сиво

Аз ти и той се появи от някъде . . и какво?? иска нещо никой не знае дразни ме вече :| работа срещи университет малко университет той повече работа сесия накакъв изпит час учене финал семестър пари second hand пак пари таксa работа той мисли някой един друг черно музика малкo той мистър чаровна усмивка фитнес парти работа зъби у дома баня учене пари няма пари автобуси таксита метро billa пикадили той ти аз студ помело шоколад със сметана секс фибички Билкова Blaze Park par By the way Строежа някъде по улиците аз коли светлини хора шум музика той онзи един няколко друг някой работа зима сняг кал киша мляко с нес бира ходене той тя те всички пари пола малко сън кисело мляко фитнес парти пак парти работа събитие той мисли малко сън corny сънища моркови ти по-малко сън още по-малко сън никакъв сън безсъние



Искам да се наспя, умът ми да се наспи, да се зареди и да забрави, за да може тялото ми да е будно с него.




Redeption song










Обичам тази песен, стопля ме, когато ми е студено...

Master Mimi и неказаното "сбогом"

Пясъчният човек се бе настанил в една от десетките стаи за гости в замъка на ММ от седмици и не искаше да си ходи. Появяваше се само за да преспи, на другия ден казваше добро утро и заминаваше. Обаждаше се от време на време, криеше се от време на време, но вещите му бяха в замъка, така че все се връщаше, поне за да се преоблече.

А тя нямаше време да си играе точно сега, все пак е зима, а това е най-трудния сезон за управление, но на него като че ли не му пукаше. Той обожаваше тези игри.

Понякога, преди да заспи пясъчният човек неволно протягаше ръка към празната половина на леглото си и сякаш прегръщаше спомена за нея. В тези моменти в съзнанието на ММ пристигаше мисълта за него с вкус на лайм и аромат на мента. А тя се мъчеше да я прогони с други спомени за други хора, от други моменти, в други галактики, по същото време. След минути заспиваха, гушнали по един неосъществен спомен един за друг, а на другия ден едно тъжно "добро утро" ги пазеше на безопасно разстояние, за да не се наранят. И така ден след ден след ден..

Всичко щеше да приключи скоро, но никой не знаеше как, а и никой не питаше. Чакаха времето да им каже, а то, горкото, беше болно..





Две точки..

Не знам дали някой е обръщал внимание, но аз винаги пиша ".." вместо "..." и не защото ме мързи да добавя още една точка или е от невнимание, недоглеждане и неграмотност..

НЕ!

Просто вярвам, че нищо няма времето да продължи три точки!





Когато нечии живот срещне двете си точки, това никога не е правилно, не е редно и няма смисъл.. То просто се случва и просто е гадно.

Пиша това, защото когато чух за Alexander McQueen ми стана тъпо, също както се почувствах като разбрах за Michael Jackson и т.н.

Тъпо, защото не ме боли - не ги познавах..

Тъпо, защото светът ще ги забрави, както забравяме всичко и се сещаме само от време на време, защото е редно..

Тъпо, когато се окаже, че хората, които имат идеите да ни дърпат напред, нямат достатъчно силни, за да ни водят..

Тъпо, защото просто е гадно..


Ваксина (100)

Разбито ли? Не, не е. Защото,
ако беше разбито, щеше да е на парчета,
щеше да е празно,
да е тъжно,
да го боли,
да мрази.

А то си е там и си е цяло,
и е пълно, прелива,
и е щастливо от време на време,
а през другото време не го боли и не мрази,
просто спи.
Иначе се върти бясно и подскача,
и нереално мечтае,
и на моменти дори лети.

Но е цяло, съвсем цяло
и крайно глупаво.
Да, май е глупаво или не -
диагнозата е болно.
Болно от оглупяване!
Но не е разбито!
Прилича леко на натравяне,
но не е,
защото щеше да мине с времето,
а не му минава.
Стои си глупаво и голямо,
и все подскача.
Сякаш, ако литне ще поумнее.

Не става със скачане,
ама и с време не става.
Тогава как?
С четене ли, с акъл?
Какво да чете? И колко?

То не обича... да чете.
Иначе, май обича
или поне умее... да обича.

Разбираш ли,
то обича?
Но обича и когато няма смисъл -
ето, това си е болест.

Та, значи, то е много болно.
Спокойно, не е заразно
или просто той има имунитет.





Пост №100 - Благодаря, че ме четете.

Followers