха две бутилки сироп и започнаха да си разказват - Везувий за листопада, а Нютон за изследванията си върху някакви сили, които все още не разбираше.



бавно


"а много искам да те обичам за малко.. само докато времето свърши"



малка червена рокля

..  боса по малката си червена рокля тя скочи в морето точно в 14:32 часа и плува, плува, плува, плува, плува, плува, плува, плува до скалата и обратно, до скалата и обратно, до скалата и обратно, а слънцето толкова силно печеше, толкова силно.

В 14:58 той застана на кея и започна да снима как водата я носи наляво и надясно, и наляво, и надясно, и как се смееше, толкова красиво щастлива, че стомахът го сви при мисълта, колко е кратко лятото по тези ширини..




феи


Понякога, рядко, но се случва, феите отлитат на юг. Познава се по потъмнелите облаци, по киселия вкус на въздуха и по тъжния вятър. Пази се.



опера


Имаше толкова много неща, които той никога нямаше да разбере като, например,

операта
вкуса на кафето
кога идва зимата
дали обича повече шоколад, или маслини
от какво се страхува
колко дълго живеят калинките
какво има в усмивката й
колко са балончетата в бутилка кола
защо не сънува
как косата й порасна, докато го обичаше
защо тя го харесваше толкова много
защо тя си тръгна.



лу-лу


В този студ искаше само топло палто в цвета на пяната на капучино, червено поло, тесни дънки, обувки на дебел ток и ръцете му край себе си. Всичко това на празна безшумна улица във вятърна нощ. Да се лутат като листа на кайсия през октомври.




веднъж беше есен



Веднъж погледнах през прозореца и видях, че е есен. Беше мек ден с много слънце и малко листа, но така златен, че ти се иска да го претопиш и да го затвориш в шише от сайдер завинаги. Беше вчера. Днес се събудих, събрах дрехите си и си тръгнах. Другото ти го оставям да го пазиш до някое красиво лято, което ще имаме пак след време. Може би много време. Не знам. Не искам чашите си за кафе, което ти ми правеше, не искам и пастата за зъби, след която те целувах. Не искам книгите, който четяхме заедно и списанията, които изрязвахме. Ако искаш ги хвърли. Запази само ластиците за коса, цветето, което цъфти в сняг и музиката. Оставям ти много музика, все красива, не за да не ме забравяш, а за да не те забравя аз.

Не плачи сега. Есен е, скоро ще вали и времето ще плаче вместо теб. Обичам те много и не тръгвам със "защото..". Просто тръгвам. Ти си прекрасно цвете и есента ще те полива, аз съм облак пълен с топъл сняг и лятото ми тук свърши. 



Followers