ценни предмети

В личната си колекция с ценни предмети той бе поместил най-хубавите й дни, най-сладките й целувки, най-красивите усмивки и най-дългите вечери - всичко заключено в малък сандък с тежък капак, голям катинар и четлив надпис "Не отваряй!" Защото тази жена някак успяваше да запълва съня му със себе си, да му причинява безпокойство всеки път щом усетеше парфюма й, караше го да се страхува от местата, които са споделяли, плашеше се дори от личната си поща, да не би тя да се е промъкнала леко с онова нейното "Здравей!", на което така и не разбра как е правилно да отговори.

От както се разделиха в онази ледена сутрин на площада в Мадрид, се гледаха недостъпни през виртуалните си прозорци, но бутонът delete заяждаше упорито, защото всъщност сърцебиенето му в гърба й много й липсваше, а тя не умееше да изпитва липси. Така с всеки изминал ден се приближаваше все повече до онова "Здравей!", което не искаше да произнася, защото знаеше как му действа присъствието й, знаеше, че той не я иска в живота си, заради всички сложни усещания, които вплиташе в тялото му. Това бе и причината никога да не посещаваше отново местата, където са се срещали, да си смени парфюма и да се влюбва по график на всеки два месеца, за да не се рови в общите им спомени, разочарована от евентуално провалена връзка.

Ето защо, когато случайно се разминаха на онзи булевард в последния топъл ден на лятото, никой от тях не се обърна. Подариха си по кратък поглед, който побързаха да приберат веднага, за да не си обменят твърде много от енергията, която деляха.

Именно инатото им търпение го накара да изчака толкова дълго преди да й поднесе в една ледена вечер едно топло и спокойно "Здравей!". Беше усвоил онези нейните, без правилен отговор.