на широко

Напоследък ми е широко. Изпразвам се някак. Губя се.

Местим се и е прекрасно. Новият ни дом става точно както всички си го представяхме, което е странно, имайки предвид различните ни идеи.

Днес прибирах старите си вещи в кашони. Намерих стари ученически снимки, които бих изгорила, ако не вярвах, че показват завиден градеж :)

Намерих и стари писма от един от най-добрите приятели, които изгубих. Стари пликове с по една, две, три марки, изписани с цветни моливи, "Липсваш ми".. Сега тя е далече и е щастлива. Липсва ми все още, но свикнах с тази празнота. Освобождава се място.

Открих старата си плюшена горила. Винаги ми се е струвала огромна, но стига само до коляното ми. Татко ми я беше донесъл от Чехия с първата Fanta Портокал и кола с дистанционно - играчките за момчета винаги са били по-хубави. Там беше и гуменото зайче. Баба ми е разказвала, че съм плакала цяла неделя за него, дори и на сън, след като съм го видяла на витрината на един магазин. Било затворено. Купила ми го на следващата сутрин. Беше една от любимите ми играчки.

Помня всичко тук. Помня как и защо татко счупи стъклото на вратата на хола. Помня как разцепих веждата на сестра ми със същата врата. Помня шоколадовите торти и как татко ми навиваше косата след баня с любимия си гребен, докато не постигне точно определен ъгъл на извивка. Помня как ме научи да играя шах и никога не ме остави да бия. Помня как се контех със старите дрехи на мама и обръщах апартамента, за да намеря коледните си подаръци. След време просто спря да купува, защото все не ги харесвах. Намерих и старите си касетки на DJ Bobo и Nelly.

Старият ми компютър изглежда толкова безпомощен и тъжен. Той няма да се премести и за това просто наблюдава еуфорията отстрани. Беше добър приятел, помогна ми да намеря много добри приятели. Повечето от тях вече изгубих, други съм на път на изгубя.

Местим се в старата къща на баба. Израснах там, но сега е толкова различна..

Всъщност, те се местят. Аз се изнесох преди 3 години и вече идвам нагости само по празниците. В новия ни дом ми е по-скоро празно, отколкото ново..

Свих се някак. Джинсите са ми свободни, обувките станаха удобни (нещо, на което не съм свикнала), чантите все са празни напоследък, дори и сутиените ми падат. Леглото ми е голямо и студено. Стаята ми е просторна и дори не забелязвам съквартирантите си.

Не виждам, но и в мъглата усещам пространство.

И в музиката. Слушам нещо, което веднага ми омръзва и скачам на следващото и все е ново, и неопознато.

Времето ми е подвластно. Нещата се случват колкото искам и когато искам.

Изгубих си чувството. Всъщност, май му обърнах гръб и сега имам място за ново. Но нека има място.





Широко ми е, губя по нещо постоянно, но се освобождава място за онзи момент, след време, когато ще започна да търся, да намирам и за запазвам.


3 comments:

  1. Много е хубаво и да тъжно е, но е хубаво! :]

    ReplyDelete
  2. чакам покана :)

    ReplyDelete
  3. Колко интересни нещаа.... не знам от къде да започна..

    Е как от къде.. искам да те посъветвам :) как да популяризираш твоя блог.. пост-ни тези снимки, които спомена :) и ще видиш колко коментара и мнения ще имаш :) Във всеки случай.. ако нямаш такига идеи още, поне на мен може да ги пратиш.

    Аз съм се местил 4 пъти така че от мен да знаеш.. старото място не е нищо повече от една съборетина и след време въоще забравяш за нея.
    Спомените как си разбила веждата на сестра ти :) и други.. си остават такива, защото са свързани с нея и с други неща.. а не конкретно с вратата и къщата :)

    По-скоро ме е яд за компютъра.. моят стар компютър си го запазих.. 5 години да се взираш в това нещо и накрая да го извърлиш за мен е нечовечно :)

    ПС: От много време си търся с кой да играя шах :) (само уведомявам.. нищо не намеквам)
    ППС: Това със сутиена е кофти.. но нормално.. трябва да хапваш по нещо.. последния път като те видях беше клечка :)
    ПППС: Ако имаш носталгия към детството.. започни да правиш нещо, което си правила тогава. Аз изгледах всички серии на Спайдер Мен :)

    ReplyDelete

Followers