харесвам Коледа, че въпреки неистинността си, носи усмивки
весели усмивки и бъди здрав
весели усмивки и бъди здрав
are we human or are we dancer
имаме само 4 минути
не харесвам Коледа, заради изкуствената доброта, с която поръсва света, заради кривите обичаи и фалшивите усмивки
are we human or are we dancer
are we human or are we dancer
ще се имаме, ще ни няма
ще й говори глупости, ще се смее
ще бъде сериозен, ще го гледа
ще е хубаво, ще я няма
ще боли, ще диша
ще я завърже, ще избяга
ще падне, ще легне до нея
ще се целуват
ще заспи, ще я завива, ще го гледа
ще бъде сериозен, ще го гледа
ще е хубаво, ще я няма
ще боли, ще диша
ще я завърже, ще избяга
ще падне, ще легне до нея
ще се целуват
ще заспи, ще я завива, ще го гледа
ще го няма, ще го рисува
ще я пише, ще го мирише
ще я слуша, ще се крие
ще се научи да плаче
ще я мисли в сълзи, ще го опитва
ще е дълго
ще бъдат, ще е кратко
ще е дълго
ще бъдат, ще е кратко
ще е било,
ще е
бъди там, аз съм тук
колесници, втори етаж, прекрасна, велосипед, нито едно лале, без пердета, велосипед, светофар и хоп, спираме. не мой тип човек, неприятен човек, колене, не връзка, сън, библиотека, стъкла, туикс, пица, рокли, чорапогащи, барове, вино, лъкове и стрели, легло, телефони, часови зони, катедралКи, рисуван в синьо порцелан, лебеди, винили, печена тиква, чай от рози, бира, херкулес и любовната авантюра, културно туптене, мечки, чао, стъклени сгради, малко кенче кола, мостове, канали, нощни магазини, шоколадова торта, непланувана спирка, барове, бяло вино, зеленина, хора, прасета, устни, таксита, mster, сутиени, намигвания, секс, водка, фенери, зеленина, вино, пиле, втори етаж, първи ред, канйе и хоп.
сещай се за мен
песента
в малки миди по рафтовете
между листата по есенните улици
в малките джобчета на пролетните якета
между преждата на пуловерите
в сламките, преглъщащи средно латте
в капачките на токовете на обувките
в киселите краставички по гъшия пастет
между косъмчетата на веждите
между минутите след среща
в жилките на сладък портокал
в гумените мечета, плуващи в чай
между думите в песни
в ъглите на сапунени балони
в края на усмивката на бармана
в перата на възглавницата
между пръстените и пръстите
в леда на снежинките
между капките под душа
в балончетата на тоника
в млякото в кафето
в трохите какаови бисквити
на върха на езика ми си
между страници на книги
във вишневия сироп на шоколадови бонбонимежду листата по есенните улици
в малките джобчета на пролетните якета
между преждата на пуловерите
в сламките, преглъщащи средно латте
в капачките на токовете на обувките
в киселите краставички по гъшия пастет
между косъмчетата на веждите
между минутите след среща
в жилките на сладък портокал
в гумените мечета, плуващи в чай
между думите в песни
в ъглите на сапунени балони
в края на усмивката на бармана
в перата на възглавницата
между пръстените и пръстите
в леда на снежинките
между капките под душа
в балончетата на тоника
в млякото в кафето
в трохите какаови бисквити
на върха на езика ми си
и принцесата запяла..
дъх на..
Само една глътка и тялото се е заразило, мускулите спират да слушат мозъка и се поддават на опияняващия звук. Едно по едно косъмчетата по ръката му започват да се люлеят и извиват в мелодията на нощния му дъх. Всяка тъкан в тялото й се изпълва с червена светлина, докато дъхът му прониква бавно в гърлото й. Очите им са толкова близо, че не могат да се видят. Дъхът му се завърта в стомаха й.
Дишай.
обичам я. и него също
слушам я всеки път, когато ме боли, дори и просто да ме боли коремът.
средно след 4 вътрешни прилагания (вътрешни разбирай - минала е през ухото и е някъде в областта на главата-гърлото-белите дробове - там обикновено ми засядат песните, не знам при теб как е) дава резултат.
излъгах, корема си лекувам с ябълки, ама песента е като витамин за по-лесно преработване
средно след 4 вътрешни прилагания (вътрешни разбирай - минала е през ухото и е някъде в областта на главата-гърлото-белите дробове - там обикновено ми засядат песните, не знам при теб как е) дава резултат.
излъгах, корема си лекувам с ябълки, ама песента е като витамин за по-лесно преработване
над
в къщата ми има пожар, покривът гори, танцувам с дявол и после с друг, а един прикрит се усмихва отстрани и чака реда си.
и на всяко тропване подът пропада, а стените се приближават от създадения вакуум и дяволите се приближават
толкова са близо, че не ги виждам, само усещам как се нося НАД земята. да, странно чувство в компанията на демони
топло ми е
сънувах нещо като клипчето по-горе, но без цветовете.
и на всяко тропване подът пропада, а стените се приближават от създадения вакуум и дяволите се приближават
толкова са близо, че не ги виждам, само усещам как се нося НАД земята. да, странно чувство в компанията на демони
топло ми е
сънувах нещо като клипчето по-горе, но без цветовете.
тераси
и понеже дните ти на светулка са преброени, научи се да мигаш като светофар, защото онова жълто, на което не внимавах, ще го помня винаги.
и въпреки това не се научих да минавам по пешеходни пътеки - има някаква ужасяваща досада в прецизната им успоредност.
не съм тази от миналия ноември.. но все още обичам да се разхождам сама, пиейки капучинно с поглед по терасите и нова песен в главата.
клюки
неделя е като макарон - сладък, мек, цветен, опитваш се да преглъщаш най-бавно и да се наслаждаваш на всяка трохичка, но накрая си оставаш с празна кутия, понеделник и мисли за Чък!
тръгвай, идвай и т.н.
Всичко, което се виждаше, беше как някакви циганчета ритат празна пластмасова бутилка на фона на залязващото слънце.
Всичко, което се чуваше, беше тихият шум от края на лентата на касетката в касетофона.
Всичко, на което миришеше, беше застоял цигарен дим и стари книги.
Всичко, което се усещаше, беше лек ноемврийски хлад, който се провираше с малки стъпки през дима.
Всичко, което се чуваше, беше тихият шум от края на лентата на касетката в касетофона.
Всичко, на което миришеше, беше застоял цигарен дим и стари книги.
Всичко, което се усещаше, беше лек ноемврийски хлад, който се провираше с малки стъпки през дима.
Всичко, за което се мислeше в малката стая, беше момичето, което докосна гърба му на слизане от трамвая.
Всичко, което той искаше, беше да подържи ръката й за няколко минути.
Всичко, което си представяше, беше как тя танцува боса в кафяв прах с прозрачна дълга рокля и прибрана коса..
Всичко предстои.
Всичко, което той искаше, беше да подържи ръката й за няколко минути.
Всичко, което си представяше, беше как тя танцува боса в кафяв прах с прозрачна дълга рокля и прибрана коса..
Всичко предстои.
иглички
Има място, където водопадите изригват в бледо розово, бледо лилаво, бледо жълто, бледо синьо, бледо оранжево и бледо зелено.
Там тя го потапя в пламък от разтопена захар с ментови листа, докато не започва да се дави.
След това го вади и го изяжда като ябълка на селски сбор.
Скриват се в гръмотевични облаци и се изстрелват към земята като звуци от арфа.
Тя попива в него, той я завърта като плоча и разкъсва фино като игличката на грамофон.
Вдишва я и я разхвърляй като мръсна мисъл.
Отпива я бавно, но не я преглъща, за да си стои в главата му.
Тя все още е там.
Там тя го потапя в пламък от разтопена захар с ментови листа, докато не започва да се дави.
След това го вади и го изяжда като ябълка на селски сбор.
Скриват се в гръмотевични облаци и се изстрелват към земята като звуци от арфа.
Тя попива в него, той я завърта като плоча и разкъсва фино като игличката на грамофон.
Вдишва я и я разхвърляй като мръсна мисъл.
Отпива я бавно, но не я преглъща, за да си стои в главата му.
Тя все още е там.
theme music
интересното е, че когато спазвам правилата на мама, нарушавам татковите и обратно. в този случай е готино, че са далече
иначе не съм доволна от това място. личи ми напоследък
много е готино да получаваш пратки, които не са за теб, а най-готино е да поръчваш подаръци онлайн. пристигат направо опаковани, а в пощенската хартия има толкова романтика (добре де, може би понякога съм малко романтична). с цветни марки, като паспорт за пропатуване на половината свят, плюс името и адреса ти на тях, т.е. "това е от мен. знаеш къде да ме намериш". готино е
готино е "стената" ти да е нечий любим музикален блог, а статусите ти да карат хората да се чувстват добре
намерих къде мога сама да пия кафе и да чета списания, без да заемам място
приятелите не виреят в график
не умея да се уча от грешки, но пък съм прецизна в повторенията
нека ноемрви да е топъл, а декември да продължи само до 12-ти
ами, мисля да послушам татко и да наруша всички правила на мама тия дни..
на онези двамата..
..от най-добрите, които ми я казаха, докато малкият Фют си показваше всичките зъбите
(преди не я харесвах, затова не я помнех, но с годините вкусът ми става по-добър ;) )
да и не
Искаше му се да обръща повече внимание на важните неща - да гледа новините, да чете икономически статии, да знае имената на повечето политици или поне професорите си в университета, да си пише редовно домашните, да се интересува повече от работата си, да следи нивото на холестерола в кръвта си, да внимава къде изхвърля боклука си, да пести енергия, да чете повече книги и повече енциклопедии и т.н.
Вместо това, той се гмуркаше във вълните на косата й всеки път щом се доближеше до нея. Броеше примигванията й, докато тя преглъщаше чай и можеше да се храни с целувките й. Не слушаше какво му говори, защото мелодията, която се появяваше в главата му, когато беше с нея, се засилваше с всеки сантиметър близост. За това само отговаряше с да или не, а някаква сила, вероятно късмет, му помагаше да уцелва момента..
Вместо това, той се гмуркаше във вълните на косата й всеки път щом се доближеше до нея. Броеше примигванията й, докато тя преглъщаше чай и можеше да се храни с целувките й. Не слушаше какво му говори, защото мелодията, която се появяваше в главата му, когато беше с нея, се засилваше с всеки сантиметър близост. За това само отговаряше с да или не, а някаква сила, вероятно късмет, му помагаше да уцелва момента..
БАМ
В една ледена сутрин, Ком излезе да тича, както правеше всяка топла сутрин от началото на лятото, но октомври не беше най-гостоприемният месец за тичащите непрофесионалисти - умееше да ги разболява с лекотата, с която се отделя сапунен балон от пръчица в спокойно време. На третата пряка се спря задъхан и седна на стълните пред някакъв вход.
Вперил поглед в земята, като не чуваше нищо друго освен собственото си учестено дишане, за секунда да пропусне приплъзването на дългата й пола по цимента пред него, докато тя се изкачваше бързо по стълбите към входната си врата. Изтърва си ключовете, право върху главата му, а от болката съвсем му причерня. За малко да припадне, но всички функции в тялото му отказаха, включително и тази, която контролира отказването на функциите, така че той напълно да замръзне в изкривена поза, в мига, в който погледите им се срещнаха.
Тя приличаше на ангел от реклама на бельо, но много по-красива. Имаше светлокафяви очи и тъмнокестенява коса, малко тяло и дълги слаби крака. Носеше копринена пола, която опираше земята, топ с деколте почти до колана и къс развлечен пуловер, но той виждаше само очите й и косата, и лекото трептене на устните, докато си поемеше леден въздух.
Изведнъж от носа му бликна кръв. Изненадана от реакцията на тялото му, тя го покани вътре за чашa топло кафе и мила грижа. Седнаха в малката й кухня с цвят на зелена ябълка и пиха дълго кафе без захар с меденки във форма на сърца и разговаряха за времето, за вълните в косата й, за болката в главата му, за книгите на рафта в хола й, който се виждаше през отворената кухненска врата. Преместиха се в хола и тя му показа колекцията си от стари снимки, а той се пошегува с купчината дрехи, които изпадаха от килера й. Тя направи сандвичи и пусна музика, той седна в старо кресло, а тя се разположи на голям плюшен диван. Вече не говореха, нямаше нужда. Ком отиде до тоалетната да погледне главата си - като че ли беше добре, имаше лек отток, но щеше да мине, от нея му минаваше.
Когато се върна в стаята, тя спеше на дивана, тогава той седна в креслото и БАМ, моментът със замръзването на всички функции в тялото му пак се случи. Сега можеше да гледа нея и само нея, и да мисли за нея, и само нея, и да не мисли, защото при спряна функционалност си е трудно. Така остана цяла сутрин, забил поглед в лицето й, което, можеше да се закълне, излъчваше светлина или топлина, не знаеше точно, някаква енергия, но замайваща.
Тя се събуди около обяд. В същия миг двигателните му способности се върнаха и той успя навреме да откопчи погледа си от нея и да го забие в някаква книга на масата пред тях. Оправда присъствието си с това, че не е искал да я оставя сама на отключена входна врата, а и се е сетил, че не знае името на жената, спасила го от прекалена загуба на кръв от носа. Тя се усмихна, стана, прегърна го и му прошепна "Нет" в ухото. За малко БАМ-моментът да настъпи пак, но като че ли той вече се научи да го овладява, леко.
Обеща й, че ако времето е така студено и на следващия ден, ще я заведе на топла вечеря, като благодарност за гостоприемството и грижите. Разделиха се след още два погледа - единия казваше "Много те искам", другия премигна преди да стане ясно. Вярваха, че имат още поне един студен ден, за да разберат..
Вперил поглед в земята, като не чуваше нищо друго освен собственото си учестено дишане, за секунда да пропусне приплъзването на дългата й пола по цимента пред него, докато тя се изкачваше бързо по стълбите към входната си врата. Изтърва си ключовете, право върху главата му, а от болката съвсем му причерня. За малко да припадне, но всички функции в тялото му отказаха, включително и тази, която контролира отказването на функциите, така че той напълно да замръзне в изкривена поза, в мига, в който погледите им се срещнаха.
Тя приличаше на ангел от реклама на бельо, но много по-красива. Имаше светлокафяви очи и тъмнокестенява коса, малко тяло и дълги слаби крака. Носеше копринена пола, която опираше земята, топ с деколте почти до колана и къс развлечен пуловер, но той виждаше само очите й и косата, и лекото трептене на устните, докато си поемеше леден въздух.
Изведнъж от носа му бликна кръв. Изненадана от реакцията на тялото му, тя го покани вътре за чашa топло кафе и мила грижа. Седнаха в малката й кухня с цвят на зелена ябълка и пиха дълго кафе без захар с меденки във форма на сърца и разговаряха за времето, за вълните в косата й, за болката в главата му, за книгите на рафта в хола й, който се виждаше през отворената кухненска врата. Преместиха се в хола и тя му показа колекцията си от стари снимки, а той се пошегува с купчината дрехи, които изпадаха от килера й. Тя направи сандвичи и пусна музика, той седна в старо кресло, а тя се разположи на голям плюшен диван. Вече не говореха, нямаше нужда. Ком отиде до тоалетната да погледне главата си - като че ли беше добре, имаше лек отток, но щеше да мине, от нея му минаваше.
Когато се върна в стаята, тя спеше на дивана, тогава той седна в креслото и БАМ, моментът със замръзването на всички функции в тялото му пак се случи. Сега можеше да гледа нея и само нея, и да мисли за нея, и само нея, и да не мисли, защото при спряна функционалност си е трудно. Така остана цяла сутрин, забил поглед в лицето й, което, можеше да се закълне, излъчваше светлина или топлина, не знаеше точно, някаква енергия, но замайваща.
Тя се събуди около обяд. В същия миг двигателните му способности се върнаха и той успя навреме да откопчи погледа си от нея и да го забие в някаква книга на масата пред тях. Оправда присъствието си с това, че не е искал да я оставя сама на отключена входна врата, а и се е сетил, че не знае името на жената, спасила го от прекалена загуба на кръв от носа. Тя се усмихна, стана, прегърна го и му прошепна "Нет" в ухото. За малко БАМ-моментът да настъпи пак, но като че ли той вече се научи да го овладява, леко.
Обеща й, че ако времето е така студено и на следващия ден, ще я заведе на топла вечеря, като благодарност за гостоприемството и грижите. Разделиха се след още два погледа - единия казваше "Много те искам", другия премигна преди да стане ясно. Вярваха, че имат още поне един студен ден, за да разберат..
за vs
красиво
Kanye не става за актьор
искам да съм черен лебед
искам да ме изгубиш
искам да отлетя или да избягам..
при теб
искам
розов пиян слон (така било модерно да се пише)
искам теб, защото няма друг
като насекомо, което се опитва да преживее тъмнината
тъжно е, но ти можеш да си всичко
аз съм в средата на снимката
споделям светлината ти
ти си грешно
ти си правилно
като насекомо, което се опитва да преживее тъмнината
тъжно е, но ти можеш да си всичко
аз съм в средата на снимката
споделям светлината ти
ти си грешно
ти си правилно
ти си
ти си навсякъде
аз мога да съм друга, но с другите не е толкова хубаво
ти можеш без мен
преструваш се
чувстваме лаконично, но е тип топ, докато не го изключваме
питаш ли как съм
зная как да те намеря - зная как ще те намеря
машината за кафе на моето "обичам" се развали, заспиваме
аз искам и него
той иска и мен
дис ис хип хоп бейби
ти си навсякъде
аз мога да съм друга, но с другите не е толкова хубаво
ти можеш без мен
преструваш се
чувстваме лаконично, но е тип топ, докато не го изключваме
питаш ли как съм
зная как да те намеря - зная как ще те намеря
машината за кафе на моето "обичам" се развали, заспиваме
аз искам и него
той иска и мен
дис ис хип хоп бейби
good for you
ценни предмети
В личната си колекция с ценни предмети той бе поместил най-хубавите й дни, най-сладките й целувки, най-красивите усмивки и най-дългите вечери - всичко заключено в малък сандък с тежък капак, голям катинар и четлив надпис "Не отваряй!" Защото тази жена някак успяваше да запълва съня му със себе си, да му причинява безпокойство всеки път щом усетеше парфюма й, караше го да се страхува от местата, които са споделяли, плашеше се дори от личната си поща, да не би тя да се е промъкнала леко с онова нейното "Здравей!", на което така и не разбра как е правилно да отговори.
От както се разделиха в онази ледена сутрин на площада в Мадрид, се гледаха недостъпни през виртуалните си прозорци, но бутонът delete заяждаше упорито, защото всъщност сърцебиенето му в гърба й много й липсваше, а тя не умееше да изпитва липси. Така с всеки изминал ден се приближаваше все повече до онова "Здравей!", което не искаше да произнася, защото знаеше как му действа присъствието й, знаеше, че той не я иска в живота си, заради всички сложни усещания, които вплиташе в тялото му. Това бе и причината никога да не посещаваше отново местата, където са се срещали, да си смени парфюма и да се влюбва по график на всеки два месеца, за да не се рови в общите им спомени, разочарована от евентуално провалена връзка.
Ето защо, когато случайно се разминаха на онзи булевард в последния топъл ден на лятото, никой от тях не се обърна. Подариха си по кратък поглед, който побързаха да приберат веднага, за да не си обменят твърде много от енергията, която деляха.
Именно инатото им търпение го накара да изчака толкова дълго преди да й поднесе в една ледена вечер едно топло и спокойно "Здравей!". Беше усвоил онези нейните, без правилен отговор.
От както се разделиха в онази ледена сутрин на площада в Мадрид, се гледаха недостъпни през виртуалните си прозорци, но бутонът delete заяждаше упорито, защото всъщност сърцебиенето му в гърба й много й липсваше, а тя не умееше да изпитва липси. Така с всеки изминал ден се приближаваше все повече до онова "Здравей!", което не искаше да произнася, защото знаеше как му действа присъствието й, знаеше, че той не я иска в живота си, заради всички сложни усещания, които вплиташе в тялото му. Това бе и причината никога да не посещаваше отново местата, където са се срещали, да си смени парфюма и да се влюбва по график на всеки два месеца, за да не се рови в общите им спомени, разочарована от евентуално провалена връзка.
Ето защо, когато случайно се разминаха на онзи булевард в последния топъл ден на лятото, никой от тях не се обърна. Подариха си по кратък поглед, който побързаха да приберат веднага, за да не си обменят твърде много от енергията, която деляха.
Именно инатото им търпение го накара да изчака толкова дълго преди да й поднесе в една ледена вечер едно топло и спокойно "Здравей!". Беше усвоил онези нейните, без правилен отговор.
sandman (re)
Пиша му писма всеки ден и просто му разказвам. Ей, така, за да знае. Защото искам да знае, а не просто да ме помни.
Описвам му деня си, хората, които съм срещнала и какво са предизвикали у мен, малките неща, които са ме разсеяли, приликите, които съм намерила, песните, които са ми напомнили на него, хората, в които се влюбвам. Разказвам му за новите си рокли, пускам му новата си музика и старите му споменавам обаче. Снимам моменти с думи и всичко му изпращам, за да знае, че не е пропуснал нито едно примигване, отмятане на коса, вдишване или глътка.
Развеждам го през новите места - сядаме аз и мисълта за него по всички столове, докато не открием най-удобните и там вадя лист и пак му пиша, за да знае, че съм се сетила. Срещаме се с хора, пием вино и ядем много шоколад, когато има шоколад. Аз обичам шоколад, а той по-скоро от солидарност се тъпче. Тичаме по пясъка късно вечер и стъпваме първи в снега. Лежим по прясно окосена трева и се заливаме с вода, когато е топло. Постоянно правим сапунени балони, пак защото обичам, а пък той обича да ме гледа. Рисувам му улиците и дупките, в които е спъвам, и плаващите плочки, и хората, които съм опръскала.
Описвам му деня си, хората, които съм срещнала и какво са предизвикали у мен, малките неща, които са ме разсеяли, приликите, които съм намерила, песните, които са ми напомнили на него, хората, в които се влюбвам. Разказвам му за новите си рокли, пускам му новата си музика и старите му споменавам обаче. Снимам моменти с думи и всичко му изпращам, за да знае, че не е пропуснал нито едно примигване, отмятане на коса, вдишване или глътка.
Развеждам го през новите места - сядаме аз и мисълта за него по всички столове, докато не открием най-удобните и там вадя лист и пак му пиша, за да знае, че съм се сетила. Срещаме се с хора, пием вино и ядем много шоколад, когато има шоколад. Аз обичам шоколад, а той по-скоро от солидарност се тъпче. Тичаме по пясъка късно вечер и стъпваме първи в снега. Лежим по прясно окосена трева и се заливаме с вода, когато е топло. Постоянно правим сапунени балони, пак защото обичам, а пък той обича да ме гледа. Рисувам му улиците и дупките, в които е спъвам, и плаващите плочки, и хората, които съм опръскала.
И за всички нови любими неща му споменавам, защото знае, че си ги сменям. Като, че вече не пия Cappuccino Grande, a Classico и че започнах да харесвам музика му.
Само хората около мен не му показвам. Пазим ги в тайна, защото той не умее да ме дели, а аз не умея да съм с него.
Отивам да му пиша. Край.
Ха!
Само хората около мен не му показвам. Пазим ги в тайна, защото той не умее да ме дели, а аз не умея да съм с него.
Отивам да му пиша. Край.
Ха!
като другите момчета
Той просто спря, за да я гледа. Защото знаеше, че ако се движеше със сигурност щеше да обърка нещо в пространството и щеше да изпусне част от примигване. А той не искаше да изпуска нищо, нито една пружинка, която косата и правеше, докато тя слизаше по стълбите, нито едно промъкване на вятъра между пръстите на ръцете й, нито една част от докосването на стъпалата й до мрамора.
Усещаше как мислите й се лутат по целия площад, блъскайки се в облаците, в земята и обратно и как всички мисли наоколо се блъскаха в нея, а сиянието, което се простираше от тялото й навън ги прегръщаше и тя засияваше още по-силно. Само че светлина нямаше, слънцето почти се бе скрило, а уличните фенери щяха да се включат чак след двайсетина минути. Въпреки това, той я виждаше съвсем ясно, не грееща, а просто слизаща по стъпалата. Необяснимо просто. Как можеше нещо толкова съвършено като чувството, което го обземаше, докато стоеше там вцепенен и взрян в нея, да бъде породено от нещо толкова просто като слизане по стъпала.
И изпитвайки това съвършенство не разбираше, как всички останали очевидно не го изпитваха толкова силно, защото всички се взираха в нея, но никой не стоеше неподвижен. Старата жена продължаваше да сипва пуканки на влюбените двойки дошли да се презентират по площада, красавецът си усукваше захарния памук, а малкото момиченце продължаваше да подскача около баща си, който рисуваше портрет на двойка невлюбени, но дори и те не стояха неподвижни, а се смееха на вицовете на клоуна, които забавляваше миновачите на пейката до тях. Някакви деца пееха, някакви жени я обсъждаха, някакви мъже също, някакви момичета мечтаеха да бъдат като нея и се опитваха да имитират походката й и погледа.
А тя минаваше покрай всичко това без дори да разбира, как стъпките й промeнят посоката на вятъра от мисли наоколо. Тя просто слизаше по мраморни стъпала, а всичко останало само съществуваше около тялото й.
А по него имаше полепнали толкова желания, че той едва забеляза погледа й, насочен право в очите му, но пък видя как устните й трепнаха, изкривиха се в перфектна дъга и пропуснаха най-неочакваната усмивка, която той бе получавал.
Усещаше как мислите й се лутат по целия площад, блъскайки се в облаците, в земята и обратно и как всички мисли наоколо се блъскаха в нея, а сиянието, което се простираше от тялото й навън ги прегръщаше и тя засияваше още по-силно. Само че светлина нямаше, слънцето почти се бе скрило, а уличните фенери щяха да се включат чак след двайсетина минути. Въпреки това, той я виждаше съвсем ясно, не грееща, а просто слизаща по стъпалата. Необяснимо просто. Как можеше нещо толкова съвършено като чувството, което го обземаше, докато стоеше там вцепенен и взрян в нея, да бъде породено от нещо толкова просто като слизане по стъпала.
И изпитвайки това съвършенство не разбираше, как всички останали очевидно не го изпитваха толкова силно, защото всички се взираха в нея, но никой не стоеше неподвижен. Старата жена продължаваше да сипва пуканки на влюбените двойки дошли да се презентират по площада, красавецът си усукваше захарния памук, а малкото момиченце продължаваше да подскача около баща си, който рисуваше портрет на двойка невлюбени, но дори и те не стояха неподвижни, а се смееха на вицовете на клоуна, които забавляваше миновачите на пейката до тях. Някакви деца пееха, някакви жени я обсъждаха, някакви мъже също, някакви момичета мечтаеха да бъдат като нея и се опитваха да имитират походката й и погледа.
А тя минаваше покрай всичко това без дори да разбира, как стъпките й промeнят посоката на вятъра от мисли наоколо. Тя просто слизаше по мраморни стъпала, а всичко останало само съществуваше около тялото й.
А по него имаше полепнали толкова желания, че той едва забеляза погледа й, насочен право в очите му, но пък видя как устните й трепнаха, изкривиха се в перфектна дъга и пропуснаха най-неочакваната усмивка, която той бе получавал.
restart
Restar-та на сърцето е добра идея, но как става, къде е бутонът или се случва от start menu-то?
А какво следва?
А какво следва?
И, ако следва нищо, за какво ти е да го правиш?
Представяш ли си сърцето да ти да се изпразни и да трябва да го пълниш със спомени (да, те живеят тук, не в мозъка. В мозъка са сънищата само.), чувства, пърхане и с ред други неприятни емоции.
Да бе, отново, че сърцето ти да не е желязно, какво като в кръвта се намира малко, не се отлага по стените на камерите, нали?
Да бе, отново, че сърцето ти да не е желязно, какво като в кръвта се намира малко, не се отлага по стените на камерите, нали?
порокЪТ
Притежанието е най-големият човешки порок!
Това си помисли Зи, отпивайки от вече студеното си капучино, докато наблюдаваше как две дами от лакомия се тъпчеха с пресни меденки, от който отдавна бяха поели достатъчно.
Зи винаги се дразнеше, когато хората взимаха нещо с единственото намерение да го притежават. Не разбираше защо съседката й постоянно си купуваше списания, които не чете. Толкова букви и мастило просто се изпаряваха в нечии пълен с букви и мастило апартамент, без никога да достигнат до човешки поглед, камо ли да се завъртят в глава и да станат мисъл.
Ами с дрехите и обувките, и свещниците, и грозните сувенири? Хората постоянно обричаха вещите на неупотреба, но и лишаваха някой друг от възможността да им се наслажди. Вещите са, за да се употребяват и това е! Същото важеше и за хората - ненужно дълги и сложни връзки, бракове, имущество.. Когато чувстваха станат нежелани, те трябва да се освобождават, за да намерят друг топъл и любящ дом.
Затова Мози винаги хвърляше храната преди да се развали, изоставяше скучните книги при приятел, изтриваше музиката, когато спреше да я слуша и забравяше хората, които можеха да се забравят.
Така правеше своето добро.
Това си помисли Зи, отпивайки от вече студеното си капучино, докато наблюдаваше как две дами от лакомия се тъпчеха с пресни меденки, от който отдавна бяха поели достатъчно.
Зи винаги се дразнеше, когато хората взимаха нещо с единственото намерение да го притежават. Не разбираше защо съседката й постоянно си купуваше списания, които не чете. Толкова букви и мастило просто се изпаряваха в нечии пълен с букви и мастило апартамент, без никога да достигнат до човешки поглед, камо ли да се завъртят в глава и да станат мисъл.
Ами с дрехите и обувките, и свещниците, и грозните сувенири? Хората постоянно обричаха вещите на неупотреба, но и лишаваха някой друг от възможността да им се наслажди. Вещите са, за да се употребяват и това е! Същото важеше и за хората - ненужно дълги и сложни връзки, бракове, имущество.. Когато чувстваха станат нежелани, те трябва да се освобождават, за да намерят друг топъл и любящ дом.
Затова Мози винаги хвърляше храната преди да се развали, изоставяше скучните книги при приятел, изтриваше музиката, когато спреше да я слуша и забравяше хората, които можеха да се забравят.
Така правеше своето добро.
Master Mimi и брадатите крале
ММ стоеше на терасата си, заровена в мисли за ненарисувани картини. Купчината и стигаше буквално под носа и гъделичкаше цялото й тяло с приятни идеи за неприятен край. Като че ли светът имаше нужда от още една буря, каквато със сигурност щеше да се случи, ако тя послушаше дори и една.
Затова просто затвори очи, запуши нос и потопи глава в мисли с тъмна коса и вечерен привкус, от които гръдният й кош се поклащаше като синчец в късния декември. Те я отведоха на снежна нива (нива, по която растеше сняг) някъде на изток от северната полярна звезда. Там не точно в средата, но не и близо до някой край, освен ако не смятахме небето за край, защото беше разположен на малък хълм, се намираше леденият дворец на брадатите крале.
Брадатите крале управляваха ледените долини от както спасиха три лъва от премръзваме преди няколко хиляди лета. ММ им подари владенията като награда за смелостта, която се надяваше да имат, а и защото така или иначе никой не умееше да борави със студа законосъобразно и целенасочено. За нейна изненада, те не само го укротиха, но и се научиха да го контролират.
Студът им построи замък, леден, на върха на единствения хълм в долините, с три кули наклонени в различна посока, по една за всеки от кралете.
Най-големият брат, като всички най-големи братя, беше най-суровият от тримата. Не прекарваше много време в кулата си, всъщност той не се задържаше дълго никъде, страдаше от синдрома ВТРЪС (т.е. нещата бързо му омръзваха). За разлика от останалите двама, този почиташе топлото и най-често можеше да бъде видят заровен в пясъка на някоя пустиня, размечтан и обичан, но необичащ. Братята му бяха измислила прякора "пясъчният човек", та пясъчният човек беше слабост на ММ, на моменти непреодолима, на моменти заменима с някой от останалите. Срещаха се рядко, когато взаимните им желания съвпадаха, но винаги случайно и на неопределени интервали от време. Той беше онова нещо, което караше ума й да си почива, като го изпращаше в неясна посока и се разбъркваше в чувствата й като микровълна в царевично зърно.
Средният брат беше потаен и мълчалив. С ММ си рисуваха истории с погледи, които преминаваха от единия в другия в единия в другия и отлитаха в студа. Средният беше като Дядо Коледа - внасяше уют във всяко лице, в което се взреше. Щом усмивката му докоснеше бузата на ММ всички влажни частици от нея се изпаряваха заедно с всички мрачни мисли. Иначе, нито дебел, нито побелял, напротив висок, слаб и тъмен, като черните коне, които обичаше да язди в снега рано сутрин от единия край на долините до другия, докато източното слънце проблясва зад гърба му.
Най-малкият можеше да побърква с поглед. Имаше онзи див, луд и бунтарски, дори леко мръсен вид, но щом се вкопчиш в прегръдката му, ухаеше на бели чаршафи, прясно изпрани и накачени в зелена градина с още много други бели чаршафи. Обичаше да прави бели, да обърква, невъзможно да обещава, но след това пак чаровно да се връща и да очаква дори повече. Всъщност взаимоотношенията им бяха особено прости, след като преминаха сложната фаза на едностранното влюбване. Сега само неловко се подминаваха. Той така и не й прости, че тя не се научи да го обича, а тя така и не се опита. Въпреки това, обичаше да се връща при него за малко, когато имаше нужда от бързи чувства и кратки празни изречения.
ММ вървеше бавно към замъка, а снегът под стъпките й се топеше. Още не знаеше кой от всички иска да види, но имаше време да реши, тепърва се съмваше.
Затова просто затвори очи, запуши нос и потопи глава в мисли с тъмна коса и вечерен привкус, от които гръдният й кош се поклащаше като синчец в късния декември. Те я отведоха на снежна нива (нива, по която растеше сняг) някъде на изток от северната полярна звезда. Там не точно в средата, но не и близо до някой край, освен ако не смятахме небето за край, защото беше разположен на малък хълм, се намираше леденият дворец на брадатите крале.
Брадатите крале управляваха ледените долини от както спасиха три лъва от премръзваме преди няколко хиляди лета. ММ им подари владенията като награда за смелостта, която се надяваше да имат, а и защото така или иначе никой не умееше да борави със студа законосъобразно и целенасочено. За нейна изненада, те не само го укротиха, но и се научиха да го контролират.
Студът им построи замък, леден, на върха на единствения хълм в долините, с три кули наклонени в различна посока, по една за всеки от кралете.
Най-големият брат, като всички най-големи братя, беше най-суровият от тримата. Не прекарваше много време в кулата си, всъщност той не се задържаше дълго никъде, страдаше от синдрома ВТРЪС (т.е. нещата бързо му омръзваха). За разлика от останалите двама, този почиташе топлото и най-често можеше да бъде видят заровен в пясъка на някоя пустиня, размечтан и обичан, но необичащ. Братята му бяха измислила прякора "пясъчният човек", та пясъчният човек беше слабост на ММ, на моменти непреодолима, на моменти заменима с някой от останалите. Срещаха се рядко, когато взаимните им желания съвпадаха, но винаги случайно и на неопределени интервали от време. Той беше онова нещо, което караше ума й да си почива, като го изпращаше в неясна посока и се разбъркваше в чувствата й като микровълна в царевично зърно.
Средният брат беше потаен и мълчалив. С ММ си рисуваха истории с погледи, които преминаваха от единия в другия в единия в другия и отлитаха в студа. Средният беше като Дядо Коледа - внасяше уют във всяко лице, в което се взреше. Щом усмивката му докоснеше бузата на ММ всички влажни частици от нея се изпаряваха заедно с всички мрачни мисли. Иначе, нито дебел, нито побелял, напротив висок, слаб и тъмен, като черните коне, които обичаше да язди в снега рано сутрин от единия край на долините до другия, докато източното слънце проблясва зад гърба му.
Най-малкият можеше да побърква с поглед. Имаше онзи див, луд и бунтарски, дори леко мръсен вид, но щом се вкопчиш в прегръдката му, ухаеше на бели чаршафи, прясно изпрани и накачени в зелена градина с още много други бели чаршафи. Обичаше да прави бели, да обърква, невъзможно да обещава, но след това пак чаровно да се връща и да очаква дори повече. Всъщност взаимоотношенията им бяха особено прости, след като преминаха сложната фаза на едностранното влюбване. Сега само неловко се подминаваха. Той така и не й прости, че тя не се научи да го обича, а тя така и не се опита. Въпреки това, обичаше да се връща при него за малко, когато имаше нужда от бързи чувства и кратки празни изречения.
ММ вървеше бавно към замъка, а снегът под стъпките й се топеше. Още не знаеше кой от всички иска да види, но имаше време да реши, тепърва се съмваше.
математики?
И така тихо и просто една идея умря. Задуши се сред мислите ми за този, онзи и четвъртия.
А с приятелките ми говорехме за попивателни гъби, белина, тенджери и бонбони като опитни домакини, чак каквито едва ли някога ще бъдем. Все пак земята се върти твърде бързо, за да се уча тепърва да готвя, ще си ям от научените.
Тези вечери са най-хубави, когато сме заедно и вървим в редица по тротоара, не като в Сексът и градът, а като Ние и Градът, защото нито животът ни е само секс, нито можем да си говорим само за едно нещо. Имам най-различните приятелки на света, човек би казал, че нямаме допирна точка и вероятно ще е прав. Всяка си живее в нейна си координатна система и понякога се чудя как сме се допуснали в квадрантите си. Съдба или математика - да доказва, която разбира.
Нито знам как се разбираме, нито как се търпим, нито как се обичаме, нито как си омръзваме, нито как се нуждаем, нито защо, но знам, че е хубаво, че държим и че ще продължим.
един ден в малко
малко пиано
малко женски глас
малко old school hip hop party
малко строеж
малко разредена бира
малко развалена машина за Pinball
малко страшни хора
малко добри приятели
малко хубава вечеря
малко освежаваща разходка
малко стар изоставен филм
малко гадно обаждане
малко работа
малко кафе с мляко
малко захар
малко от теб
малко целувки
малко от друг
малко стар приятел
малко тръпка
малко кола
малко портокалов сок
малко кожа
малко черно
малко сън
малко забравено портмоне
малко усмивки
малко сдухване
малко Сестроси
малко планове
малко обещания
малко снимки
малко гореща вода
малко нова рокля
малко хубави думи
малко глупост
малко апетит
малко списания
малко чужд парфюм
малко никога повече
малко още веднъж за последно
Да, малко ми е, искам всичко, пък!
малко женски глас
малко old school hip hop party
малко строеж
малко разредена бира
малко развалена машина за Pinball
малко страшни хора
малко добри приятели
малко хубава вечеря
малко освежаваща разходка
малко стар изоставен филм
малко гадно обаждане
малко работа
малко кафе с мляко
малко захар
малко от теб
малко целувки
малко от друг
малко стар приятел
малко тръпка
малко кола
малко портокалов сок
малко кожа
малко черно
малко сън
малко забравено портмоне
малко усмивки
малко сдухване
малко Сестроси
малко планове
малко обещания
малко снимки
малко гореща вода
малко нова рокля
малко хубави думи
малко глупост
малко апетит
малко списания
малко чужд парфюм
малко никога повече
малко още веднъж за последно
Да, малко ми е, искам всичко, пък!
положението е така
Тазиии песеееен, някой трябва да я забрани със закон.
Не мога да спра да я слушам и да я пускам отново, и отново, и отново, и да си мисля, как ми харесват цветовете, колко е хубав текстът, и колко е готин гласът му, и как искам такъв пуловер, и колко красиво звучи цигулката, и как омагьосващо й се вее косата, и как той не може да свали очи от нея, и не може да спре да мисли за нея, и как искам някой също да не сваля очи от мен, и да не спира да мисли за мен, и колко й завиждам, че го има, и за косата, и пуловера, и за текста, и за морето.
ако кактусите можеха да летят..
Ако кактусите можеха да летят, щяха да са гадно насекомо.
Страх ме е от тези, които ме обичат.
Сама се променям бързо, ненарочно и несъобразително.
Имам чувството, че е минало половината завинаги.
Ако един ден имам син, ще го кръстя Фабиен, евентуално.
Слънчогледът ми е новото любимо цвете.
Привързвам се към вещи, както към хора - веднага и за постоянно.
Вече я няма Бялата лагуна, но пък сервитьорът на плажа си е същият от както бях на осем.
Винаги вярвам в неспазени обещания, лицемерни комплименти и задни мисли.
Мога цял ден да се ровя в старите рокли на мама, да слушам касетките на татко и да си мечтая за Париж през 70-те..
Мисля си за теб в лимонада, касис и входяща кутия.
Сестра ми е толкова забавна!
Най-сладка съм около глезените - комарите разбират..
Снимките били за спомен, не трябвало да съм хубава..
Хлебарките умират като фараони - с кръстосани крайници.
Не есента, а лятото е умиращ сезон.
Всичко е като във филм, като в съвършена драма..
Искам да съм динозавър, летящ.
Някак успяваш да ме превръщаш в себе си.
Мими, изненадай ме!
"Лека нощ! Не! Добър вечер!"
Страх ме е от тези, които ме обичат.
Сама се променям бързо, ненарочно и несъобразително.
Имам чувството, че е минало половината завинаги.
Ако един ден имам син, ще го кръстя Фабиен, евентуално.
Слънчогледът ми е новото любимо цвете.
Привързвам се към вещи, както към хора - веднага и за постоянно.
Вече я няма Бялата лагуна, но пък сервитьорът на плажа си е същият от както бях на осем.
Винаги вярвам в неспазени обещания, лицемерни комплименти и задни мисли.
Мога цял ден да се ровя в старите рокли на мама, да слушам касетките на татко и да си мечтая за Париж през 70-те..
Мисля си за теб в лимонада, касис и входяща кутия.
Сестра ми е толкова забавна!
Най-сладка съм около глезените - комарите разбират..
Снимките били за спомен, не трябвало да съм хубава..
Хлебарките умират като фараони - с кръстосани крайници.
Не есента, а лятото е умиращ сезон.
Всичко е като във филм, като в съвършена драма..
Искам да съм динозавър, летящ.
Някак успяваш да ме превръщаш в себе си.
Мими, изненадай ме!
"Лека нощ! Не! Добър вечер!"
Нютон, Везувий и полупрозрачните балони
Нютон разбираше от политика, колкото Везувий от вулкани, но и двамата бяха убедени, че Земята се върти наляво и слънцето изгрява винаги в 5 и 32 минути.
Такива малки сигурности ги правеха толкова интересни един за друг.
Такива малки сигурности ги правеха толкова интересни един за друг.
Например, Нютон знаеше да събира трицифрени числа, но освен това беше убеден, че трицифрено число с цифра на стотиците 3 плюс трицифрено число с цифра на стотиците 3 винаги дават 634, независимо от останалите цифри. Беше единствения в селото, който беше достигнал такива интелектуални висоти и всички го боготворяха.
Везувий обичаше да вечеря магданоз, по 2 3 връзки голи, без овкусители и така всеки първи и втори вторник, всяка сряда и всяка последна неделя на месеца. Някъде беше чул, че магданоза те прави по-висок, а той милия беше 40 см.
Приятелството е странно нещо. Можеха да си споделят долните гащи, но станеше ли дума за селската принцеса, бяха най-големите егоисти на света. Бяха луди по нея, тя по един футболист от съседното село, той по една кръчмарка от столична дискотека, тя по барманката, тя по събирача на боклук, той по майката на шефа си, тя по мъжа си, той по котката, тя по врабчето (най-невъзможната от всички разказани любови в това изречение), то по друго врабче, другото бе лудо по първото. Най-накрая малко взаимност. А колкото до принцесата на селото, казваше се Петифурна, което е достатъчно.
Заедно е сложна дума, която с остаряването на света става все по-трудна за администриране. Но за нашите герои, заедно не беше проблем, трудно им се получаваше отделното, защото да не забравяме, че въпреки че е герой и има десетки споменати и неоткрити таланти, Нютон беше дете и от много времена на време му се налагаше да се прибира вкъщи. Тогава си изпращаха писма в полупрозрачни балони, които никога не стигаха до другия, защото се пукаха в първото дърво по пътя, а не знам дали съм споменавала, но селата им ги делеше иглолистна гора.
Везувий обичаше да вечеря магданоз, по 2 3 връзки голи, без овкусители и така всеки първи и втори вторник, всяка сряда и всяка последна неделя на месеца. Някъде беше чул, че магданоза те прави по-висок, а той милия беше 40 см.
Приятелството е странно нещо. Можеха да си споделят долните гащи, но станеше ли дума за селската принцеса, бяха най-големите егоисти на света. Бяха луди по нея, тя по един футболист от съседното село, той по една кръчмарка от столична дискотека, тя по барманката, тя по събирача на боклук, той по майката на шефа си, тя по мъжа си, той по котката, тя по врабчето (най-невъзможната от всички разказани любови в това изречение), то по друго врабче, другото бе лудо по първото. Най-накрая малко взаимност. А колкото до принцесата на селото, казваше се Петифурна, което е достатъчно.
Заедно е сложна дума, която с остаряването на света става все по-трудна за администриране. Но за нашите герои, заедно не беше проблем, трудно им се получаваше отделното, защото да не забравяме, че въпреки че е герой и има десетки споменати и неоткрити таланти, Нютон беше дете и от много времена на време му се налагаше да се прибира вкъщи. Тогава си изпращаха писма в полупрозрачни балони, които никога не стигаха до другия, защото се пукаха в първото дърво по пътя, а не знам дали съм споменавала, но селата им ги делеше иглолистна гора.
Master Mimi и пазачът на тайни
Беше минал половин час след завинаги, но светът все още се движеше в правилната посока, без дори да бе забавил ход. Спокойна, че всичко се върти наред ММ се преоблече и слезе на Земята.
На едно малко летище в пустинята я чакаше пазачът на тайни, готов да си довърши историята и да й помогне да излекува времето. ММ изчака с пълно нетърпение завинаги да свърши, надявайки се, че след края му времето ще се успокои, ще забави ход и ще си почине. За нейно разочарование това не стана. Времето продължаваше да бъде все така инато и непокорно, а това започваше да я плаши. Можеше да изчака и никога да приключи, но изпитваше страх, защото нито знаеше, колко точно дни имаше до тогава, нито дали времето щеше да го понесе. Така иска, не иска, помоли пазача на тайни за среща.
Пазачът пазеше всяка тайна известна на вселената в малки стъклени кутийки с формата на пирамида в своя дворец в средата на тайна пустиня, намираща се някъде из Африка. Той не знаеше тайните, просто ги наглеждаше, докато пораснеха достатъчно, за да се грижат сами за себе си. Всяка тайна заспиваше по шест пъти на ден, обичаше замразени малини и сок от тиква.
Когато ММ го помоли за информация първия път, той й отказа. Нито имаше право, нито знаеше къде да търси. Но при втория им разговор небето се пропука и изстреля тънка остра мълния право в три нови бебета-тайни. Съкрушен от загубата пазачът наруши първия и най-важен закон на пазачите, проговори на пирамидите. Събра всичките в залата за спешни заседания, която не бе виждала толкова тайни от времето на инквизията и помоли в името на съвместното им бъдеще тези, които знаят, как да излекуват времето, да излязат напред. След триседмично мълчание, през което единственият звук, който огласяваше залата, беше почукване на стъкълца, две средно големи пирамидки се претъркулиха плахо.
Той ги отдели в малка стая и писа на ММ, че има нейните отговори. Тя обаче, реши да даде още малко време на времето да се справи само, то обаче бе страдало прекалено дълго и силите му отслабваха.
Когато пристигна на летището, пазачът я качи в карета с червени стъкла, през които се виждаха водопади и двамата се отправиха към тайната пустиня. Входната врата на двореца се разтвори като завеса от желирана вода и двамата встъпиха в стъклена зала. Цялото място беше от стъкло, така пазачът винаги знаеше коя тайна, къде шава.
Той я покани в малкия си зален кабинет. Там я чакаха двете треперещи тайни. Никога до сега тайна не се беше разкривала преди да порасне и те не знаеха, как ще реагира материята им на случващото се.
ММ седна на удобно кресло в единия ъгъл на кабинета, пазачът й наля чай от сини сливи и сложи едната тайна на масичката до нея. Тайната не чака дълго и проговори:
- Времето не е болно, а изплашено. Страх го е от старостта. Някой му каза, че всичко умира, след като остарее. Това е.
Пирамидката се разтресе още по-силно, подскочи, падна на земята и се превърна в голяма пирамида. Дойде редът на втората. Тя се намести по-уверено пред ММ и започна да разказва себе си:
- Времето вярва сляпо само на едно нещо - на горската фея от осмата гора в третата северна пустиня на втория ъгъл на вселената. Само тя може да го убеди, че няма да остарее.
След като чу тези думи, малко парче неспокойствие се откъсна от сърцето на ММ и се изпари. Тя отлетя от замъка веднага без да обели дума.
Пазачът знаеше, че е загубил две тайни преждевременно, но е спасил милиони от неслучване.
На едно малко летище в пустинята я чакаше пазачът на тайни, готов да си довърши историята и да й помогне да излекува времето. ММ изчака с пълно нетърпение завинаги да свърши, надявайки се, че след края му времето ще се успокои, ще забави ход и ще си почине. За нейно разочарование това не стана. Времето продължаваше да бъде все така инато и непокорно, а това започваше да я плаши. Можеше да изчака и никога да приключи, но изпитваше страх, защото нито знаеше, колко точно дни имаше до тогава, нито дали времето щеше да го понесе. Така иска, не иска, помоли пазача на тайни за среща.
Пазачът пазеше всяка тайна известна на вселената в малки стъклени кутийки с формата на пирамида в своя дворец в средата на тайна пустиня, намираща се някъде из Африка. Той не знаеше тайните, просто ги наглеждаше, докато пораснеха достатъчно, за да се грижат сами за себе си. Всяка тайна заспиваше по шест пъти на ден, обичаше замразени малини и сок от тиква.
Когато ММ го помоли за информация първия път, той й отказа. Нито имаше право, нито знаеше къде да търси. Но при втория им разговор небето се пропука и изстреля тънка остра мълния право в три нови бебета-тайни. Съкрушен от загубата пазачът наруши първия и най-важен закон на пазачите, проговори на пирамидите. Събра всичките в залата за спешни заседания, която не бе виждала толкова тайни от времето на инквизията и помоли в името на съвместното им бъдеще тези, които знаят, как да излекуват времето, да излязат напред. След триседмично мълчание, през което единственият звук, който огласяваше залата, беше почукване на стъкълца, две средно големи пирамидки се претъркулиха плахо.
Той ги отдели в малка стая и писа на ММ, че има нейните отговори. Тя обаче, реши да даде още малко време на времето да се справи само, то обаче бе страдало прекалено дълго и силите му отслабваха.
Когато пристигна на летището, пазачът я качи в карета с червени стъкла, през които се виждаха водопади и двамата се отправиха към тайната пустиня. Входната врата на двореца се разтвори като завеса от желирана вода и двамата встъпиха в стъклена зала. Цялото място беше от стъкло, така пазачът винаги знаеше коя тайна, къде шава.
Той я покани в малкия си зален кабинет. Там я чакаха двете треперещи тайни. Никога до сега тайна не се беше разкривала преди да порасне и те не знаеха, как ще реагира материята им на случващото се.
ММ седна на удобно кресло в единия ъгъл на кабинета, пазачът й наля чай от сини сливи и сложи едната тайна на масичката до нея. Тайната не чака дълго и проговори:
- Времето не е болно, а изплашено. Страх го е от старостта. Някой му каза, че всичко умира, след като остарее. Това е.
Пирамидката се разтресе още по-силно, подскочи, падна на земята и се превърна в голяма пирамида. Дойде редът на втората. Тя се намести по-уверено пред ММ и започна да разказва себе си:
- Времето вярва сляпо само на едно нещо - на горската фея от осмата гора в третата северна пустиня на втория ъгъл на вселената. Само тя може да го убеди, че няма да остарее.
След като чу тези думи, малко парче неспокойствие се откъсна от сърцето на ММ и се изпари. Тя отлетя от замъка веднага без да обели дума.
Пазачът знаеше, че е загубил две тайни преждевременно, но е спасил милиони от неслучване.
картон
Тя просто стоеше там и се оглеждаше, сякаш чакаше да мине някоя забравена версия на него, която някога е харесвала. За съжаление дойде последната подобрена с нови екстри от тъмен деним и памук. Гледаха се известно време, целуна я, прегърна го, той се влюби два пъти наведнъж, а тя отметна поглед настрани, за да не го пореже и трети.
А той бешe всичко онова, в което ще се влюбиш на секундата и всичко, което след две ще разбие сърцето ти с непоклатимата убеденост на заминаващ международен влак.
Срещнаха се на малка гара в забравено от Бог планинско село. Той прекара лятото си сменяйки влакове, като рисуваше пътниците в тях. Тя пътуваше за родния си град след години отсъствие. От тогава се събираха два пъти годишно и след няколко часа на вкопчване един в друг, всеки разказваше изминалите месеци на чаша късо кафе с мляко и мед. После се сбогуваха и така до следващия път.
След всяка тяхна среща, той я рисуваше. Така всеки лист от скицника му се превръна в малка стая за спомени, заключени между четири прави линии. Затваряше скиците в една голяма кутия от картон със златист капак, който блестеше, както безнадеждно влюбено блестяха очите й. Кутията скриваше и я отваряше от време на време, за да не забрави как изглежда тя.
Днес отпиваха кафето си, както войници встъпват в служба - бързо, устремено, но и някак обречено. Не убелиха и дума.
Той усети, че времето му свършва, подобно на любим парфюм, купен от концептуален магазин. Първо с тъга изпръскваш последните останали капки в тръбичката, след това усещаш само миризмата, затворена в стъклената стаичка на аромата. Накрая тя избледнява до момента, в който изчезне напълно. Ще я помниш сантиментално още няколко години, но вече ще си имаш нов аромат, в който ще те разпознават. На него ухае тялото му, когато се събужда до теб рано сутрин, целува те и тръгва за работа със спомени от вечерта по-силни на лявото му рамо и около шията.
PS: Нищо лично и тъжно, просто днес ми казаха, че съм картон..
А той бешe всичко онова, в което ще се влюбиш на секундата и всичко, което след две ще разбие сърцето ти с непоклатимата убеденост на заминаващ международен влак.
Срещнаха се на малка гара в забравено от Бог планинско село. Той прекара лятото си сменяйки влакове, като рисуваше пътниците в тях. Тя пътуваше за родния си град след години отсъствие. От тогава се събираха два пъти годишно и след няколко часа на вкопчване един в друг, всеки разказваше изминалите месеци на чаша късо кафе с мляко и мед. После се сбогуваха и така до следващия път.
След всяка тяхна среща, той я рисуваше. Така всеки лист от скицника му се превръна в малка стая за спомени, заключени между четири прави линии. Затваряше скиците в една голяма кутия от картон със златист капак, който блестеше, както безнадеждно влюбено блестяха очите й. Кутията скриваше и я отваряше от време на време, за да не забрави как изглежда тя.
Днес отпиваха кафето си, както войници встъпват в служба - бързо, устремено, но и някак обречено. Не убелиха и дума.
Той усети, че времето му свършва, подобно на любим парфюм, купен от концептуален магазин. Първо с тъга изпръскваш последните останали капки в тръбичката, след това усещаш само миризмата, затворена в стъклената стаичка на аромата. Накрая тя избледнява до момента, в който изчезне напълно. Ще я помниш сантиментално още няколко години, но вече ще си имаш нов аромат, в който ще те разпознават. На него ухае тялото му, когато се събужда до теб рано сутрин, целува те и тръгва за работа със спомени от вечерта по-силни на лявото му рамо и около шията.
PS: Нищо лично и тъжно, просто днес ми казаха, че съм картон..
Планът на умореното лято:
Имам нужда от седмица в нищото, може и у нас, с много сън, пуканки и лимонада.
Ще гледам по цял ден стари филми и с татко ще си говорим за религия, политика, футбол, музика, история и мъжете в живота ми.
През останалото време ще се препичам на терасата и ще слушам John Legend, Тhe xx и Jahcoozi.
Ще си дочета всичките непрочетени списания, на някои се каня от май, за което им се извинявам. Списанията трябва да се разлистват веднъж на два месеца, да се изтупват от праха и сантиментално да се връщат пак на рафта до любимите ти книги. Иначе стават скучни, злобни и безполезни.
Ще си дочета първата подарена книга, може би.
Ще се извиня на Ева и ще я поканя на гости, тя ще ми откаже, ще се извиня пак и вероятно ще продължим да не си говорим, но се надявам да греша. Дано!
Ще гледам по цял ден стари филми и с татко ще си говорим за религия, политика, футбол, музика, история и мъжете в живота ми.
През останалото време ще се препичам на терасата и ще слушам John Legend, Тhe xx и Jahcoozi.
Ще си дочета всичките непрочетени списания, на някои се каня от май, за което им се извинявам. Списанията трябва да се разлистват веднъж на два месеца, да се изтупват от праха и сантиментално да се връщат пак на рафта до любимите ти книги. Иначе стават скучни, злобни и безполезни.
Ще си дочета първата подарена книга, може би.
Ще се извиня на Ева и ще я поканя на гости, тя ще ми откаже, ще се извиня пак и вероятно ще продължим да не си говорим, но се надявам да греша. Дано!
Ще мисля за него по 14 пъти на ден, познавам се. Но ще си пиша с друг, ще флиртувам, уж случайно, с втори, а третият е тайна.
Ще има и море, и пясък, и диня, и музика, докато ми омръзне.
Със Сестроси ще правим бели, защото вече е голяма.
Ще си изпълня обещанието.
Ще направя и още много неща, които не искам да затварям в изречения, за да не им рамкирам магията.
Ще ти разкажа, щом се върна..
Ще има и море, и пясък, и диня, и музика, докато ми омръзне.
Със Сестроси ще правим бели, защото вече е голяма.
Ще си изпълня обещанието.
Ще направя и още много неща, които не искам да затварям в изречения, за да не им рамкирам магията.
Ще ти разкажа, щом се върна..
Когато магията се счупи..
Когато магията се счупи онази лятна сутрин, докато навън валеше, Мози стана, облече се и излезе да тича. Тя мразеше да тича сутрин сред всички тичащи, чувстваше се като болт във велосипед. Но без магия не можеше да диша в ателието си.
Знаеше, че след 4 часа всичко щеше да е наред. Магията щеше да е възстановена и големият апартамент, който Мози обитаваше, отново щеше да е пълен с хубаво чувство. Тя живееше на последния етаж в стара сграда в центъра на града. Жилището й представляваше една голяма стая с размерите на етаж с няколко прозореца в светлосиньо и оранжево. Нямаше стени, така мислите й можеха неограничавано да се лутат на хиляди посоки, както обичаха.
Тя обичаше да се събужда рано сутрин, да се протяга в леглото и да обхожда със сутрешен поглед всичко наоколо, за да се убеди, че нищо не е нахлувало, нарушавало и разрушавало цялостта на хаоса царящ тук - като чистачката или майка й, например. След това отиваше в другия край на стаята и си правеше кана с лимонада, която пиеше целия ден, слагаше я в хладилника и заставаше под душа за 9 минути. Накрая, точно преди да се обади на Зак, поливаше магията си с малко преварена вода и излизаше за работа.
Със Зак говореха всяка сутрин, за около 30 минути по пътя към работа. Винаги се уговаряха да се видят вечерта, но все нещо се случваше, така че срещата да не се състои - външни неща, не нежелание - като крава в линията на метрото, слънчево затъмнение, допълнителна работа, среща с мама, татко и старата бавачка и т.н. и така от месец.
Срещнаха се на една сергия за стари касетки и едва не се сбиха за една на Rolling Stones от времето, в което все още не се е знаело, че ще станат легенди. Накрая тя му я отстъпи, пиха кафе, спориха за музика, за музика и за малко музика, ядоха диня и се прибраха заедно в ателието й.
Той с часове разглеждаше столовете, които тя правеше, нея, столовете, нея, нея, нея, нея. На сутринта си обещаха да се видят за вечеря и така до онази сутрин, в която магията се счупи.
Знаеше, че след 4 часа всичко щеше да е наред. Магията щеше да е възстановена и големият апартамент, който Мози обитаваше, отново щеше да е пълен с хубаво чувство. Тя живееше на последния етаж в стара сграда в центъра на града. Жилището й представляваше една голяма стая с размерите на етаж с няколко прозореца в светлосиньо и оранжево. Нямаше стени, така мислите й можеха неограничавано да се лутат на хиляди посоки, както обичаха.
Тя обичаше да се събужда рано сутрин, да се протяга в леглото и да обхожда със сутрешен поглед всичко наоколо, за да се убеди, че нищо не е нахлувало, нарушавало и разрушавало цялостта на хаоса царящ тук - като чистачката или майка й, например. След това отиваше в другия край на стаята и си правеше кана с лимонада, която пиеше целия ден, слагаше я в хладилника и заставаше под душа за 9 минути. Накрая, точно преди да се обади на Зак, поливаше магията си с малко преварена вода и излизаше за работа.
Със Зак говореха всяка сутрин, за около 30 минути по пътя към работа. Винаги се уговаряха да се видят вечерта, но все нещо се случваше, така че срещата да не се състои - външни неща, не нежелание - като крава в линията на метрото, слънчево затъмнение, допълнителна работа, среща с мама, татко и старата бавачка и т.н. и така от месец.
Срещнаха се на една сергия за стари касетки и едва не се сбиха за една на Rolling Stones от времето, в което все още не се е знаело, че ще станат легенди. Накрая тя му я отстъпи, пиха кафе, спориха за музика, за музика и за малко музика, ядоха диня и се прибраха заедно в ателието й.
Той с часове разглеждаше столовете, които тя правеше, нея, столовете, нея, нея, нея, нея. На сутринта си обещаха да се видят за вечеря и така до онази сутрин, в която магията се счупи.
8 се случи. Оставаха 14 часа, телефонно обаждане, 28 минутен разговор, уговорка за вечеря, работа, три нови стола и един счупен крак, сандвич, малко хип хоп, малко джаз, малко фънк, фъстъци с млечен шоколад и пържени фъстъци, нова рокля, вечеря и лек топъл дъжд, секс и две препълнени чаши с лимонада до края на света, но Мози все още не го знаеше..
малки престъпления
"Щях да кажа, че съжалявам, ако мислих, че това ще те върне.." се пееше в една песен на The Cure.
Извинявай, че не съжалявам.
Някак успяваш да ме превръщаш в себе си, а точно теб най-много не харесвах в теб..
Извинявай, че не съжалявам.
Някак успяваш да ме превръщаш в себе си, а точно теб най-много не харесвах в теб..
Без извинения, моля! Така знаем от край време, така е лесно и полезно.
всички хубави песни
Най-прекрасни са най-малките неща, като калинките, например.
Като да си признаете, че сте се надценили малко с толкова картофки и крилца.
Като да ти подарят пиле, просто ей, така.
Като шофьорът на автобуса да усили любимата ти песен, щом види как подскачаш.
Като да ти кажат, че приличаш на капка.
Като да ти предложат брак на спирката.
Като да ти пуснат любимата песен на Kings of Leon на влизане в Строежа.
И не са прави Bloc Party, като казват This life isn't kind to little things.
Животът е каквото ти е настроението, моето днес беше крилато..
Като да си признаете, че сте се надценили малко с толкова картофки и крилца.
Като да ти подарят пиле, просто ей, така.
Като шофьорът на автобуса да усили любимата ти песен, щом види как подскачаш.
Като да ти кажат, че приличаш на капка.
Като да ти предложат брак на спирката.
Като да ти пуснат любимата песен на Kings of Leon на влизане в Строежа.
И не са прави Bloc Party, като казват This life isn't kind to little things.
Животът е каквото ти е настроението, моето днес беше крилато..
Страх ме е само, че времето няма да ми стигне, да чуя всички хубави песни..
Момичето си отива
Тя се събуди. Птичка изчурулика с тънък планински глас. Жена изви гръб от удоволствие. Улична лампа угасна. Вятър събори найлонова торбичка от осмия етаж на десететажна сграда. Мотоциклетист даде газ.
Тя стана и тръгна към кухнята. Котка си счупи нокътя. Дете кихна, докато спеше. Свещ изгоря до празно легло. Чешма прокапа. Мъж се спъна в банкнота от 5 лева. Ловец уби пеперуда. Момиче вдигна телефона и забрави. Той се разбуди. Река се вля в море. Бавно. Кенгуру роди кенгуру. Жираф се блъсна в дърво на сън. Момче купи цвете. Едно Kinder Bueno бе изядено.
Тя счупи чаша. Котка се разхождаше по студен тухлен покрив и падна. Принц си счупи короната. Пепеляшка си обу гумените обувки. Нечие щастие побягна до двама невлюбени. Момченце се напишка на сън. Царевично зърно се превърна в пуканка. Тя тръгна с него към дома му. Любимата й песен се развали.
Тя събра стъклата от пода и отиде в кухнята. Той пак заспа. Мислите за него започнаха да й убиват. Той се отви. Куче излая два пъти. Сладолед започна да се топи в повреден фризер. Прозорец за затръшна. Кола се блъсна в дърво. Улична лампа светна. Бездомник се изгуби. Хвърчило се заплете в дърво. Дете започна да прави сапунени балони.
Тя отпи глътка вода и реши да го напусне, докато още имаха добри мисли един за друг. Той започна да сънува как правят любов. Чучулига снесе яйце пеейки. Дойдоха лошите мисли.
Тя си легна до него. Той я прегърна. Една малка черна рокля се свлече на пода. Едно копче се разкопча. Една минута мина. Едно момче на една тераса на покрива на стара сграда в една столица си сви цигара и се влюби. Една глътка вино се спусна по език. Стотици балончето тоник се спукаха в чаша с джин, докато някой отпиваше. Една капка вода падна на земята от саксия на третия етаж.
Тя го целуна. Никой не подозираше, че огромен сапунен балон след 2 часа ще се блъсне в земята и ще направи всичко лилаво.
Тя стана и тръгна към кухнята. Котка си счупи нокътя. Дете кихна, докато спеше. Свещ изгоря до празно легло. Чешма прокапа. Мъж се спъна в банкнота от 5 лева. Ловец уби пеперуда. Момиче вдигна телефона и забрави. Той се разбуди. Река се вля в море. Бавно. Кенгуру роди кенгуру. Жираф се блъсна в дърво на сън. Момче купи цвете. Едно Kinder Bueno бе изядено.
Тя счупи чаша. Котка се разхождаше по студен тухлен покрив и падна. Принц си счупи короната. Пепеляшка си обу гумените обувки. Нечие щастие побягна до двама невлюбени. Момченце се напишка на сън. Царевично зърно се превърна в пуканка. Тя тръгна с него към дома му. Любимата й песен се развали.
Тя събра стъклата от пода и отиде в кухнята. Той пак заспа. Мислите за него започнаха да й убиват. Той се отви. Куче излая два пъти. Сладолед започна да се топи в повреден фризер. Прозорец за затръшна. Кола се блъсна в дърво. Улична лампа светна. Бездомник се изгуби. Хвърчило се заплете в дърво. Дете започна да прави сапунени балони.
Тя отпи глътка вода и реши да го напусне, докато още имаха добри мисли един за друг. Той започна да сънува как правят любов. Чучулига снесе яйце пеейки. Дойдоха лошите мисли.
Тя си легна до него. Той я прегърна. Една малка черна рокля се свлече на пода. Едно копче се разкопча. Една минута мина. Едно момче на една тераса на покрива на стара сграда в една столица си сви цигара и се влюби. Една глътка вино се спусна по език. Стотици балончето тоник се спукаха в чаша с джин, докато някой отпиваше. Една капка вода падна на земята от саксия на третия етаж.
Тя го целуна. Никой не подозираше, че огромен сапунен балон след 2 часа ще се блъсне в земята и ще направи всичко лилаво.
Утре започна и спря.
get up and touch the sky
По време на един live, един човек каза:
"Аз съм толкова разочарован, че никога няма да видя свое изпълнение, освен на запис. Това е най-голямата болка в живота ми. Затова вие сте добре дошли да се насладите на удоволствието, което аз никога няма да имам.
..
Какво ще стане, ако черно момче с увиснали дънки влезе в асансьора с бяла възрастна жена. Тя веднага ще стисне чантичката си Chanel. Това е класическият случай. А какво ще се случи, ако те всъщност си поговорят. Какво ще научи тя, какво ще научи той?
Ако богат мъж, докато си кара лъскавата кола, спре край просяк и го заговори. Какво ще научи единият, какво ще научи другият?
Ако цял живот са казвали на черното момче от Чикаго да стои далече от хомосексуалисти, защото ще го помислят за един от тях и той всъщност срещне един и те си поговорят. Какво ще научи той?
Аз научих, че хората в Чикаго не са били прави и аз съм се държал като задник през цялото време.
Много от нещата, на които са ви научили, са грешни. Не бъдете задници прекалено дълго."
"Аз съм толкова разочарован, че никога няма да видя свое изпълнение, освен на запис. Това е най-голямата болка в живота ми. Затова вие сте добре дошли да се насладите на удоволствието, което аз никога няма да имам.
..
Какво ще стане, ако черно момче с увиснали дънки влезе в асансьора с бяла възрастна жена. Тя веднага ще стисне чантичката си Chanel. Това е класическият случай. А какво ще се случи, ако те всъщност си поговорят. Какво ще научи тя, какво ще научи той?
Ако богат мъж, докато си кара лъскавата кола, спре край просяк и го заговори. Какво ще научи единият, какво ще научи другият?
Ако цял живот са казвали на черното момче от Чикаго да стои далече от хомосексуалисти, защото ще го помислят за един от тях и той всъщност срещне един и те си поговорят. Какво ще научи той?
Аз научих, че хората в Чикаго не са били прави и аз съм се държал като задник през цялото време.
Много от нещата, на които са ви научили, са грешни. Не бъдете задници прекалено дълго."
Градът, който спи
Хубаво е да стана рано сутрин в неделя, да се изкъпя и да изляза. Светът спи рано сутрин в неделя или поне София спи.
Това беше първото, което научих за този град. С татко пристигнахме за изпита - който определи следващите три години от живота ми и продължава да го определя - в 7 сутринта в една майска неделя. До 10 часа нямаше къде да пием хубаво кафе четейки днешния вестник, а в хотела регистрираха чак след 14.
Лутахме се 3 часа по центъра. Накрая попаднахме в една уютна сладкарница край УАСГ, която много пъти търсих след това, но не открих отново. Късметчето към кафето ми беше "Успех". Още го пазя и го взимам със себе си винаги, когато предстоят важни моменти.
Тази песен ми напомни на онази сутрин..
Това беше първото, което научих за този град. С татко пристигнахме за изпита - който определи следващите три години от живота ми и продължава да го определя - в 7 сутринта в една майска неделя. До 10 часа нямаше къде да пием хубаво кафе четейки днешния вестник, а в хотела регистрираха чак след 14.
Лутахме се 3 часа по центъра. Накрая попаднахме в една уютна сладкарница край УАСГ, която много пъти търсих след това, но не открих отново. Късметчето към кафето ми беше "Успех". Още го пазя и го взимам със себе си винаги, когато предстоят важни моменти.
Тази песен ми напомни на онази сутрин..
Нютон и Везувий
Нютон беше голямата риба на селото. Само той от децата в махалата можеше да брои след 17, а за разлика от повечето възрастни успешно събираше и трицифрени числа. Но тези му сметкаджийски умения му стигаха, колкото да отиде до другото село и обратно, не заради тях Нютон беше голяма риба, а заради другото село. Малцина бяха ходили там и единствено Нютон се върна, всъщност се връщаше, защото детето прекарваше по около 5 часа там всяка седмица. Така от детето на месаря за малко повече от две години, Нютон стана средно голяма риба - мисли си за черноморска акула - след още няколко месеца и титлата "голяма риба" му се случи - тук вече мислим за бяла акула.
Вероятно няма да навреди да изясним и особеностите около другото село. Двете места се намираха на равни разстояния едно от друго, но "другото село" (ще го наричам така за сега, защото около името му още се водят спорове, между трите основни ромски рода, които го населяват) било по-близо до града и съответно 3 идеи и четвърт по-цивилизовано (въпреки, че направо изнасилвам думата "цивилизован" като я използвам тук). Всъщност важността му не се дължеше на това, а на факта, че в селото имаше майстор на сапунени мехури, гледачка на шоколадови пръчици и ездач на орхидеи на име Везувий.
За разлика от останалите забележителности, Везувий не беше роден тук. Той израснал във фермата за захарен памук на баща си, а страстта му към опитомяването на орхидеите се родила няколко десетилетия по-късно, по време на един поход през долината на изгубения карамфил, където карамфили от хилядолетия не растели - не им понесла почвата, за сметка на това орхидеите се справяли чудесно.
Там Везувий се влюбил за първи път в Мадмозела. Тя била най-вълшебното създание, което природата можела да създаде и най-опитният ездач, който долината била виждала. За да я спечели Везувий трябвало да стане по-добър от нея. Месец след посвещаването му в тайните на ездачите, той се явил на изпит. Състезанието, което трябва да му осигури титлата Ездач на долината се провело под дървото на Голямата хищна орхидея. Въпреки че тя била известна със своята свирепост, те не били подготвени за факта, че орхидеята очаквала малки и по този повод била крайно предпазлива и опасна. Везувий се изправил смело пред гигантското растение, извадил ласото, но уви, то не оказало достатъчно здраво и тя погълнала влюбеното момче. Мадмозела скочила в устата на звяра и го измъкнала. За съжаление не успяла да спаси себе си. От тогава Везувий се превърнал в най-добрия ездач не само на долината и когато се почувствал достатъчно готов се изправил пред омразната и китка и с два ритника не като Чък Норис и съсипал красивите венчелистчета - да е грозна било по-голямо наказание от смъртта.
Отклоних се, та Нютон. Ами, Нютон срещна Везувий на възрастта от 852 години във вишневата градина до кладенеца на северо-западното слънце. И след няколко ферментирали вишни ездачът го покани в колибата си, където всяка седмица му разказваше по една история от живота си. Разказа му как преборил лъвската орхидея от Хималаите и как освободил цяла държава от господството на стадо квадратни орхидеии, както и как срещнам ММ, докато се лутал из Mimiland за нови подвизи.
Тук Нютон се научи да пише, да чете, да брои след 17, а след няколко десетилетия измисли и някакво питие от ферментирали вишни, което продаваше незаконно и така си изкарваше хляба и този на селото.
Вероятно няма да навреди да изясним и особеностите около другото село. Двете места се намираха на равни разстояния едно от друго, но "другото село" (ще го наричам така за сега, защото около името му още се водят спорове, между трите основни ромски рода, които го населяват) било по-близо до града и съответно 3 идеи и четвърт по-цивилизовано (въпреки, че направо изнасилвам думата "цивилизован" като я използвам тук). Всъщност важността му не се дължеше на това, а на факта, че в селото имаше майстор на сапунени мехури, гледачка на шоколадови пръчици и ездач на орхидеи на име Везувий.
За разлика от останалите забележителности, Везувий не беше роден тук. Той израснал във фермата за захарен памук на баща си, а страстта му към опитомяването на орхидеите се родила няколко десетилетия по-късно, по време на един поход през долината на изгубения карамфил, където карамфили от хилядолетия не растели - не им понесла почвата, за сметка на това орхидеите се справяли чудесно.
Там Везувий се влюбил за първи път в Мадмозела. Тя била най-вълшебното създание, което природата можела да създаде и най-опитният ездач, който долината била виждала. За да я спечели Везувий трябвало да стане по-добър от нея. Месец след посвещаването му в тайните на ездачите, той се явил на изпит. Състезанието, което трябва да му осигури титлата Ездач на долината се провело под дървото на Голямата хищна орхидея. Въпреки че тя била известна със своята свирепост, те не били подготвени за факта, че орхидеята очаквала малки и по този повод била крайно предпазлива и опасна. Везувий се изправил смело пред гигантското растение, извадил ласото, но уви, то не оказало достатъчно здраво и тя погълнала влюбеното момче. Мадмозела скочила в устата на звяра и го измъкнала. За съжаление не успяла да спаси себе си. От тогава Везувий се превърнал в най-добрия ездач не само на долината и когато се почувствал достатъчно готов се изправил пред омразната и китка и с два ритника не като Чък Норис и съсипал красивите венчелистчета - да е грозна било по-голямо наказание от смъртта.
Отклоних се, та Нютон. Ами, Нютон срещна Везувий на възрастта от 852 години във вишневата градина до кладенеца на северо-западното слънце. И след няколко ферментирали вишни ездачът го покани в колибата си, където всяка седмица му разказваше по една история от живота си. Разказа му как преборил лъвската орхидея от Хималаите и как освободил цяла държава от господството на стадо квадратни орхидеии, както и как срещнам ММ, докато се лутал из Mimiland за нови подвизи.
Тук Нютон се научи да пише, да чете, да брои след 17, а след няколко десетилетия измисли и някакво питие от ферментирали вишни, което продаваше незаконно и така си изкарваше хляба и този на селото.
хубаво е
A каза: Ако още се чудиш кое да харесаш в модата - Bottega Veneta и Prada, мъже от The Sartorialist - убедена съм, че си ги видяла много преди мен, но просто искам да споделя - страхотни са! Направо божествени! Особено втората снимка, досега не бях виждала къси гащи да стоят толкова мъжествено. Направо нямам думи - особено за черния и тъмно синия - този тъмно син панталон го искам за себе си, ще отслабна с 8 кг, ако трябва, за да го нося и ще ми е хубаво!
em каза: ти си луда :)
A каза: що? не ти ли харесват
A каза: http://www.thesartorialist.com/photos/62010BVblupants_4072Web.jpg
А каза: виж колко са хубави само :)
em каза: :D
em каза: харесват ми
em каза: това няма нищо общо с факта, че си луда :D
A каза: :)
A каза: а защо съм луда
em каза: просто си луда
A каза: и е хубаво!
A каза: ама не е хубаво, че не съм там да гледам ревюто, и после зад завесите на ревюто при манекените и дизайнерите, и фризьорите. И вечерта на партито, с коктейлите около басейна в частната вила на Лагерфелд, примерно :)))))))
A каза: приличат на номади, супер са
em каза: да, готино е да си луд!
A каза: А бе ти не беше ли на изпит днес?
em каза: да, след малко..
em каза: ти си луда :)
A каза: що? не ти ли харесват
A каза: http://www.thesartorialist.com/photos/62010BVblupants_4072Web.jpg
А каза: виж колко са хубави само :)
em каза: :D
em каза: харесват ми
em каза: това няма нищо общо с факта, че си луда :D
A каза: :)
A каза: а защо съм луда
em каза: просто си луда
A каза: и е хубаво!
A каза: ама не е хубаво, че не съм там да гледам ревюто, и после зад завесите на ревюто при манекените и дизайнерите, и фризьорите. И вечерта на партито, с коктейлите около басейна в частната вила на Лагерфелд, примерно :)))))))
A каза: приличат на номади, супер са
em каза: да, готино е да си луд!
A каза: А бе ти не беше ли на изпит днес?
em каза: да, след малко..
защо всички песни са тъжни..
Моментът е онзи момент, в който си толкова щастлив, че искаш да го изкрещиш пред целия свят. Но няма смисъл да пилееш време в приказки, като може просто да плуваш във вълшебството си.
Ето защо повечето песни са за страдащи разбити сърца..
Happy b'day!
Днес ставаме на 1 година. Тъкмо проходихме и казахме първите си думи, сред които "няма" и "да".
Благодаря!
Черпя с песен, заповядай!
May your hands always be busy,
May your feet always be swift,
May you have a strong foundation
When the winds of changes shift.
May your heart always be joyful,
May your song always be sung,
May you stay forever young.
Благодаря!
боядисан в светло синьо, с метални чаши
Утре имаме рожден ден и подгряваме за партито от сега, ей така :)
Ако се чудиш какво значи "ей така", обяснявам.
"Ей така" е състоянието, в което се въртиш из стаята, докато умът ти не излезе от тялото ти и не се пренесе в онзи плажен дом, който построихме в сънищата си преди години. С дървен бар, боядисан в светло синьо, с метални чаши, защото стъклените не понасят въртящите се умове. Намиращ се до онзи край на планетата, където казват, че светът започва.
Тук нищо няма значение, защото всеки те възприема според собствените си желания към теб, а ако мелодиите ви съвпаднат, умовете ви се сливат и въртенето се побърква.
Сега разбираш ли ме за металните чаши?
Subscribe to:
Posts (Atom)