до небето и обратно


Май Жул Верн бе написал, че последното изображение, което човек види преди смъртта си, се запечатва като щампа някъде по повърхността на окото му... 

Той се бе заклещил в ириса й, като пукнатина на контактна леща - прекалено малка, за да се види, но силно дразнеща. Той, с неговия поглед на човек, който се бори с желанието си към нея и с още безброй неща в себе си.

Гледаше я, издишащ бързо дима на незагасващата си цигара, от всеки ъгъл, седнал на всяко стъпало, облегнат на всеки парапет, чакащ на всеки светофар, подминаващ във всяка кола... Беше се скрил в сянката й, сгушен в парфюма й, вплел в думите й и стискаше с всичка сила всяка сричка.

Постоянно изскачаше от някоя песен, от картинка, от телефона, а когато тя посегнеше да го докосне, се превръщаше в прах и се разпиляваше през пръстите й... И все така до небето и обратно.



Followers