И луната с форма на отхапан резен диня се подаваше през малкия процеп между пердето и стената, а един лъч отразена светлина пробождаше зеницата ми с нахалството на галактика супернови.
В такова среднощие не бива да си сам, буден, работещ и да слушаш джаз.. Някак не е редно!
Затова ще тръгна някъде из мислите ти, ще се поровя, ще поразпитам, ще се полутам и когато намеря първия отговор със смисъл, ще избягам бързо и надалече. До тогава просто ме имай в съзнанието си наистина, не на сила.
No comments:
Post a Comment