ММ минаваше случайно покрай "Бар на осмия края на вселената" и се спря до разположената край него "Сладкарница на ъгъла между осмия и деветия край на вселената". На витрината видя любимата си торта Гараш и реши да влезе за едно парче. Сладкаря, извика на влизащата преди ММ, Пепи, най-голямата местна кифла:
- Ооо, Пепи, току що докараха от новите торти!
- Така ли?! Дай едно парче, че съм на диета! - примлясквайки отвърна Пепи. ММ се огледа, всички наоколо бяха напудрени, налокумени, намармаладени, нашоколадени и насусамени. То не бяха кифли, не бяха локумки, не бяха козунаци и кроасани. Всички бяха като малки кукли Барби, сладки, че чак накъртваха, водеха до болки в стомаха и гадене. Особено Пепи, с проскубаните ни си екстеншъни до земята, които метяха пудрата захар по пода и приличаха на заскрежасала козина, с идеално шпаклованото си лице с цвят на презрял портокал и устни по-сочни от изгнила праскова... ММ не погледна по-надолу, лицето беше прекалено сладко. Тя отиде до сладкаря, взе си три големи парчета Гараш без да се притеснява за теглото си и бързо излезе, че от миризмата на прегоряло тесто и се виеше свят и се върна в Mimiland преди седмото слънце да залезе. Изяде си сама трите парчета торта и си легна в хамака, изтъкан от нежни мелодии. Слушайки хамака си мислеше как вече, няма да ходи до "Сладкарница на ъгъла между осмия и деветия край на вселената", защото тя се превръщаше в пекарна. "Сладкарница на ъгъла между третия и четвъртия край на вселената" беше по-близо, а и парчетата бяха по-големи.
No comments:
Post a Comment