на широко

Напоследък ми е широко. Изпразвам се някак. Губя се.

Местим се и е прекрасно. Новият ни дом става точно както всички си го представяхме, което е странно, имайки предвид различните ни идеи.

Днес прибирах старите си вещи в кашони. Намерих стари ученически снимки, които бих изгорила, ако не вярвах, че показват завиден градеж :)

Намерих и стари писма от един от най-добрите приятели, които изгубих. Стари пликове с по една, две, три марки, изписани с цветни моливи, "Липсваш ми".. Сега тя е далече и е щастлива. Липсва ми все още, но свикнах с тази празнота. Освобождава се място.

Открих старата си плюшена горила. Винаги ми се е струвала огромна, но стига само до коляното ми. Татко ми я беше донесъл от Чехия с първата Fanta Портокал и кола с дистанционно - играчките за момчета винаги са били по-хубави. Там беше и гуменото зайче. Баба ми е разказвала, че съм плакала цяла неделя за него, дори и на сън, след като съм го видяла на витрината на един магазин. Било затворено. Купила ми го на следващата сутрин. Беше една от любимите ми играчки.

Помня всичко тук. Помня как и защо татко счупи стъклото на вратата на хола. Помня как разцепих веждата на сестра ми със същата врата. Помня шоколадовите торти и как татко ми навиваше косата след баня с любимия си гребен, докато не постигне точно определен ъгъл на извивка. Помня как ме научи да играя шах и никога не ме остави да бия. Помня как се контех със старите дрехи на мама и обръщах апартамента, за да намеря коледните си подаръци. След време просто спря да купува, защото все не ги харесвах. Намерих и старите си касетки на DJ Bobo и Nelly.

Старият ми компютър изглежда толкова безпомощен и тъжен. Той няма да се премести и за това просто наблюдава еуфорията отстрани. Беше добър приятел, помогна ми да намеря много добри приятели. Повечето от тях вече изгубих, други съм на път на изгубя.

Местим се в старата къща на баба. Израснах там, но сега е толкова различна..

Всъщност, те се местят. Аз се изнесох преди 3 години и вече идвам нагости само по празниците. В новия ни дом ми е по-скоро празно, отколкото ново..

Свих се някак. Джинсите са ми свободни, обувките станаха удобни (нещо, на което не съм свикнала), чантите все са празни напоследък, дори и сутиените ми падат. Леглото ми е голямо и студено. Стаята ми е просторна и дори не забелязвам съквартирантите си.

Не виждам, но и в мъглата усещам пространство.

И в музиката. Слушам нещо, което веднага ми омръзва и скачам на следващото и все е ново, и неопознато.

Времето ми е подвластно. Нещата се случват колкото искам и когато искам.

Изгубих си чувството. Всъщност, май му обърнах гръб и сега имам място за ново. Но нека има място.

Широко ми е, губя по нещо постоянно, но се освобождава място за онзи момент, след време, когато ще започна да търся, да намирам и за запазвам.