Master Mimi и черешовите сънища

В онази топла зимна вечер, когато навън валеше сняг, но в чорапите на ММ беше топло, тя тръгна към старата тъмна борова гора, за да се срещне с разказвачката на черешови сънища. Преди много време беше чула там една история, но беше забравила края и сега отиваше за да си го припомни. Старата гора всъщност не беше стара, беше на около 15 години, но я наричаха така, защото всяко едно борче в нея, вместо зелено, беше сребристо на цвят. Вървейки по пътеката, ММ мина покрай най-дълбокото езеро в Mimiland, най-малкото зайче в гората с размерите на дребно мишле и най-хитрата лисица в местността.

Накрая стигна малка колиба от розово сребро и мина по тясна крива алея към входната врата. Когато стигна до нея, дръпна тънък златист конец, завършващ с голяма камбана, която издаваше толкова тих и нежен звук, че дори и при пълна тишина, трудно се улавяше. Вратата се отвори и от вътре се показа дребна старица, подпираща се на изумруден бастун. Разказвачката на черешови сънища веднага позна ММ, покани я вътре и я прегърна въодушевено. След като си сипаха по чаша ягодова облачна сметана и седнаха край огромната камина с горящ пламък на кибритена клечка, ММ веднага зададе въпроса си:

- Не съм тук случайно. От няколко дни ме гложди една мисъл и не ми дава покой. Спомняш ли си онзи сън, който ми разказа в нощта на малкия вълк, когато цяла нощ пихме ментов сок около огъня с групата туристи. Кажи ми, кое беше момчето с черните очи, което щеше да ми споделя дълго пазена тайна и как свършваше сънят?
- О, това беше хубав сън, често си спомням за него, но сигурна ли си, че не си го срещнала вече? - Напълно, така че моля те, кажи ми, каквото искам да знам. - Съжалявам, че ще трябва да те разочаровам мила, но не мога да ти отговоря никак, защото, ако не помниш наистина и аз не знам края. Просто сънят нямаше край. Жалко, че още не знаем изхода на историята.
- Дали съдбата пак не се е намесила някак?
- Възможно е, знаеш, че тя не си пада по черешовите ми предсказания.
- Сипи ми още малко сметана...

Докато ММ казваше това, на вратата се почука. Разкaзвачката отвори и отвън се показа висок черноок мъж.

- Кой си ти и какво искаш?
- Онзи, който тя чака да срещне от нощта, в която и разказа приказката.
- От къде знаеш за приказката?
- Трябва да й кажа тайна, нали? Аз съм пазителя на тайните от приказките ти? Онзи, който знае всички отговори и този, който никога не говори.
- Но сега...
- Да, време е приказките ти да сe променят, имам толкова много за казване.
- Добре, слушам те. - прекъсна ги ММ - Казвай каквото имаш да казваш.
- Въпреки, че си кралица, очаквах да си по-учтива, поне според разказите за теб.
- Нали знаеш, че сама пиша разказите си, не бъди изненадан.
- :) Ще ти кажа, имай търпение! Времето е твое.
- Времето е болно от месеци. Светът ми е объркан, помогни ни.
- Може ли първо чаша ягодова облачна сметана, носят се легенди за нея.

Старицата му наля една и тримата седнаха около нов, малко по-силен огън...