тук

Този блог стана супер депресарски... Искам да пиша неща, които имат смисъл или просто глупости, които радват като шоколад, освежават като мохито, зареждат като сутрешното кафе, изпито сред лъчите на сутрешното слънце, а пиша скучни глупости. Ама като ми е скучно и депресирано, имам чувството, че съм заточена в този град и аз не знам защо. Тук като, че ли времето е дошло на почивка. Да, не е непоносимо горещо, но е много слънчево и това слънце всеки ден изгрява с идеята да ми се присмее на сивото ежедневие. Еднообразието ме убива малко, по малко, по малко, по малко... Омръзна ми всяка вечер да виждам човека с гипсирания крак, местния футболен отбор, чичкото, който прилича на Balthazar, сервитьорката, прекалила със солариума, с ужасната изкуствена коса, дрогираните връсници на сестра ми, всички "кифлички", които се разхождат из града сякаш всяка вечер е Prom Night и "пичовете" с по-оформени вежди от майките си, изплюти от матрицата "фешън прическа", уличните кучета, чиято популация скоро ще настигне тази на събратята им в Студентски град, татуирания човек с черното куче, малките деца, които излизат да изграят пред блока с грим на чалга певици, старите си съученици, огромните дупки пред входа, оглушелите баби...
Тук на почит е чалга културата, а алтернативните и варианти бързо умират, ако изобщо успеят да се родят. Тук всяко момиче те оглежда с необяснима злоба, все едно си и скрила фон дьо тена, а всяко момче - все едно мечтаеш да си легнеш с него. Тук през деня се носят вечерни рокли, вечерен грим и неудобни токчета, а дестинацията е малкия център или парка. Тук е яко четирима приятели да излязат с еднакви тениски в различен нюанс на лилавото (по принцип обичам лилаво и розово върху мъже, но ТУК е повече от смешно) и различно количество гел за коса на главата. Тук кучето е Мопс, анцуга е Adidas, напитката е мохито, косата е силно топирана, с много "вафлички", изтощена и удължена, устните са нацупени, цветът на очите е фалшив, тенът е тъмен, от солариум (нищо, че морето ни е на 40 минути с кола), ринг-тонът е някаква песен на Inna, кафенето е Бак., а колата си я паркираш, колкото може по-навътре в кафенето, музиката е единствено и само болезнено комерсиална, градът е... МОЯТ РОДЕН!!! Тук са ми голяма част от спомените и голяма част от хората, които са ми ги направили и ще ми правят още.
И въпреки всичко тук, ТУК ми е хубаво!

На края ще ви почерпя с една песен, която на скоро ми припомни един спомен, който аз инато не искам да забравя..


Live не само, защото е сред първите варианти, които намерих, а и защото скоро мисля да направя един exclusive live post, с някои любими мои live-ове.