The world is mine, f*ck you David Guetta!




Ей това в ушите и светът е мой!

И времето ще стане хубаво!

И спасение ще дебне отвсякъде!

И няма да ядем сладолед, ако няма ягоди!

И ще има Mellow Music Festival целогодишно, защитен от закона!

И летните софийски вечери ще са в Tоba&co, останалите - тайна!

Колкото до морето, то си е мое по принцип!

Чао, чао!



in a Mellow mood

Тук съм!

И докато си допивам колата искам да ти разкажа за нещо готино. Става дума за Mellow Music Festival. Колко яко звучи само. Всъщност, когато потърсиш думата в речника излиза

MELLOW
I.
1. (у) зрял, мек, сладък, сочен (за плод)
2. пивък, отлежал (за вино)
3. глинест, богат, мазен (за почва)
4. поумнял, зрял, улегнал, уталожен
5. прен. мек (за светлина, звук), топъл (за цвят)
6. любезен, добродушен, сърдечен, весел, общителен
in a MELLOW mood размекнат
7. разг. пийнал, с повишено настроение, на градус

Толкова много неща, защото Mellow Music Festival е толкова много неща. За първи път у нас идват хора, които до скоро можеше да чуеш само в интернет, по радиото или на някой чужд фестивал, но и през ум нямаше да ти мине да ги видиш на живо, у нас и то за 20 лева(всъщност билета за трите дни, ги прави по около 13 лв на ден, което си е колкото един обяд. Е, не знам за теб, но аз с удоволствие бих се лишила от манджата в името на саунда!), че дори и без пари. Време беше и у нас нещата да се случват сега, а не след време. Все пак, по дяволите, но сърбите си имат Exit, не беше честно.

Безплатната сцена е в Борисовата градина и стартира утре 27.05 от 18. Парти в парка, на тревата и така всеки ден от 27 до 29. Да не цапате, ей!

Обещаха да има Mellow Money, което е валута равна на 2 лева,

обещаха пиене и сандвичи,
обещаха да изчистят,
обещаха 100 подарени билета на ден в томболка (мразя тази дума) с питиетата и храната,
обещаха да има талони отстъпка 20% от цената на билета за скептиците и намусените физиономии или за ентусиастите,
обещаха Mellow коктейл, това е факт. Опитах го и е готин! Мисля, че видях и нещо тяхно в SupaStar, но не мога да потвърдя.
Обещават нещо страхотно, както в Борисовата, така и в Inter Expo Center.. Там партитата на 27, 28 и 29 започват от 23 часа.
Ще видим!


Онзи ден youtube ми препоръча да чуя The Phonomenal Handclap Band и аз послушно си ги пуснах, после друг техен live, после друг и така цял ден. Днес отворих програмата на Mellow Music Festival и ги видях там.. Шах! Харесвам Help Me Jones, King Midas Sound, WhoMadeWho и Jahcoozi. Чух по нещо от останалите селектирани музиканти и смело и уверено мога да кажа ДАА.

Да за готината идея и намеренията, дано ги осъществим!


letting go

Знам, че няма да повярваш, но се изморих. Толкова, че дори няма да го напиша.

Мисля, че песента е хубава.





ПП: Не питай, няма да кажа.


Банка ***

Искам на плаж с малко хора, едър пясък, бистра вода, много, много слънце и лимонада, а и да е много горещо без вятър.

Искам ванилов сладолед с парченца киви, банан, шоколад и малко стафиди, като онзи, който ядях като малка.


Искам сесията да приключи завършено.


Искам не промяна, а развитие.


Искам нова рокля и касетофон, от онези старите, ще слушам касетките на тати.


Искам да кажа "Тати е най-страхотен и никак, ама никак, не заслужава да го забравям."


Искам да помня повече и да виждам повече, и да забравям по-бързо.

Искам кон.. и пешка. Шах.. и мат.

Искам от пилешката супа на баба, таратора на мама, шопската салата на татко, бисквитената торта на Ева, картофите на Петя, доматите на Радо и Алекс най-накрая да ми сготви.

Искам
The Killers, Keane, Kings of Leon, The Feeling и Erykah Badu в България да ми пеят, докато си чета списанието.

Искам да видя Боряна.

Искам без обвързване.

Искам шшшшшейк, шшшшшвепс тоник с джин, шшшшише не Шшшшуменско, а шшшшанел (Chanel), шшшширина (да, още), шшшшлифер за есента, шшшшорти за лятото, шшшофиорско средство, шшшшекерче, шшшшлагерна вечер, шшшщампа на пижама, шшшшшТ. Искам да въртя света около себе си.

Искам да съм яка като як, не като крава.

Искам да ти кажа, че един ден ще спра да мисля и ще съжаляваш.

Искам много неща, които ме е срам да кажа и още толкова, които не ми трябват.


Искам една много малка дървена къща в планината, където да ходя през уикендите веднъж на два месеца.

Искам и една бяла вила на морето в някое село само с ток, вода и обхват от време на време.

Искам да стана DJ.


Искам собствен клуб.

Искам си лятото.

Искам да продължа.

... но за сега стига толкова.




Песента няма връзка и може да съм я пускала вече, нищо..

ПП: Имах хубава вечер.

I wanna be a DJ!


Мога цял ден да си соля краставичките и да подскачам из стаята си на тази песен.

Enjoy!



Време ти беше да пораснеш!

Ето на, пак имаш рожден ден. Честито за пореден път.

Основната идея на този пост е, да ти обясня, че 18 не е важен рожден ден и не му приписвай големи очаквания, моля. Ще ти разкажа какво научих аз за тези 4 години преднина, а изводите си прави сама:

1-во: Никак, ама никак не си голяма, дори малко не си пораснала и дано още дълги години да останеш така.

2-ро: Като станеш на 18, отговорностите ти не стават повече, това се случва едва около 19 20 годишна възраст и пак не изведнъж.

3-то: И органиченията не стават по-малко, ама никак, чак около 20 21 нашите ще започнат да гледат на теб с доверието към голям човек и пак не е сигурно.

4-то: Махни се от този град, готино е да израснеш там, но после просто няма смисъл.

5-то: Яж по-малко от всичко, но повече киви, шоколад и банани.. Пий повече вода!
6-мо: Слушай много музика, но повече хубава!
7-мо: Прави повече секс и се влюбвай по-малко!
8-то: Излизай повече и стой по-малко пред компютъра!
9-то: Не харесвай всички и не харесвай в хората само външния им вид! Глупавите са готина компания. Мисли много, но премисляй малко! Не се колебай!
10-то: Учи повече, слушай приятелите си по-малко!
11-то: Страхувай се по-малко, прави повече глупости!
12-то: Мрази много, обичай много, вярвай много, лъжи бързо, бъди крайно пряма!
13-то: Пътувай и без пари.
14-то: Греши, греши, греши, съжалявай!
15-то: Смей се, подскачай, танцувай мнооооооого!
16-то: Купувай си повече ненужни неща, прахосвай!
17-то: Пускай си тото
18-то: НЕ ЧАКАЙ!

ОБИЧАМ ТЕ!




На сестра ми.


Happy ending

О: Къде си?
А: Тук съм. Точно пред теб. Гола. Себе си. Млада. С малко по-голямо коремче, от колкото искам.. но иначе всичко друго е точно, както си го представях. Браво! И в очите е облачно, не блестят. Как го направи?
О: Не бях аз, горивото свърши.
А: Аха..



Тази песен някак ме докосна. Чувството е същото като това, когато намериш дреха, която като че ли е шита точно и само за теб. Дано ти хареса!




Далече от мен!



Минаха дни, месеци дори...




Бягай делече от мен, щом си така студен, с мен!



онази.. тази

Искаше да остане, но се страхуваше, че той няма да я разбере, а и дъхът му пробождаше тила й като нажежено шило. Сутрин се влюбваше, а не му трябваше влюбена. Затова направи закуска, която казваше "Благодаря ти, беше хубаво." и забрави тефтера си. В него нямаше данни, имена и адреси. Там тя разказваше дните си построени на опорни точки. Нещо като дневник, но дневник е детска дума. Беше пълен с графици, задачи, бележки, коментари, истории, който й идваха на ум, докато пътуваше или чакаше..
  • кафе с бонбонения принц
  • обяд с дивото зове
  • на кубчета на прах
  • да изям бисквитена торта
  • да включа луната и да й направя обяд
  • конфитюр с онзи в мазата
  • да я направя на пух и пясък
  • кристален сън с разказвача вчера по преди тъмно
  • фънк в главата, пънк в косата и близалка след месец с оцветявчика
  • да изрязвам картинки на пейка в езерото
  • с много вода в косата и малко кафява захар
  • да си изхвърля телефона
  • да намеря място без сянка
  • да изпия половин литър въздух
Ето такива и всякакви. Но той нямаше да я открие на същите места и със същите хора, вече.

Отпи глътка мляко и затвори вратата преди той да се събуди. Щеше да съжалява, че не е опознал онази лудата и разумната, и подлата, и милата, и загрижената, и темерута. Онази с нежните ръце и с бързите стъпки. Онази за хубавите дни и снобските разговори. Онази с любопитните очи и карамеления поглед. Онази спонтанната, емоционалната, с дългите пръсти. Онази дразнещата и досадната, и натрапчивата, и нетактичната, и малката, и крехката, и силната, и усмихнатата, и четящата мисли, крадящата сънища, с кратките sms-и. Онази с голите крака, дълбокото деколте, срамежливата, която винаги знаеше и понякога не знаеше.. Онази, която идваше за малко и си отиваше късно. Онази със странния нос и тръпчинката. Една такава някаква.





Тази тук е скучна, плаха и глупава, току що се влюби.


Купидон ли?



Само, ако Купидон знаеше колко го мразя!?






Малко над света и много под небето..

Малко над света и много под небето, на покрива на стария мол, една принцеса седеше на ръба с виснали крака и гледаше как гумените й пантофки летят към асфалта. Така й убиваха.

Долу я чакаше някакъв барон с тиква в ръка, която му наливаше гранулена мъдрост в главата. Гледаха се от часове, но освен тя да го цели с гумените си пантофи, които отскачаха обратно при нея и той да пие тиквен сок, друго не се случи. Накрая тиквата свърши и барона си замина с натежала глава. Тя изморено си прибра пантофите в джоба и обу стъклени сандали на платформа.

Отляво изникна един кралски свинар водещ пеперуди на каишки. Щом видя принцесата, каза нещо на пеперудата най-отзад, освободи я от каишката и тя литна към върха на мола. Кацна аристократичното рамо и започна да рецитира любовни писма. Принцесата я издуха на третото изречение, а пеперудата щастливо свободна отлетя на юго-запад. Същото се случи и с най-първата пеперуда, и третата, и пред пред последната, и двадесет и втората. Накрая свинаря остана сам на ъгъла на улицата, взирайки се в безразличните очи на кралската дъщеря. Не след дълго и той си замина.

След още по-малко време едновременно се появиха графа на жабешкия гьол и портиера на страшната гора. Първият изобщо не забеляза принцесата, видя само малката коронка, която проблясваше над челото й. Пленен от мисълта за стопанисването на кралското лебедово езеро, тръгна да се катери по мола и да увещава принцесата за изискана вечеря с мариновани жабешки бутчета. Тя започна да го цели със захарен памук, който полепваше по него и му пречеше да се катери.

Едновременно с това портиера на страшната гора я обстрелваше с любовни стрели, които беше откраднал от малкия Купидон по време на едно тяхно спречкване в бар за разбити сърца. Принцесата само го погледа с "Наистина ли?!", при което с едно "пук" той се изпари на тротоара. Графа също се отказа на средата на южната стена на мола.

Принцесата отново остана сама на ръба на мола с виснали крака, гледайки към отсрещния ъгъл. Всъщност, тя все още чакаше принца.



на широко

Напоследък ми е широко. Изпразвам се някак. Губя се.

Местим се и е прекрасно. Новият ни дом става точно както всички си го представяхме, което е странно, имайки предвид различните ни идеи.

Днес прибирах старите си вещи в кашони. Намерих стари ученически снимки, които бих изгорила, ако не вярвах, че показват завиден градеж :)

Намерих и стари писма от един от най-добрите приятели, които изгубих. Стари пликове с по една, две, три марки, изписани с цветни моливи, "Липсваш ми".. Сега тя е далече и е щастлива. Липсва ми все още, но свикнах с тази празнота. Освобождава се място.

Открих старата си плюшена горила. Винаги ми се е струвала огромна, но стига само до коляното ми. Татко ми я беше донесъл от Чехия с първата Fanta Портокал и кола с дистанционно - играчките за момчета винаги са били по-хубави. Там беше и гуменото зайче. Баба ми е разказвала, че съм плакала цяла неделя за него, дори и на сън, след като съм го видяла на витрината на един магазин. Било затворено. Купила ми го на следващата сутрин. Беше една от любимите ми играчки.

Помня всичко тук. Помня как и защо татко счупи стъклото на вратата на хола. Помня как разцепих веждата на сестра ми със същата врата. Помня шоколадовите торти и как татко ми навиваше косата след баня с любимия си гребен, докато не постигне точно определен ъгъл на извивка. Помня как ме научи да играя шах и никога не ме остави да бия. Помня как се контех със старите дрехи на мама и обръщах апартамента, за да намеря коледните си подаръци. След време просто спря да купува, защото все не ги харесвах. Намерих и старите си касетки на DJ Bobo и Nelly.

Старият ми компютър изглежда толкова безпомощен и тъжен. Той няма да се премести и за това просто наблюдава еуфорията отстрани. Беше добър приятел, помогна ми да намеря много добри приятели. Повечето от тях вече изгубих, други съм на път на изгубя.

Местим се в старата къща на баба. Израснах там, но сега е толкова различна..

Всъщност, те се местят. Аз се изнесох преди 3 години и вече идвам нагости само по празниците. В новия ни дом ми е по-скоро празно, отколкото ново..

Свих се някак. Джинсите са ми свободни, обувките станаха удобни (нещо, на което не съм свикнала), чантите все са празни напоследък, дори и сутиените ми падат. Леглото ми е голямо и студено. Стаята ми е просторна и дори не забелязвам съквартирантите си.

Не виждам, но и в мъглата усещам пространство.

И в музиката. Слушам нещо, което веднага ми омръзва и скачам на следващото и все е ново, и неопознато.

Времето ми е подвластно. Нещата се случват колкото искам и когато искам.

Изгубих си чувството. Всъщност, май му обърнах гръб и сега имам място за ново. Но нека има място.





Широко ми е, губя по нещо постоянно, но се освобождава място за онзи момент, след време, когато ще започна да търся, да намирам и за запазвам.


It is not a beautiful period and this does not disturb me!

Харесва ми:

Grey issue 02 Spring/Summer 10

"It is not a beautiful period and this does not disturb me. Lethargy is often followed by Splendor.
As the new generation chaotically constructs itself, trying to emerge from the laden tide of contenders, the situation is quasi dangerous. Many forgettable collections (most already forgotten) based on total absurdity, or worse, absence of clear and valid Inspiration. The emerging geniuses are suddenly fewer which helps to recognize them. Aside from the few
standouts there are many flash-in-the-pan pseudo greats, falling stars and sons. Critical moments are there for the proliferation of creativity. In such moments family, tradition, religion and fundamental values ignite the righteous. The permanent and enduring regain importance, superficiality is abandoned, artistic manifestations veer towards substance and gain meaning. In these periods natural selection manifests itself via meritocracy where no money or genealogy is able to influence the final judgment of time. And then there are people, artists, places, companies, clothes which are perpetual…"




Защо не ме обичаш?! A..






Why don't you love me, when I make me so damn easy to love?



На място, което само ние си знаем..

Просълзих се, мръсница! Не, че е трудно. Жалко е.

Аз искам да благодаря на онова нещо, което управлява вселената, че имам такива приятели, които имат смелостта да се е**ват с мен по най-гадния начин, възползвайки се от правото да имат Информацията с голямото И, и накрая да се разкайват с най-тъжните и искрени физиономии. Да, преглътнах го, все пак положението ми преди всичко е смешно.

А светът е прекрасен, казвала ли съм ти! И основата на тази прекрасност е музика. И от музиката научих, че е по-добре да идваш от нищото, от колкото нищо да идва от теб.

Чудя се, какво ли е времето при теб?

Странствам в собствената си земя и не разбирам защо..

Вече няма да спя, времето вечер е толкова по-мило, въздухът е по-вкусен, a тъмнината е топла. Обади се, ако си наблизо!

Ако имаш една минута, дай.

Остарявам. Но бавно и красиво. "От диен на диен саам по-сАвършиен!"

Притежавам супер сила, но ми свършиха батериите. Дай малко ток!

1, 2, 3, 4.. 5, 6, 7.. 8 тайни си имам ; )

Искам още резени лимон за джина и още лед, и малко тоник, и по-къси панталонки.

Казват, че се разтапям. Аз знам, че треперя. Казват, че грея и какво?

Не ме гледай така!

Не знам текста и няма да пея на ум.

Какви усложнение? Само си говорим..

Вл***ам се с гръм и трясък.

Не ме е страх от атомна енергия.

Страх ме от високо, затова все се хвърлям в дълбокото.

Теб от какво те е страх?

"Когато си тъжен, когато си сам, вълшебното хапче глътни.."

Колко хубави песни губим покрай изгубени хора.

Харесвам как косата ти стърчи наляво.

Нямам тъжни снимки.

Навремето един пират ми каза да пазя левия си крак от наводнения. След това една принцеса ме помоли да се грижа за буклите си. Звярът се страхуваше да не стана красива, а заекът - за опашката си.

Теб от какво те е страх?







MM, не Master Mimi

Имах ужасна седмица с ужасен край. Още не знам как успях да стигна до събота, но е факт - тук съм и пиша за капак. Едва гледам, но ме е страх, че ако заспя, ще се събудя в понеделник и то успала се. А имам куп задачи за уикенда и основната е да си поема дъх. Дълбоко.

А като мисля какъв се очертава май, ми се иска да сме септември. До тук с мрънкането.

Вече няма ММ. Не, не Master Mimi, а телевизията.

http://capital.bg/light/istorii/2010/04/29/894456_minalo_nezabravimo/

Да, тъпо.


Като всяко готино нещо у нас и това свърши много рано. Помня как израснах с тази телевизия. По едно време доста издаваше багажа, някъде тогава кабелният ни оператор я спря. След време го сменихме и когато пак видях ММ не повярвах, че е Произведена в България. Без скучни предавания, с малко реклами и много музика, и то каква. ММ ме влюби в Melody Gardot и вечно ще съм признателна. Когато се прибирах вкъщи телевизора в стаята ми беше 24 часа на канала, защото друго просто не си струва да се гледа.

И сега я заменят със спортен канал.. Не знам дали с чалга нямаше да изкарат повече пари, от колкото със спорт. Знам, че ММ нямаше да им ги донесе, но знам, че щеше да възпита на много по-стойностни неща, от колкото един футболен мач. Но както всичко друго у нас и това се случва по тъпия начин.

Това е. До скоро или Лека, или както искаш. Все едно..





..


Followers