Нютон и Везувий

Нютон беше голямата риба на селото. Само той от децата в махалата можеше да брои след 17, а за разлика от повечето възрастни успешно събираше и трицифрени числа. Но тези му сметкаджийски умения му стигаха, колкото да отиде до другото село и обратно, не заради тях Нютон беше голяма риба, а заради другото село. Малцина бяха ходили там и единствено Нютон се върна, всъщност се връщаше, защото детето прекарваше по около 5 часа там всяка седмица. Така от детето на месаря за малко повече от две години, Нютон стана средно голяма риба - мисли си за черноморска акула - след още няколко месеца и титлата "голяма риба" му се случи - тук вече мислим за бяла акула.

Вероятно няма да навреди да изясним и особеностите около другото село. Двете места се намираха на равни разстояния едно от друго, но "другото село" (ще го наричам така за сега, защото около името му още се водят спорове, между трите основни ромски рода, които го населяват) било по-близо до града и съответно 3 идеи и четвърт по-цивилизовано (въпреки, че направо изнасилвам думата "цивилизован" като я използвам тук). Всъщност важността му не се дължеше на това, а на факта, че в селото имаше майстор на сапунени мехури, гледачка на шоколадови пръчици и ездач на орхидеи на име Везувий.

За разлика от останалите забележителности, Везувий не беше роден тук. Той израснал във фермата за захарен памук на баща си, а страстта му към опитомяването на орхидеите се родила няколко десетилетия по-късно, по време на един поход през долината на изгубения карамфил, където карамфили от хилядолетия не растели - не им понесла почвата, за сметка на това орхидеите се справяли чудесно.

Там Везувий се влюбил за първи път в Мадмозела. Тя била най-вълшебното създание, което природата можела да създаде и най-опитният ездач, който долината била виждала. За да я спечели Везувий трябвало да стане по-добър от нея. Месец след посвещаването му в тайните на ездачите, той се явил на изпит. Състезанието, което трябва да му осигури титлата Ездач на долината се провело под дървото на Голямата хищна орхидея. Въпреки че тя била известна със своята свирепост, те не били подготвени за факта, че орхидеята очаквала малки и по този повод била крайно предпазлива и опасна. Везувий се изправил смело пред гигантското растение, извадил ласото, но уви, то не оказало достатъчно здраво и тя погълнала влюбеното момче. Мадмозела скочила в устата на звяра и го измъкнала. За съжаление не успяла да спаси себе си. От тогава Везувий се превърнал в най-добрия ездач не само на долината и когато се почувствал достатъчно готов се изправил пред омразната и китка и с два ритника не като Чък Норис и съсипал красивите венчелистчета - да е грозна било по-голямо наказание от смъртта.

Отклоних се, та Нютон. Ами, Нютон срещна Везувий на възрастта от 852 години във вишневата градина до кладенеца на северо-западното слънце. И след няколко ферментирали вишни ездачът го покани в колибата си, където всяка седмица му разказваше по една история от живота си. Разказа му как преборил лъвската орхидея от Хималаите и как освободил цяла държава от господството на стадо квадратни орхидеии, както и как срещнам ММ, докато се лутал из Mimiland за нови подвизи.

Тук Нютон се научи да пише, да чете, да брои след 17, а след няколко десетилетия измисли и някакво питие от ферментирали вишни, което продаваше незаконно и така си изкарваше хляба и този на селото.





хубаво е

A каза: Ако още се чудиш кое да харесаш в модата - Bottega Veneta и Prada, мъже от The Sartorialist - убедена съм, че си ги видяла много преди мен, но просто искам да споделя - страхотни са! Направо божествени! Особено втората снимка, досега не бях виждала къси гащи да стоят толкова мъжествено. Направо нямам думи - особено за черния и тъмно синия - този тъмно син панталон го искам за себе си, ще отслабна с 8 кг, ако трябва, за да го нося и ще ми е хубаво!
em каза: ти си луда :)
A каза: що? не ти ли харесват
A каза: http://www.thesartorialist.com/photos/62010BVblupants_4072Web.jpg
А каза: виж колко са хубави само :)
em каза: :D
em каза: харесват ми
em каза: това няма нищо общо с факта, че си луда :D
A каза: :)
A каза: а защо съм луда
em каза: просто си луда
A каза: и е хубаво!
A каза: ама не е хубаво, че не съм там да гледам ревюто, и после зад завесите на ревюто при манекените и дизайнерите, и фризьорите. И вечерта на партито, с коктейлите около басейна в частната вила на Лагерфелд, примерно :)))))))
A каза: приличат на номади, супер са
em каза: да, готино е да си луд!
A каза: А бе ти не беше ли на изпит днес?
em каза: да, след малко..



защо всички песни са тъжни..




Моментът е онзи момент, в който си толкова щастлив, че искаш да го изкрещиш пред целия свят. Но няма смисъл да пилееш време в приказки, като може просто да плуваш във вълшебството си.


Ето защо повечето песни са за страдащи разбити сърца..






Happy b'day!

Днес ставаме на 1 година. Тъкмо проходихме и казахме първите си думи, сред които "няма" и "да".


Черпя с песен, заповядай!


May your hands always be busy,
May your feet always be swift,
May you have a strong foundation
When the winds of changes shift.
May your heart always be joyful,
May your song always be sung,
May you stay forever young.


Благодаря
!


боядисан в светло синьо, с метални чаши



Утре имаме рожден ден и подгряваме за партито от сега, ей така :)





Ако се чудиш какво значи "ей така", обяснявам.

"Ей така" е състоянието, в което се въртиш из стаята, докато умът ти не излезе от тялото ти и не се пренесе в онзи плажен дом, който построихме в сънищата си преди години. С дървен бар, боядисан в светло синьо, с метални чаши, защото стъклените не понасят въртящите се умове. Намиращ се до онзи край на планетата, където казват, че светът започва.

Тук нищо няма значение, защото всеки те възприема според собствените си желания към теб, а ако мелодиите ви съвпаднат, умовете ви се сливат и въртенето се побърква.

Сега разбираш ли ме за металните чаши?



Track of the day!


Please don't break me..





Можеш ли да танцуваш като Том Джоунс


Е, можеш ли?




12 в супермаркета

12 се случи на опашката за касата в супермаркета и не болеше, даже не усетих. Новата година ме връхлетя със същата незаинтересованост, както всеки празник.

"Хубаво е, че те има. Бъди задоволена."

Порасването е трудно. Сигурно за това напоследък изпразвам промишлени количества кутийки с кола. Но е неизбежно, въпреки че не ми личи.

Научих толкова много, но усвоих толкова малко за тези две двета.

Доживях да ми подарят книга, сега остава да доживея да напиша една.

На толкова години трябваше да знам какво искам от живота, но за сега просто ми се иска да разбирам повече от музика. Това ли е? Затова ли беше цялото тръшкане и мислене? Какво пък, не е малко.

12 свърши пред вратата с чакан смс и премрежен поглед.

Трябваше да пия джин.



за теб..


овце

1, 2, 3, 4, 5, 6, 7........................75,76, 77...................752, 753, 754.............7412, 7413...................

и овцете не свършваха.

Мисля, че така започват приказките с щастливия край.





не знам какво да кажа, всъщност..


Ах, тези презентации..

"Миме, миме, не може да се усмихваш така на презентациите..",

каза Мимето в стаята ми, гледайки как се усмихвам на монитора.

no comment



..на Рози, защото ми я показа и пак на Рози, с която ще ходим на море..


сан франциско


И луната
с форма на отхапан резен диня се подаваше през малкия процеп между пердето и стената, а един лъч отразена светлина пробождаше зеницата ми с нахалството на галактика супернови.

В такова среднощие не бива да си сам, буден, работещ и да слушаш джаз.. Някак не е редно!

Затова ще тръгна някъде из мислите ти, ще се поровя, ще поразпитам, ще се полутам и когато намеря първия отговор със смисъл, ще избягам бързо и надалече. До тогава просто ме имай в съзнанието си наистина, не на сила.







directions



За минутата мълчание, с която тя го удостои превключвайки безжичната им комуникация на изчакване, той си помисли, че има власт. Колко самопозволително от неговата половина на особените им отношения, основаващи се на няколко бързи разговора, няколко сънувания на едно и също място за по едно слънчево затъмнение и дори по-малко от няколко примигвания в обща посока.


Каква власт можеше да има той? Беше просто част от пъклен план за вътрешно усмихване, записан в "Дневниците на късите панталонки", а и винаги я е гледал като вкусен нюйоркски сандвич без маслини с допълнително чили сос.

Тя беше от онези мисли, за които се пишат арт албуми, но които не гледат на теб с висша вдъхновена мисъл. И ако можеше да избира между него и нов дом за стъпалата си, тя би избрала апартамент с шест стаи, голяма тераса и високи прозорци без пердета, от който рано вечер се виждаше най-красивата електрическа половина на града.

Той от своя страна гълташе женски сърца по-бързо от бягащ щраус и също толкова бързо ги изплюваше предъвкани. Чукаше с толкова любов, че отсреща плюеха щастие и беше най-щастлив, когато откажеше да се влюби.

Да, той имаше власт, колкото луната да стигне слънцето и обратно. Но освен нея имаше и мъничката разлика, която го правеше леко "по", и това бяха онези минималистични примигвания с къс брой, които те споделяха в еднаква посока. Защото в онези малко моменти на съзерцателна интимност между тях и света, кръгът в духовните им тела се затваряше и те чувстваха цялост. От онази неповторимата, от която малко са опитвали и за която никой никога не разказва.






found

Добромир Тонев

Веднъж ли сме умирали от жажда;
докато сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито.

Човекът има правото на полет,
дори когато тялото му крета.
Аз неведнъж съм хващал морска болест
от плуване в измислени морета.

И кръговете сини под очите ми
не са от нощни пирове със мъзи,
а белег от биноклите, с които
поддържам денем своите илюзии.

Усилието винаги си струва,
дори когато ражда нова жажда.
Колхида може би не съществува.
Но тихо,да не чуе екипажът.


в плик с марка






Знам, че напоследък ти пускам повече музика, от колкото ти говоря, но като че ли повечето мисли, които искам да ти споделя, звучат по-правилно произнесени на ум.

В момента ми се случва труден месец, които се опитвам да претупам и се дразня на себе си и на теб, че не ме спираш да живея скучно.

Имам толкова думи, които искат да напуснат захапката ми и толкова изветряващи чувства, от които се освобождавам, че скоро ще има достатъчно място за прекрасно лято. Миналото приключи добре, това пък добре започва.

Желая ти попътен вятър и мило време.

Ще се срещнем да си поиграем пак. А до тогава ще ти пиша писма, ама истински с плик и марка, без адрес..


P.S. Песента е вълшебна, т.е. омагьосва ти мислите и ги движи странно. Ако при теб не става така, значи си пълният сухар и не искам да си имаме работа.


play, play, playboy

Трябва да ме видиш сега. Тъкмо се прибирам погнусена от парти на еротично списание. Стоя в леглото си с краката нагоре в най-малката малка черна рокля, която имам. Косата ми се е разрошила послушно навсякъде, а гримът ми е размазан. Буквално се тъпча с огромни целувки, в поза, в която ми е трудно да не се задавя или да не се олея с кола. Всичко около мен е в захар. В такива моменти ми се иска някой да се скрил зад завесите и да воайорства, биха се получили страхотни снимки.

Прозореца в коридора се блъска бясно, някаква буря се опитва да влезе и озвучава момента по магически начин, а някъде из ушите ми звучи силен бас, от който главата ми леко пулсира. Тъмно е и чувството щеше да е по-силно, ако отвън проблясваха светкавици, но уви.



Followers