положението е така

Тазиии песеееен, някой трябва да я забрани със закон.




Не мога да спра да я слушам и да я пускам отново, и отново, и отново, и да си мисля, как ми харесват цветовете, колко е хубав текстът, и колко е готин гласът му, и как искам такъв пуловер, и колко красиво звучи цигулката, и как омагьосващо й се вее косата, и как той не може да свали очи от нея, и не може да спре да мисли за нея, и как искам някой също да не сваля очи от мен, и да не спира да мисли за мен, и колко й завиждам, че го има, и за косата, и пуловера, и за текста, и за морето.

ако кактусите можеха да летят..

Ако кактусите можеха да летят, щяха да са гадно насекомо.

Страх ме е от тези, които ме обичат.

Сама се променям бързо, ненарочно и несъобразително.


Имам чувството, че е минало половината завинаги.


Ако един ден имам син, ще го кръстя Фабиен, евентуално.


Слънчогледът ми е новото любимо цвете.


Привързвам се към вещи, както към хора - веднага и за постоянно.

Вече я няма Бялата лагуна, но пък сервитьорът на плажа си е същият от както бях на осем.


Винаги вярвам в неспазени обещания, лицемерни комплименти и задни мисли.


Мога цял ден да се ровя в старите рокли на мама, да слушам касетките на татко и да си мечтая за Париж през 70-те..

Мисля си за теб в лимонада, касис и входяща кутия.

Сестра ми е толкова забавна!

Най-сладка съм около глезените - комарите разбират..

Снимките били за спомен, не трябвало да съм хубава..

Хлебарките умират като фараони - с кръстосани крайници.

Не есента, а лятото е умиращ сезон.

Всичко е като във филм, като в съвършена драма..

Искам да съм динозавър, летящ.

Някак успяваш да ме превръщаш в себе си.

Мими, изненадай ме!

"Лека нощ! Не! Добър вечер!"








Нютон, Везувий и полупрозрачните балони

Нютон разбираше от политика, колкото Везувий от вулкани, но и двамата бяха убедени, че Земята се върти наляво и слънцето изгрява винаги в 5 и 32 минути.

Такива малки сигурности ги правеха толкова интересни един за друг.

Например, Нютон знаеше да събира трицифрени числа, но освен това беше убеден, че трицифрено число с цифра на стотиците 3 плюс трицифрено число с цифра на стотиците 3 винаги дават 634, независимо от останалите цифри. Беше единствения в селото, който беше достигнал такива интелектуални висоти и всички го боготворяха.

Везувий обичаше да вечеря магданоз, по 2 3 връзки голи, без овкусители и така всеки първи и втори вторник, всяка сряда и всяка последна неделя на месеца. Някъде беше чул, че магданоза те прави по-висок, а той милия беше 40 см.

Приятелството е странно нещо. Можеха да си споделят долните гащи, но станеше ли дума за селската принцеса, бяха най-големите егоисти на света. Бяха луди по нея, тя по един футболист от съседното село, той по една кръчмарка от столична дискотека, тя по барманката, тя по събирача на боклук, той по майката на шефа си, тя по мъжа си, той по котката, тя по врабчето (най-невъзможната от всички разказани любови в това изречение), то по друго врабче, другото бе лудо по първото. Най-накрая малко взаимност. А колкото до принцесата на селото, казваше се Петифурна, което е достатъчно.

Заедно е сложна дума, която с остаряването на света става все по-трудна за администриране. Но за нашите герои, заедно не беше проблем, трудно им се получаваше отделното, защото да не забравяме, че въпреки че е герой и има десетки споменати и неоткрити таланти, Нютон беше дете и от много времена на време му се налагаше да се прибира вкъщи. Тогава си изпращаха писма в полупрозрачни балони, които никога не стигаха до другия, защото се пукаха в първото дърво по пътя, а не знам дали съм споменавала, но селата им ги делеше иглолистна гора.






Master Mimi и пазачът на тайни

Беше минал половин час след завинаги, но светът все още се движеше в правилната посока, без дори да бе забавил ход. Спокойна, че всичко се върти наред ММ се преоблече и слезе на Земята.

На едно малко летище в пустинята я чакаше пазачът на тайни, готов да си довърши историята и да й помогне да излекува времето. ММ изчака с пълно нетърпение завинаги да свърши, надявайки се, че след края му времето ще се успокои, ще забави ход и ще си почине. За нейно разочарование това не стана. Времето продължаваше да бъде все така инато и непокорно, а това започваше да я плаши. Можеше да изчака и никога да приключи, но изпитваше страх, защото нито знаеше, колко точно дни имаше до тогава, нито дали времето щеше да го понесе. Така иска, не иска, помоли пазача на тайни за среща.

Пазачът пазеше всяка тайна известна на вселената в малки стъклени кутийки с формата на пирамида в своя дворец в средата на тайна пустиня, намираща се някъде из Африка. Той не знаеше тайните, просто ги наглеждаше, докато пораснеха достатъчно, за да се грижат сами за себе си. Всяка тайна заспиваше по шест пъти на ден, обичаше замразени малини и сок от тиква.

Когато ММ го помоли за информация първия път, той й отказа. Нито имаше право, нито знаеше къде да търси. Но при втория им разговор небето се пропука и изстреля тънка остра мълния право в три нови бебета-тайни. Съкрушен от загубата пазачът наруши първия и най-важен закон на пазачите, проговори на пирамидите. Събра всичките в залата за спешни заседания, която не бе виждала толкова тайни от времето на инквизията и помоли в името на съвместното им бъдеще тези, които знаят, как да излекуват времето, да излязат напред. След триседмично мълчание, през което единственият звук, който огласяваше залата, беше почукване на стъкълца, две средно големи пирамидки се претъркулиха плахо.

Той ги отдели в малка стая и писа на ММ, че има нейните отговори. Тя обаче, реши да даде още малко време на времето да се справи само, то обаче бе страдало прекалено дълго и силите му отслабваха.

Когато пристигна на летището, пазачът я качи в карета с червени стъкла, през които се виждаха водопади и двамата се отправиха към тайната пустиня. Входната врата на двореца се разтвори като завеса от желирана вода и двамата встъпиха в стъклена зала. Цялото място беше от стъкло, така пазачът винаги знаеше коя тайна, къде шава.

Той я покани в малкия си зален кабинет. Там я чакаха двете треперещи тайни. Никога до сега тайна не се беше разкривала преди да порасне и те не знаеха, как ще реагира материята им на случващото се.

ММ седна на удобно кресло в единия ъгъл на кабинета, пазачът й наля чай от сини сливи и сложи едната тайна на масичката до нея. Тайната не чака дълго и проговори:
- Времето не е болно, а изплашено. Страх го е от старостта. Някой му каза, че всичко умира, след като остарее. Това е.

Пирамидката се разтресе още по-силно, подскочи, падна на земята и се превърна в голяма пирамида. Дойде редът на втората. Тя се намести по-уверено пред ММ и започна да разказва себе си:
- Времето вярва сляпо само на едно нещо - на горската фея от осмата гора в третата северна пустиня на втория ъгъл на вселената. Само тя може да го убеди, че няма да остарее.

След като чу тези думи, малко парче неспокойствие се откъсна от сърцето на ММ и се изпари. Тя отлетя от замъка веднага без да обели дума.

Пазачът знаеше, че е загубил две тайни преждевременно, но е спасил милиони от неслучване.








P.S. Благодаря ти, Радо!


обади ми се!



Ето нещо красиво за загрявка..



Обади ми се, чуй как вдишвам, усмихни се и затвори.








.. и 6 наум

Този блог забрави що е постване.. Ама ще се върна, имам нещо предвид :)




Followers