Ключът

Понеже ми стана жал, докато те гледах как се мъчеше да откриеш пътя към сърцето ми и когато най-накрая с цената много усилия го намери, разбра, че вратата е заключена. За това реших да те светна по въпроса с отключването. Еми, sorry, какво да ти кажа, изгубих ключа, няма го! Разбра ли, няма.

Така, че разбивай! С всичка сила, с рамо или с ритник, с мили думи или игнориране, или пък бъди много груб, нямам претенции, само да боли, иначе просто няма да те обичам. А е готино да те обичат, повярвай ми! А като влезеш пак го давай твърдо, иначе ще бъде скучно, а не ми се умира точно от скука. Ясна ли съм. Дано, че наистина ми става мъчно всеки път, щом прочета какво се върти в ума ти.

А и сега, след като вече знаеш как, да не мислиш че ще те чакам да се приспособяваш. Грешка! Нетърпелива съм, крайно много. Защото хубавите неща не стават бавно, хората просто мислят бавно. Тей че Hurry up! или "Bye, bye!" без "See u soon"!

Ако все още не разбираш, по-добре се откажи, че ми писна да се обяснявам. За бога, не мисля сложно, не употребявам сложни думи, освен ако не го налага разговора и пак се налага често да се обяснявам. Не искам, пък, отказвам да приема, че съм сложна. Не съм, напротив, мисля просто, искам просто нещо - да съм щастлива и често дори без теб успявам, но някак си не прекалено самонадеяно смятам, че можем да сме си полезни.

Така че, моля те, удряй! Не много силно, преди теб го натрошиха и сега поддава лесно ;)