Master Mimi под прикритие

ММ стоеше в някакъв крайбрежен бар в малко крайморско селце. Всичко беше от дърво, но ММ не видя нито един пожарогасител, което и се стори странно, понеже беше чувала, че вечер тук става горещо. В началото беше спокойно, всички пиеха текили, мохитота, маргарити и т.н. ММ беше с една приятелка (П.), която седна на бара и си поръча Bloody Mary, когато чу това бармана подскочи, веднага изтича до другия край на бара и прошепна нещо на dj-я (dj е твърде силна дума, за момчето със скъсана хавайска риза, продрани дънки и плетени обувки, което поради някаква случайност днес пускаше музиката), който прибяга до другия край на заведението и прошепна нещо в ухото на някакво момиче, тогава момичето стана от стола си и се завъртя, което накара всички да млъкнат и просто да я гледат. Мария имаше какаова кожа, очи като карамел, дълга шоколадова коса на вълни, с изваяно тяло, облечено в червена рокля до коляното, с дълбоко деколте, разкроена от талията надолу, така, че като се завърти да всичко се поклащаше от въздушната вълна. П. получи коктейла си, тишината бе нарушена от



Мария започна да танцува, цялата песен беше само за нея. Когато свърши, dj-я покани на данцинга Хуан Пердо Гарсия Соларес Ана Мария Гуадалупе Негавара Алексанрдо Хосе Салвадор Паоло Аурелия Кармен(има и още, но не успях да ги запомня, пълното му име знае единствено Vilow), на кратко Хуанито. Той прегърна Мария през кръста и така и в безброй други пози те танцуваха.



На следващата песен дойде още една двойка


,
след това още една



и още една
, но на тази Мария и Хуанито си танцуваха сами. После старите двойки се върнаха на дансинга, заедно с още една


и после още една


, и още една


, и още една


, и още една


, и още една


, и още една


, и още една


, и още една


, и още една


, и още една


и още една


, докато накрая всички танцуваха



The Informers


- I need something, Martin.

- You need some fucking ludes.

- No, I need something more than this!

- Graham, what else is there? You already have everything.

- I need someone to tell me what is good. Okay? And I need someone to tell me what's bad. Because if nobody tells you these things, Martin, then how do you know what's good and what's bad? And then what happens? What happens... What happens then...

- She needs help, Graham.

- Why do you think I can help her?

- Well, aren't you the one that loves her?

- What's that gonna fix? Is that gonna help her?

Master Mimi и пеперудите

Днес първото, второто и третото слънце трябваше да събудят ММ, но тя се беше сетила, че ще опитат и за това беше спуснала дебелите щори от нетопящ се шоколад пред захарните прозорци. Така тя беше сигурна, че няма да стане и секунда по-рано от моментът, в който си довърши летния си сън.

Наближаваше обед, когато в шоколада се появи дупка. В началото беше малка, колкото да не напъха малка зелена пеперуда. И влезе една, после още една и така до десет. Те започнаха да жужат около ухото на ММ, но тя не им обърна внимание. След малко влязоха няколко сини пеперуди, които започнаха да я отвиват. Сграбчили здраво чаршафите от летен бриз те ги издърпаха нежно от леглото от приказки, а тринайсетина червени хванаха здраво облака върху, който спеше ММ и с всичка сила задърпаха, докато не го отскубнаха от здравата захватка на нейно Височество. Но въпреки всички тези усилия ММ не даваше признаци на пробуждане, пеперудите започнаха да се ядосват, пристигнаха жълтите, които хванаха здраво миглите и и успяха да вдигнат клепачите, при което ММ захвана с ръка и три изпаднаха в кома залепени за стената. Но това не ги отказа и те продължиха. Появиха се и лилавите, които я бутаха и обръщаха, няколко розови и две оранжеви я гъделичкаха. ММ не издържа и отвори очи. В стаята пълна с пеперуди като, че ли десетки дъги се пресичаха, тогава една лилава пеперуда долетя и и изкрещя в ухото:
- Ваше Височество, багажът ви е готов, душът е охладен, колата ви чака, вдигайте великолепното си дупе от приказното легло и тръгвайте на море!
ММ стана, взе си душ. облече се и се качи в колата. Когато закопчаваше колана най-накрая усети, че е дошъл моментът да каже нещо:
- Чао! Ще се върна, когато започна да ви липсвам!

Стаята ти

Липсва ми стаята ти. Там винаги ми е било хубаво и вярвам, че е заради стаята, защото с теб не винаги ми е било хубаво. Но в стаята ти..

Липсва ми стола.

Липсва ми леглото ти. Студено ми е..

Липсват ми възглавниците.

Липсват ми оранжевите шорти.

Липсва ми тъмнината. В стаята ти винаги е тъмно..

Липсват ми филмите.

Липсва ми музиката.

Липсват ми разговорите и глупавите спорове.

Липсва ми смеха.

Липсва ми чувството, че мога да кажа всичко.

Липсва ми страха да не кажа нещо, което да те прогони.

Липсва ми мисълта, че каквото и да кажа няма да се върнеш, докато не решиш.

Липсва ми мълчанието.

Липсва ми тишината.

Липсва ми спокойствието, което усещах.

Липсва ми вярата, която имах, че мога да сваля всяка защита, да кажа всяка тайна и ти няма да ме нараниш.

Липсва ми стаята ти. За мен тя е като храм..

Липсва ми човека, който си, когато сме в стаята ти.

нежно

Понеже днес няма как бонбоните ми да стигнат до всички, ще ви почерпя с една много нежна песен, която ми е на replay в imesh-a вече няколко дни. А видеото и бързо ми стана любимо. Много е нежно, леко и изчистено. Желая ви лек и нежен летен уикенд и всички да си носим имената със здраве :)

Мария



Master Mimi в сладкарницата






ММ минаваше случайно покрай "Бар на осмия края на вселената" и се спря до разположената край него "Сладкарница на ъгъла между осмия и деветия край на вселената". На витрината видя любимата си торта Гараш и реши да влезе за едно парче. Сладкаря, извика на влизащата преди ММ, Пепи, най-голямата местна кифла:
- Ооо, Пепи, току що докараха от новите торти!
- Така ли?! Дай едно парче, че съм на диета! - примлясквайки отвърна Пепи. ММ се огледа, всички наоколо бяха напудрени, налокумени, намармаладени, нашоколадени и насусамени. То не бяха кифли, не бяха локумки, не бяха козунаци и кроасани. Всички бяха като малки кукли Барби, сладки, че чак накъртваха, водеха до болки в стомаха и гадене. Особено Пепи, с проскубаните ни си екстеншъни до земята, които метяха пудрата захар по пода и приличаха на заскрежасала козина, с идеално шпаклованото си лице с цвят на презрял портокал и устни по-сочни от изгнила праскова... ММ не погледна по-надолу, лицето беше прекалено сладко. Тя отиде до сладкаря, взе си три големи парчета Гараш без да се притеснява за теглото си и бързо излезе, че от миризмата на прегоряло тесто и се виеше свят и се върна в Mimiland преди седмото слънце да залезе. Изяде си сама трите парчета торта и си легна в хамака, изтъкан от нежни мелодии. Слушайки хамака си мислеше как вече, няма да ходи до "Сладкарница на ъгъла между осмия и деветия край на вселената", защото тя се превръщаше в пекарна. "Сладкарница на ъгъла между третия и четвъртия край на вселената" беше по-близо, а и парчетата бяха по-големи.








тук

Този блог стана супер депресарски... Искам да пиша неща, които имат смисъл или просто глупости, които радват като шоколад, освежават като мохито, зареждат като сутрешното кафе, изпито сред лъчите на сутрешното слънце, а пиша скучни глупости. Ама като ми е скучно и депресирано, имам чувството, че съм заточена в този град и аз не знам защо. Тук като, че ли времето е дошло на почивка. Да, не е непоносимо горещо, но е много слънчево и това слънце всеки ден изгрява с идеята да ми се присмее на сивото ежедневие. Еднообразието ме убива малко, по малко, по малко, по малко... Омръзна ми всяка вечер да виждам човека с гипсирания крак, местния футболен отбор, чичкото, който прилича на Balthazar, сервитьорката, прекалила със солариума, с ужасната изкуствена коса, дрогираните връсници на сестра ми, всички "кифлички", които се разхождат из града сякаш всяка вечер е Prom Night и "пичовете" с по-оформени вежди от майките си, изплюти от матрицата "фешън прическа", уличните кучета, чиято популация скоро ще настигне тази на събратята им в Студентски град, татуирания човек с черното куче, малките деца, които излизат да изграят пред блока с грим на чалга певици, старите си съученици, огромните дупки пред входа, оглушелите баби...
Тук на почит е чалга културата, а алтернативните и варианти бързо умират, ако изобщо успеят да се родят. Тук всяко момиче те оглежда с необяснима злоба, все едно си и скрила фон дьо тена, а всяко момче - все едно мечтаеш да си легнеш с него. Тук през деня се носят вечерни рокли, вечерен грим и неудобни токчета, а дестинацията е малкия център или парка. Тук е яко четирима приятели да излязат с еднакви тениски в различен нюанс на лилавото (по принцип обичам лилаво и розово върху мъже, но ТУК е повече от смешно) и различно количество гел за коса на главата. Тук кучето е Мопс, анцуга е Adidas, напитката е мохито, косата е силно топирана, с много "вафлички", изтощена и удължена, устните са нацупени, цветът на очите е фалшив, тенът е тъмен, от солариум (нищо, че морето ни е на 40 минути с кола), ринг-тонът е някаква песен на Inna, кафенето е Бак., а колата си я паркираш, колкото може по-навътре в кафенето, музиката е единствено и само болезнено комерсиална, градът е... МОЯТ РОДЕН!!! Тук са ми голяма част от спомените и голяма част от хората, които са ми ги направили и ще ми правят още.
И въпреки всичко тук, ТУК ми е хубаво!

На края ще ви почерпя с една песен, която на скоро ми припомни един спомен, който аз инато не искам да забравя..


Live не само, защото е сред първите варианти, които намерих, а и защото скоро мисля да направя един exclusive live post, с някои любими мои live-ове.

Master Mimi и пясъчният човек

ММ само беше чувала мимоните да говорят за пясъчните хора. Всеки имаше различна предства за тях, знаеше различна история и си доизмисляше различни неща. Единодушие имаше само по отношение на това, че те винаги се появяват и изчезват с какаовия вятър, който от време на време си играеше с климата в Mimiland.
Докато един ден той не се появи. Вятърът го довя късно през една хладна зимна вечер. Беше красив, до сега ММ не беше виждала някой, който да е красив, а той беше толкова красив. Имаше коса от слънчев пясък, очи като кубчета сняг и устни от фино кадифе. Беше облечен с любовни истории и разбити сърца, обут в замръзнали сълзи и препарирана самота и носещ край. Сърцето му бе обвито в трудно топящ се лед, преди време една самодива, го беше разбила и той едва беше събрал парченцата. Говореше се, че то ще се възстанови, когато той се влюби отново, едва тогава ледът ще се разтопи и той ще спре да лети с вятъра. Тази нощ те говориха дълго и следващата. Той и разказа за пътуванията си, за тайните, който е открил, който търси и които знае, че няма да намери, ресува мечти, плете сънища. След време заедно започнаха да плетат и да рисуват. Той често изчезваше, и скоро се връщаше с още разбити сърца, и още истории за преизживяване. Във висящия замък той намери убежище и уют, за които никой номад не можеше и да мечтае. Знаеше, че каквото и да стане, колкото и време да минеше щеше да се върне, да се усмихне, да я прегърне и да продължат, от където са спрели. Тя толкова обичаше да го слуша, гласът му я омагьосваше, толкова, че тя поиска да разтопи леда. Не можеше, нямаше как, това решение беше негово, не нейно. И така и нейното сърце започна да се пропуква леко, много леко. За да избегне разпадането и тя го обгради в труднотопящ се лед и така малко по малко ММ започна да прилича на него. Стана лицемерна, започна да използва мимоните, да ги търси само, когато има нужда от услуга, имаше все повече познати и все по-малко приятели. Той продължаваше да идва, рядко, но все пак идваше. Вече се гледаха студено и говореха малко, но дълбоко в себе си знаеха, че краят не е близо, тя все още толкова обичаше да го слуша, а той знаеше, че там във висящия замък чаша горещо какао винаги щеше да чака леденото му сърце, готова да го разтопи. Но дали до тогава някой нямаше да го изпревари и да разтопи нейното...

Followers