Стаята ти

Липсва ми стаята ти. Там винаги ми е било хубаво и вярвам, че е заради стаята, защото с теб не винаги ми е било хубаво. Но в стаята ти..

Липсва ми стола.

Липсва ми леглото ти. Студено ми е..

Липсват ми възглавниците.

Липсват ми оранжевите шорти.

Липсва ми тъмнината. В стаята ти винаги е тъмно..

Липсват ми филмите.

Липсва ми музиката.

Липсват ми разговорите и глупавите спорове.

Липсва ми смеха.

Липсва ми чувството, че мога да кажа всичко.

Липсва ми страха да не кажа нещо, което да те прогони.

Липсва ми мисълта, че каквото и да кажа няма да се върнеш, докато не решиш.

Липсва ми мълчанието.

Липсва ми тишината.

Липсва ми спокойствието, което усещах.

Липсва ми вярата, която имах, че мога да сваля всяка защита, да кажа всяка тайна и ти няма да ме нараниш.

Липсва ми стаята ти. За мен тя е като храм..

Липсва ми човека, който си, когато сме в стаята ти.