Долу я чакаше някакъв барон с тиква в ръка, която му наливаше гранулена мъдрост в главата. Гледаха се от часове, но освен тя да го цели с гумените си пантофи, които отскачаха обратно при нея и той да пие тиквен сок, друго не се случи. Накрая тиквата свърши и барона си замина с натежала глава. Тя изморено си прибра пантофите в джоба и обу стъклени сандали на платформа.
Отляво изникна един кралски свинар водещ пеперуди на каишки. Щом видя принцесата, каза нещо на пеперудата най-отзад, освободи я от каишката и тя литна към върха на мола. Кацна аристократичното рамо и започна да рецитира любовни писма. Принцесата я издуха на третото изречение, а пеперудата щастливо свободна отлетя на юго-запад. Същото се случи и с най-първата пеперуда, и третата, и пред пред последната, и двадесет и втората. Накрая свинаря остана сам на ъгъла на улицата, взирайки се в безразличните очи на кралската дъщеря. Не след дълго и той си замина.
След още по-малко време едновременно се появиха графа на жабешкия гьол и портиера на страшната гора. Първият изобщо не забеляза принцесата, видя само малката коронка, която проблясваше над челото й. Пленен от мисълта за стопанисването на кралското лебедово езеро, тръгна да се катери по мола и да увещава принцесата за изискана вечеря с мариновани жабешки бутчета. Тя започна да го цели със захарен памук, който полепваше по него и му пречеше да се катери.
Едновременно с това портиера на страшната гора я обстрелваше с любовни стрели, които беше откраднал от малкия Купидон по време на едно тяхно спречкване в бар за разбити сърца. Принцесата само го погледа с "Наистина ли?!", при което с едно "пук" той се изпари на тротоара. Графа също се отказа на средата на южната стена на мола.
Принцесата отново остана сама на ръба на мола с виснали крака, гледайки към отсрещния ъгъл. Всъщност, тя все още чакаше принца.
No comments:
Post a Comment