Home, I love you!

Домът е мястото, където винаги е топло.
Домът е мястото, където храната е най-вкусна.
Домът е мястото, където леглото е най-удобно.
Домът е мястото, където музиката е най-хубава.
Домът е мястото, където съхраняваш спомените си.
Домът е мястото, където не си самотен, дори и да си сам.
Домът е мястото, където мечтите изглеждат най-възможни.
Домът е мястото, където звездите са най-ярки.
Домът е мястото, където си свободен.
Домът е мястото, където не те е страх.
Домът е мястото, където си обичан какъвто си.
Домът е мястото, където на никой не му пука какви етикети носиш.
Домът е мястото, което мразиш да напускаш.
Домът е мястото, където допускаш само специалните.
Домът е мястото, където винаги ти е тясно.
Домът е мястото, където всичко това е изпълнено.

Можеш да живееш в луксозен апартамент, голяма къща, гарсониера, колиба, гараж...


Но това не е дом.

Той може да е град, сграда, поле, пейка, дори човек, всичко.

Домът е храм!






Amazing

Тихо се сипе поредния сняг и бялата приказка, дори и не пълна, защото калта още се вижда, е на път да се превърне в бедствие. Но това в близките часове, за сега всичко е спокойно, почти красиво и някак приказно.

А аз обичам приказки, да ми разказват, да си измислям и да си живея в тях и честно да ти кажа, често ми се получава добре. И докато си изяждам лакомо последната шоколадова бисквита си мисля за всички други неща, освен нея, които правят светът ми по-поносим.

Така, скуката разчупват следните неща (нямат строга последователност, защото те и бройката им са променливи величини)

хубава музика - когато харесам една песен, обичам да я слушам, докато не ми втръсне, че и малко повече. Обичам, когато си пиша с някого, да му пратя песента и да я слушаме заедно, има някаква магия в това, страхотна..

танците - обичам да си танцувам вкъщи, в асансьора, по улицата, в автобуса, на ескалатора, в бара... ах, колко обичам да танцувам, страхооотно..

неочакваните мили жестове - като сърце от нес кафе върху млякото ми в бара, или 8 захарчета, вместо 2, като че ли за да ми подсладят живота. Комплиментите, дори и лицемерните, са някак приятни и т.н. някак е... страхотно..

шоколада - напоследък припадам по черен just FYI, страхотно...

готини дрехи - дааа, какво да правя, обичам да харесам разни неща, не държа на притежаването, защото тогава трябва да живея и с мисълта, че един ден ще ги скъсам, изгоря, обеля, изцапам или най-лошото - ще ги забравя. За това не ми действа шопинг терапията, обикновено, когато ми е зле нищо не харесвам и предпочитам да не посещавам магазини, за да не се разтроя повече и-и-и-и разтягам локуми, идеята беше, че е страхотно, когато намеря нещо красиво...

топло време - както не веднъж съм казвала, не вирея на студено, ама никак. Обичам да ми е горещо, но най-много ме радват ранната пролет и есента, когато времето е всякакво, обичам разнообразието. Тогава е просто страхотно...

дълги разговори - обичам да говоря с хора, които не ми доскучават на 12-тото изречение, а повярвайте ми, те са наистина малко. Готино е, когато намериш някого, на когото не искаш да кажеш "Чао", защото някак не му пречи дори и да няма смисъл и ти чете мислите, но не му е скучно, въпреки това. Толкова, че когато ми се случи ставам малко досадна, признавам и sorry, ама е страхотно...

ти - с който се разбираме и с поглед, и с две думи, и с една. На който не ми пречи да кажа, че ми е скучен и на другия ден всичко да е по старо му. И ме вдъхновяваш. Този, с който и мълчанието е страхотно...

центърът на София късно вечер - който и да е сезонът, хората са по-малко от през деня, не те блъскат и настъпват на всяка крачка. Обичам вечерите по барове с ... страхотно е ...

как Росито казва "ало" - обичам тази дума, само от нейната уста, от другите звучи някак обикновено. При Росито стига "ало", после може да й затвориш. Звъннете й и ще видите, ще ви зареди целия ден :) Страхотна е!!

ес ем ес и - ха! да, кратки, с по една дума, две, по всяко време, особено вечер, просто защото си се сетил за мен, страхотно...

да карам кола - да бе, много. Не бих казала, че съм добър шофьор, но обичам и ми е страхотно...

спомените - обичам да си спомням и да помня хубави неща. За съжаление помня много и всичко. Пффф, нищо, пак е страхотно...



Хайде, толкова за днес, че трябва да уча!


Ключът


Понеже ми стана жал, докато те гледах как се мъчеше да откриеш пътя към сърцето ми и когато най-накрая с цената много усилия го намери, разбра, че вратата е заключена. За това реших да те светна по въпроса с отключването. Еми, sorry, какво да ти кажа, изгубих ключа, няма го! Разбра ли, няма.


Така, че разбивай! С всичка сила, с рамо или с ритник, с мили думи или игнориране, или пък бъди много груб, нямам претенции, само да боли, иначе просто няма да те обичам. А е готино да те обичат, повярвай ми! А като влезеш пак го давай твърдо, иначе ще бъде скучно, а не ми се умира точно от скука. Ясна ли съм. Дано, че наистина ми става мъчно всеки път, щом прочета какво се върти в ума ти.

А и сега, след като вече знаеш как, да не мислиш че ще те чакам да се приспособяваш. Грешка! Нетърпелива съм, крайно много. Защото хубавите неща не стават бавно, хората просто мислят бавно.
Тей че Hurry up! или "Bye, bye!" без "See u soon"!

Ако все още не разбираш, по-добре се откажи, че ми писна да се обяснявам. За бога, не мисля сложно, не употребявам сложни думи, освен ако не го налага разговора и пак се налага често да се обяснявам. Не искам, пък, отказвам да приема, че съм сложна. Не съм, напротив, мисля просто, искам просто нещо - да съм щастлива и често дори без теб успявам, но някак си не прекалено самонадеяно смятам, че можем да сме си полезни.

Така че, моля те, удряй! Не много силно, преди теб го натрошиха и сега поддава лесно ;)



Master Mimi и летящата чиния

ММ легна върху одеалото от звезден прах и се преметна с една част. Обичаше да се увива в него и да заспива така. Но часове наред в главата й не настана мир. Тогава си сложи в учите две пеещи светулки и под звуците на Jamie Cullum отново опита да заспи. Ала онази гадна мисъл за неразбирането не и даваше мира. Имаше много противоречия в нея, всъщност тя цялата бе изградена от противоречия и когато някоя двойка се опитваше да се ориентира само в едната посока, ММ се побъркваше от мислене и чудене.

Въпреки че сезонът на бурите скоро отмина, а до следващия оставаше много време, една пясъчна буря се надигаше от дни и като че ли чакаше момент за да избушува. И това ММ не разбираше, сега не трябваше да има бури, освен ако пясъчният човек не идваше с някоя, но по последни данни той беше далече и му харесваше там. Въпреки това кофи пясък се изхвърляха от замъка всеки ден и така от седмици. Дали той беше объркан или просто му харесваше да я обърква, това тя не знаеше. Но всеки път когато пясък се появеше, нещо в ММ се променяше, а този път той влизаше отвсякъде - през прозорците, комините, от кранчетата за вода, пропълзяваше през каналите, вмъкваше се през вратите, дори капеше вместо листа от цветята. Предстоеше нещо и ММ не знаеше накъде ще я отведе този път промяната.

По принцип имаше склонността да се появява, когато иска нещо, но мина време и той като че ли взе от ММ всичко. Така че и този факт я объркваше допълнително, но наистина мина време и ММ се умори да мисли защо и какво, за това просто легна в леглото върху одеалото отново, заметна се с една страна, смени светулките и затвори очи.

Взех му летяща чиния. Не го търся или много рядко. Не го искам около мен. Научих се. Нямам нужда от него. Ако той има някаква нужда, ще я чуя и ако е за повече от една вечер, може и да отвърна. Иначе ще си остане с летящата чиния и с мисли за мен, което пак не е лош вариант.

Помисли си тя и заспа. Не че беше против тъмните, къснодневни отношения, просто... не, с него нямаше да е просто.




Съвпадение...

Една хладна вечер, в един скучен голям град, едно отегчено момиче, не можеше да заспи...


Същата вечер, в същия град едно момче не искаше да заспи.


Една прохладна вечер, в един студен и мрачен голям град някой самотно чувстваше.


Две вечери след това друг беше истински щастлив.


Една вечер преди първата една мечта загина в морална катастрофа.


Същата вечер се родиха три красиви спомена в едно болно сърце.


Един топъл момент, направен от капучино, мед и ванилия бе създаден в един обикновен следобед.


В четири около обед четири (съвпадение...) необикновени момичета рисуваха новата си година.


По същото време на деня в другия край на света едно момче си сложи щастливата маска и отиде на работа.


Преди почти четири години (съвпадение отново..) една мисъл се роди в две глави едновременно.


В една гореща сутрин едно врабче изяде последната троха търпение на един нещастен мъж и той си тръгна.


В един четири секунден (пак съвпадение..) миг, четири (и пак..) искри се разбиха една в друга и се превърнаха в малка розова магия.


В този момент аз мислих за теб...








Зелени кръгчета

Странно е как едно малко зелено кръгче може да осмисли цялата ти вечер.

Тъпо е как едно друго зелено кръгче може да я развали.

Дали ме търси все още сред тълпите и дали ме вижда, когато ме намери там? Не знам.

Дали сме се променили? Не знам.

Дали му е все едно наистина?
Не знам.


Дали чете сега? Не знам.

Гадно е,
тъжно е,
студено е (сигурно, защото е зима),
тъпо ми е (трябва да е заради зимата),
празно е (навярно отново, защото е зима),
мъчно ми е (ах, ега ти паметта, няма ли да забравя),
и изтръпвам всеки път щом светофара светне зелено (заради първото ми ПТП, състояло се през ЗИМАТА)...


Ще мине, нали?
Не знам.

Знам, че мразя зелени кръгчета


и че в момента не трябва да съм тук.


Here comes your man!

В момента трябва да уча, но...

си мисля за онова чувство, което изпитваш, когато го видиш. Да! За пеперудите, пчелите, нотите в стомаха и главата ти. За онези няколко секунди до малко минути, в които светът като че ли забавя въртенето си и усещаш земята под теб да се движи.

Тогава той вдига уморен поглед и мрачното му лице грейва, колкото и да е намусено времето. Ето това е момента, в който времето напълно спира и две двойки искри се устремяват една към друга. Две златисти излизат от твоите очи, а две сребристи - от неговите. Разбиват се в малка розова магия.

Времето отново тръгва, но все още по-бавно от обичайното. Ти тръгваш към него, а светлината, която той излъчва става все по-силна и те облива с нежна топлина. Спираш, прегръщаш го и времето се забързва. Светът се завърта така, че ти се подкосяват краката и умът ти припада в ръцете му, но той като че ли не иска и няма намерение да те пусне.

Всичко приключва след 1 кратка мину....... малка вечност.






...отивам пак да уча.

В момента трябва да уча, но... 1

Понеже в момента трябва да уча или да работя, реших, че няма да е лоша идея да ви споделя какво ми вибрира в ушите, кара устните ми да се изкривяват в леки усмивки и думички, а гластните ми струни да възпроизвеждат кратни звуци, наподобяващи по-скоро мънкане, от колкото тананикане и мускулчетата ми да трептят в ритъм.


Here we go!

HD Black Eyed Peas - Meet Me Halfway

Solange - Sandcastle Disco

Robbie Williams You Know Me

The Script - Break Even

Meaghan Smith - Here Comes Your Man

Raveonettes - Suicide

Jay-Z Feat. Mr. Hudson - Young Forever

Jay-Z Feat. Swizz Beatz - On To The Next One

Darren Hayes - Casey

Sade - Soldier Of Love

Melanie Fiona - Mondey Morning

Waldeck - Memories


Nasekomix - Инжектирай Ми Любов

Handsome Boy Modeling School - I've Been Thinking

Raphael Saadiq - Love that Girl

Ryan Leslie Feat. Fabolous - Addiction

Rihanna - Firebomb

30 Seconds to Mars Feat. Kanye West - Hurricane

Rushi - Local Time

Rushi - Ти Бешe




Enjoy!



6 часа





Той излезе да се разходи, не можеше да стои повече от два часа сам в апартамента си. Беше дребен, но душата му огромна. Задушаваше се там, не че в града й беше по-свободно, като че ли целият свят не й стигаше, но срещите и разговорите го разсейваха от апатията, която го обхващаше, когато е сам.

Застана на спирката и запали цигара. Навън беше тъмно, а уличното осветление отново не работеше. Единственото, което го осветяваше, бяха прелитащите по улицата коли, но те минаваха рядко по това време. Зададе се автобус, той хвърли цигарата и тръгна да се качва, но след като застана до него, се спря и не влезе. Вратата се затръшна на сантиметри от тялото му и голямата машина се отдалечи бавно. Този отиваше до офиса, а това не беше неговата посока. Цигарата догоряваше на земята, а оранжевият й пламък осветяваше дима издигащ се над нея. Беше тихо. Единственото момиче, което също беше на спирката, замина с автобуса след пронизително тракане с токчета.

Той запали нова цигара и се облегна на несветещата улична лампа. Всъщност гаража му се намираше на 100 метра от спирката, а вътре новото му Mini чакаше своята ежедневна разходка из града. Той обичаше да кара късно вечер бавно и само да наблюдава и без това не можеше да спи. Дори патрулните коли го бяха научили и спряха да го проверяват. Но днес не му се караше, познаваше улиците на този голям град по-добре от таксиметров шофьор. Зададе се нов автобус, той хвърли цигарата на земята и се запъти към него. Вратите се отвориха, той се протегна навътре и се спря, скочи, а купчината желязо бързо се скри зад ъгъла. Отново стоеше сам на спирката, гледайки надолу по улицата, където до преди минута се движеше превоза му до домът й. Обеща й да я види, но не му беше до нея сега.

Той запали нова цигара, докато старата още димеше на метър от него. Звездите тази нощ бяха по-ярки от вчера и от онзи ден, но в понеделник светеха ослепително, заедно с грозната луна. Мразеше я, чувстваше се като върколак, в нощите в които тя осветяваше пътя му. Не беше спал повече от 6 часа за последния месец. От някъде изникна някакъв скитник и му поиска цигара. Той извади една, даде му я и седнаха заедно на бордюра.

- Какво чакаш, момче?
- Не знам, искам да изчезна някъде, познавам този град със затворени очи.
- Ножа не е решение да знаеш, нито моста...
- Не, не, не разбираш, не искам да умирам, живее ми се, така ми се живее, но имам чувството, че вече всичко съм преживял. Искам нещо ново, искам да се чувствам по нов начин, но чувство да не отмине след ден. Хапчетата не действат вече. Трябва ми магия...
- Ха, ха, ха, изглеждаше ми по-умен. Няма да те оправи магия.
- Ами какво?
- А, моя автобус. Прибирай се, ще вали.
- Не ми каза, какво ще ми помогне. - и хвърли цигарата, тръгвайки към автобуса.
- От къде да знам?!

Той се спря пред автобуса зяпнал скитника, докато той се отдалечаваше. Понечи да си запали нова цигара, но беше дал последната си.

Изведнъж заваля, той погледна нагоре, ясното небе беше изчезнало и зад облаците се подаваше само луната.

Той примига няколко пъти, прозя се и се прибра да поспи.


Master Mimi и черешовите сънища





В онази топла зимна вечер, когато навън валеше сняг, но в чорапите на ММ беше топло, тя тръгна към старата тъмна борова гора, за да се срещне с разказвачката на черешови сънища. Преди много време беше чула там една история, но беше забравила края и сега отиваше за да си го припомни. Старата гора всъщност не беше стара, беше на около 15 години, но я наричаха така, защото всяко едно борче в нея, вместо зелено, беше сребристо на цвят. Вървейки по пътеката, ММ мина покрай най-дълбокото езеро в Mimiland, най-малкото зайче в гората с размерите на дребно мишле и най-хитрата лисица в местността.

Накрая стигна малка колиба от розово сребро и мина по тясна крива алея към входната врата. Когато стигна до нея, дръпна тънък златист конец, завършващ с голяма камбана, която издаваше толкова тих и нежен звук, че дори и при пълна тишина, трудно се улавяше. Вратата се отвори и от вътре се показа дребна старица, подпираща се на изумруден бастун.
Разказвачката на черешови сънища веднага позна ММ, покани я вътре и я прегърна въодушевено. След като си сипаха по чаша ягодова облачна сметана и седнаха край огромната камина с горящ пламък на кибритена клечка, ММ веднага зададе въпроса си:

- Не съм тук случайно. От няколко дни ме гложди една мисъл и не ми дава покой. Спомняш ли си онзи сън, който ми разказа в нощта на малкия вълк, когато цяла нощ пихме ментов сок около огъня с групата туристи. Кажи ми, кое беше момчето с черните очи, което щеше да ми споделя дълго пазена тайна и как свършваше сънят?

- О, това беше хубав сън, често си спомням за него, но сигурна ли си, че не си го срещнала вече?
- Напълно, така че моля те, кажи ми, каквото искам да знам. - Съжалявам, че ще трябва да те разочаровам мила, но не мога да ти отговоря никак, защото, ако не помниш наистина и аз не знам края. Просто сънят нямаше край. Жалко, че още не знаем изхода на историята.
- Дали съдбата пак не се е намесила някак?

- Възможно е, знаеш, че тя не си пада по черешовите ми предсказания.
- Сипи ми още малко сметана...

Докато ММ казваше това, на вратата се почука. Разкaзвачката отвори и отвън се показа висок черноок мъж.

- Кой си ти и какво искаш?
- Онзи, който тя чака да срещне от нощта, в която и разказа приказката.
- От къде знаеш за приказката?
- Трябва да й кажа тайна, нали? Аз съм пазителя на тайните от приказките ти? Онзи, който знае всички отговори и този, който никога не говори.
- Но сега...
- Да, време е приказките ти да сe променят, имам толкова много за казване.
- Добре, слушам те. - прекъсна ги ММ - Казвай каквото имаш да казваш.
- Въпреки, че си кралица, очаквах да си по-учтива, поне според разказите за теб.
- Нали знаеш, че сама пиша разказите си, не бъди изненадан.
- :) Ще ти кажа, имай търпение! Времето е твое.
- Времето е болно от месеци. Светът ми е объркан, помогни ни.
- Може ли първо чаша ягодова облачна сметана, носят се легенди за нея.

Старицата му наля една и тримата седнаха около нов, малко по-силен огън...


Кръгове

Изправи се с ръце прилепнали към тялото ти. Нека петите и палците ти да се опират едни в други, а главата е сведена.



Песента започва. Започни да движиш дясната си ръка бавно нагоре по тялото си. Когато стигнеш гърдите, нека тръгне и другата ти ръка. Нека едновременно с това тялото ти се движи, като раменете се въртят в лек кръг напред. Сега и двете ти ръце са горе, долепи ги една до друга и продължавай с кръговете и вълните по тялото си.

Сега спусни ръцете бързо надолу и приклекни с разкрачени крака, като стъпалата ти все още са долепени, а ръцете се мятат в ритъм отстрани. Прави го по-бързо.

Изтласкай десния крак назад и вдигни левия, след това стъпи бързо и тежко и се завърти. Сега пак. Спри се в профил, приклекни на десния си крак и дай левия назад с движение образуващо полукръг. Нека той стъпи на пръсти. Започни да го движиш така, че дупето да се повдига на 1, 2 3, пак... Сега по-бързо и сменяй краката, движи ръцете в кръгове все едно тичаш.

Събери краката и тресейки тялото приклекни, въртейки главата, а ръцете нека са изпънати встрани и се вдигат плавно нагоре. Седни на земята на колене. Въртейки рамене и ръце се пусни назад, изправи се и го направи в кръг. Сега се спусни напред, сложи ръце на земята и издигни тялото с таза нагоре, сега движи краката и изправи горната част на тялото си.

Сега прави каквото искаш, освободи всяка ненужна емоция у теб и само слушай музиката. Не мисли за движенията, просто се носи на звука. Върти се, скачай, размахвай ръце и крака, гърчи се, ако трябва. Искам да усетиш музиката като мен, да я изживееш като мен...


После ще се съберем и ще си я преживеем заедно!!!


Първо

Първо се извинявам за всичко, за което съм виновна пред теб. Прости ми, не съм искала, а и да съм искала, то е било само с добри намерения. Извини ме за всеки път, в който се държах глупаво, ядосвах те, дразнех те, бях неуместна и груба, аз съм такава и ти го приемаш, защото сме приятели. Не си длъжен и за това съм благодарна.


Второ - честит празник! Пожелавам ти нито една болка, нито един дъждовен и студен ден, както и нито един прекалено горещ, нито един изтъркан ток, нито една катастрофа, нито един страшен момент, нито един нещастен момент, нито една самотна вечер, нито една пукнатина в сърцето, нито една излагация, нито една спънка, нито една трудност, нито едно грозно нещо, нито един излишен килограм, нито едно несподелено чувство, нито една гадна песен, нито една липса, нито една пъпка и един неправилно стърчащ кичур, за да внася някакъв баланс.


И въпреки че добре знаем, че няма как да се изпълни нито една от тези невъзможности, ти вярвай и аз ще вярвам, и ако не друго, дано поне сме заедно, защото имам нужда от теб!





Няма да ти пускам песен, пусни си онази, който те вълнува най-много, онази, която ти завърта съзнанието и си мисли за мен! Аз ще слушам тази.



Followers