Описвам му деня си, хората, които съм срещнала и какво са предизвикали у мен, малките неща, които са ме разсеяли, приликите, които съм намерила, песните, които са ми напомнили на него, хората, в които се влюбвам. Разказвам му за новите си рокли, пускам му новата си музика и старите му споменавам обаче. Снимам моменти с думи и всичко му изпращам, за да знае, че не е пропуснал нито едно примигване, отмятане на коса, вдишване или глътка.
Развеждам го през новите места - сядаме аз и мисълта за него по всички столове, докато не открием най-удобните и там вадя лист и пак му пиша, за да знае, че съм се сетила. Срещаме се с хора, пием вино и ядем много шоколад, когато има шоколад. Аз обичам шоколад, а той по-скоро от солидарност се тъпче. Тичаме по пясъка късно вечер и стъпваме първи в снега. Лежим по прясно окосена трева и се заливаме с вода, когато е топло. Постоянно правим сапунени балони, пак защото обичам, а пък той обича да ме гледа. Рисувам му улиците и дупките, в които е спъвам, и плаващите плочки, и хората, които съм опръскала.
И за всички нови любими неща му споменавам, защото знае, че си ги сменям. Като, че вече не пия Cappuccino Grande, a Classico и че започнах да харесвам музика му.
Само хората около мен не му показвам. Пазим ги в тайна, защото той не умее да ме дели, а аз не умея да съм с него.
Отивам да му пиша. Край.
Ха!
Само хората около мен не му показвам. Пазим ги в тайна, защото той не умее да ме дели, а аз не умея да съм с него.
Отивам да му пиша. Край.
Ха!
No comments:
Post a Comment